Връх Водни чал беше набелязан от миналата година. Бях пробвал два пъти да го достигна (през Йончево езеро от ЦПШ) и двата по една или друга причина не бяха успешни.
Първият път, тръгнахме много късно, към 09:30 ч. от ЦПШ, а преходът е дълъг, а зимният ден къс...Стигнахме до Кобилино бранище и се върнахме обратно. За този опит съм го описал тук - Ветровита разходка до заслон Кобилино бранище.
Вторият ми опит беше още по-кратък - този път стигнах само до Йончево езеро. Беше навалял пресен сняг и бях първият след него по маршрута и на мен се падна „честта“ да бия аз пъртината... Затъване, пропадане и когато стигнах до езерото вече бях каталясал. След оспорвана дискусия с другото ми аз (като истински близнак) взех решението, че и този път няма да е.
(вторият опит и скритото под снега Йончево езеро)
Сега реших да сменя тактиката и да пробвам от другата страна на Рила. Избрах си маршрут по който никога не бях минавал. От Кирилова поляна към Сухото езеро (което ми беше предизвикало интерес от публикации в интернет). От него към Кобилино бранище, което вече бях посещавал веднъж (при първият ми опит), но идвайки от горната страна - откъм Мальовишкия дял, по-точно от Йончево езеро.
Понеже прогнозите даваха, че се очаква дъжд около 15:30 ч. прецених, че трябва да тръгна колкото се може по-рано и някъде около този час да съм вече слязал от откритите части на планината. А и поне няколко часа щях да походя преди да се вдигне слънцето и да напече.
До Рилския манастир пътят е много добър, наскоро асфалтиран. От него обаче до Кирилова поляна е тесен и разминаванията трябва да със взаимни отстъпки (установих го на връщане, на отиване толкова рано нямаше жива душа). Има и доста участъци с отчупен асфалт (дупки) и също трябва да се внимава и да не се кара бързо.
На Кирилова поляна има 2-3 заведения/хотелчета. Имаше коли пред тях, явно имаха посетители, но сега всичко беше тихо. Има 2 чешми, от които може човек да си напълни вода. И е добре да го направи, защото нагоре няма никъде по маршрута вода, освен ако не рискува да пие от течащата успоредно на пътеката река. Но впредвид множеството кравешки и конски изпражнения навсякъде там (от Сухото езеро нагоре), аз не бих го препопръчал. Има една опция да си налеете вода на Кобилино бранище, но за нея по-нататък.
Самата Кирилова поляна е едно много красиво място заобиколено с надвиснали над нея стръмни скали и гъсти гори. Определено впечатляваща.
В началото бях видял на картата една пряка немаркирана пътека, която подсичаше официалната (зелената марка) и изглеждаше да ми спестява около час. Тръгнах по нея, но много скоро, след 200-300 метра почна да се губи в шумата, а и видях ето тази червена табела и реших да се върна и все пак да тръгна по официалната пътека.
Официалната пътека тръгва от чешмата и има табела, но ако не я намирате все ще има кого да попитате там.
Пътеката започна със стабилно изкачване (разбира се!) в горския пояс и скоро се откриха страхотни панорамни гледки.
На едно място видях тази любопитна табела, от която разбрах, че това е била основна свързваща артерия в тази част на Рила, по която е имало интензивен трафик някога.
Излязох на билото и гората се разреди, започнаха да се появяват големи открити пространства. Скоро видях да се показва Сухото езеро (1928 м.н.в.)
Личеше си, че принципно когато е пълно е доста голямо. Атмосферата около него е истинска планинска, с всичката тази гора и надвиснали скали. Човек може да стои с часове да й се наслаждава. И аз въпреки че бързах също поостанах за малко.
След това вече минавайки по горния край на езерото пътеката започна да се движи по открити пространства успоредно на една рекичка, която се вливаше в езерото. Наклонът беше много малък, почти равен и поддържах добро темпо. Скоро пред мен се появи познатият ми заслон Кобилино бранище (2145 м.н.в.).
Тук направих първата си голяма почивка. Имаше и един човек, Борислав, който беше преспал в заслона и се готвеше да тръгне към Мальовица (Йончево езеро). Почерпи ме фурми, поприказвахме си и реших да поемам към крайната ми цел.
Трябваше да хвана коловата маркировка (червена марка) за хижа Рибни езера. Горе на билото тя се раздвояваше на зимна (колова) и лятна като и двете са с червената марка. Там трябваше да поема по коловете и те да ме изведат до самия връх.
Започнах изкачването през клека, но за щастие пътеката е широка и прочистена. Баирът си го биваше. Скоро излязох над пояса с клека и вече бях по голото било в последната отсечка към върха. Тук видях разклонението на червената марка и поех по коловете. И ето го върхът пред мен.
Започнах изкачването през клека, но за щастие пътеката е широка и прочистена. Баирът си го биваше. Скоро излязох над пояса с клека и вече бях по голото било в последната отсечка към върха. Тук видях разклонението на червената марка и поех по коловете. И ето го върхът пред мен.
Тук вече си позволих да се наградя с 30 минутна почивка и да се насладя на атмосферата и гледките. Бях добре с времето, пък и облаците не изглеждаха все още застрашително.
На слизане засякох пак човека на заслона, все още не беше тръгнал. Попитах откъде е пълнил вода за през нощта и той ми каза да тръгна по пътеката за Йончево езеро, след 200-300 м. поточе пресича пътеката и там можело да се напълни, гарантира ми, чиста вода. Нямаше как, доверих се, моите запаси привършваха, жегата беше сериозна, а ми предстоеше още доста път назад. Когато се върнах ми каза, че е почистил заслона и около него, имало много боклук, беше напълнил 5 найлонови чувалчета, а се виждаше, че има още за почистване... Каза, че ще вземе две чувалчета, помоли ме да взема и аз едно. Съгласих се, взехме си Довиждане и той пое нагоре към Йончево езеро, а аз надолу към Кирилова поляна. (Който реши също да заповяда да свали някое чувалче с него).
Кофти беше с този чувал, не беше много тежък, но неудобен и трябваше постоянно да го прехвърлям от една ръка в друга. Отделно и повечето време трябваше да го държа високо във въздуха да не се закача в клека и храстите, защото найлонът беше тънък и лесно можеше да се скъса и всичко да се изсипе... Абе, тегава работа.
Както и да е, скоро видях пред себе си отново Сухото езеро, пак останах да му се полюбувам и след това заслизах надолу.
Както и да е, скоро видях пред себе си отново Сухото езеро, пак останах да му се полюбувам и след това заслизах надолу.
Надолу нямаше драми, чукнах си на едно-две места коляното заради трудността да пазя баланс по нанадолнището с чувала в едната ръка и щеките в другата.
На Кирилова поляна нямаше и следа от сутришната тишина и спокойствие. Много коли, няколко каравани, глъч от хора и миризми на печено месо от импровизираните скари... „Черешката на тортата“ беше надутата от преносими тонколони чалга на някаква компания невзрачни хорица с лъскави коли. Побързах да си тръгна...
Сега вече се движех бавно, срещнах коли с които се разминавахме внимателно.
На Рилския манастир имаше много хора, пакрингът пред манастира беше пълен с коли и автобуси. Празнично облечени хора, тържествена атмосфера, приятно за душата.
Определено за мен един от най-хубавите маршрути в Рила! Горещо препоръчвам!
ТРАК НА МАРШРУТА, който можете да си свалите за да го следвате ---> ТРАК НА МАРШРУТА
Сега вече се движех бавно, срещнах коли с които се разминавахме внимателно.
На Рилския манастир имаше много хора, пакрингът пред манастира беше пълен с коли и автобуси. Празнично облечени хора, тържествена атмосфера, приятно за душата.
Определено за мен един от най-хубавите маршрути в Рила! Горещо препоръчвам!
ТРАК НА МАРШРУТА, който можете да си свалите за да го следвате ---> ТРАК НА МАРШРУТА
КРАТКО ВИДЕО НА ПРЕХОДА
nikolabull
Технически характеристики на маршрута:
Разстояние - около 22 км
Продължителност - около 10 часа
Най-ниска точка - Кирилова поляна (1465 м)
Най-висока точка - вр. Водни чал (2683 м)
Денивелация - 1790 м
Трудност - Средна до Тежка
П.П. За съжаление така бях изморен, че нямах никакви силици да сляза и да се посетя Манастира... Но тъкмо ще имам още една причина да се върна!
Comments
Post a Comment