Ветровита разходка до заслон Кобилино бранище

(заслон Кобилино бранище)

    За този уикенд си избрахме разходка в Рила и по-точно до заслон Кобилино бранище, до който лично аз никога не бях ходил. Имаше малко двоумение дали да въобще да ходим по високите части, защото го даваха много силен вятър с тенденция следобеда да се усилва още повече... 

   Но пък ние първо, имаме предишен опит в по-трудни условия, второ, имаме и подходяща екипировка, а също и постоянно неогасващо желание при всяка възможност да сме сред природата.
   Така че след претегляне на ситуацията решихме да поемем риска, а опцията при прекалено тегави условия да се откажем и да се върнем винаги стои като вариант. Както казват „Планината винаги ще е там и ще ни чака“.

   Малко късно, някъде към 09:30 ч. паркирахме пред ЦПШ (или вече да му казваме „хотел Алпинист“?). Поехме по пътеката и скоро се изкачихме до началото на пистата и навлязохме в гората. Пътеката през гората е много красива и равна. минава се през Горна прека река и започва изкачване. 

(Черни връх (Витоша) отново е в облаци)

    Малко след горното пресичане на реката едно поточе така е преградено с камъни, че се е получило като удобна за пълнене на бутилките чешма.

   Скоро изкачването свърша и се навлиза в равно поле от клек с ясно проправена пътека през него. След него вече се откри първата ни цел - Йончево езеро (2106 м). 

   Тук вече вятърът се усещаше много силно. По езерото бързо се носеха доста пенести вълни причинени от него. Тук настигнаме една двойка, която се беше подслонила на завет под един камък. Въобще не се застояхме, само обякохме ветровките и се заискачвахме наляво от езерото към вр. Попова капа.

(Йончево езеро погледнато вече отгоре)

   След малко започнахме да срещаме заледени участъци от пътеката и се появи и снежна покривка (за която знаехме, се е натрупала от предната нощ).

   Изкачвайки се билото видяхме първото от няколкото езера (наречени Поповокапски) покрай което слизаше нашата пътека. Започна пплавно спускане покраи езерата и след около час ходене в далчината видяхме да се показва заслон Кобилино бранище, нашата крайна цел за днес.

   Тук вече направихме голяма почивка. Само погледнах от льбопитсво как е вътре в заслона и сднахме отвън на слънце и завет да хапнем, че беше станало вече 14:30 ч.

   След това поехме назад по същия път, по който дойдохме. Няма нещо кой знае какво за добавяне на връщане, освен, че излязоха облаци, слънцето се скри, стана стана студено и вятърът се усили още повече (както си беше по прогноза). Движехме се на бърз ход и в движение се наслаждавахме на гледки, които повторно се разкриваха пред нас.

(настъпването на студения фронт и облаците)

                                                (вр. Воден чал вече е скрит от облаците)

(Черни връх и на връщане беше скрит от облачна шапка, този път озарена от залязващото слънце)

Направих и един сборен клип от кратките видеа, които направих по време на този преход. Трябваше да бързам и затова не са много, но мисля че се получи добре! 🙏

Технически характеристики на маршрута:

Разстояние - около 22-24 км

Продължителност - около 8 часа

Най-ниска точка - ЦПШ /Централна Планинска Школа/, по новому - хотел Алпинист (1540 м)

Най-висока точка - билото над първото Поповокапско езеро (2440 м)

Трудност - Средна, най-вече като разстояние

   За съжаление ми се изтощи батерията на телефона и имам записан маршрута само до заслон Кобилино бранище, така че умножавайте разстоянието по две. Както се вижда в колата като включих телефона да се зарежда програмата се стартира отново и удари права линия за връщането.

   Тук се вижда само прехода на отиване до заслона като ясно си личи изкачването от ЦПШ до билото и след това спускането до местността Кобилино бранище и едноименния заслон.