Изкачване на Калините (Рила) - вр. Голям Калин (2669 м) и вр. Малък Калин (2664 м)

ПРЕХОДИ / МАРШРУТИ / Пътеписи в картинки

2019.07.13 - Изкачване на Калините (Рила) - вр. Голям Калин (2669 м) и вр. Малък Калин (2664 м)

   Този път реших да заформя един доста амбициозен за мен проект - дълъг преход, който ако успеех да го завърша щеше да бъде мой личен рекорд като изминато разстояние в рамките на един ден!

   Целта бяха двата върха „братя“, т. нар. „Калините“ - вр. Голям Калин (2669 м) и вр. Малък Калин (2664 м). Реших да тръгна от лифта за Рилските езера (Паничище), който се намира на 1580 м, което имайки впредвид, че разучавайки маршрута бях решил да мина през моя любимец - Отовишки връх, който с височина от 2696 м и означаваше, че преходът ми ще е със внушителната денивилация от 1126 м, попадайки в клуб „1000+“. Повече обаче ме притесняваше разстоянието, което трябваше да бъде изминато и изчислението по картите показваше„, че е около 30 км (+- 2-3 км). А това означаваше, че ако успея ще ми е планинския преход с най-голямото разстояние изминато за един ден досега! Скоро щях да разбера „дали“...

   Прогнозата за времето поначало не беше много добра... Аз основно следя  www.meteoblue.com, както и този - https://www.mountain-forecast.com/peaks/Malyovitza/forecasts/2738 .

Даваха го слъчево с променлива облачност и слаб вятър, но от 15:00 нататък - вероятност за дъжд и това, което най-много ме притесняваше, гръмотевици и светкавици. На отиване, по Калините както и на връщане (особено тогава, защото времево щеше да горе-долу по това време) щях да се движа по била и върхове и никак не ми се искаше да затряскат гръмотевиците точно тогава. Цяла седмица беше дъждовно с изключение на Петъка и Съботата и аз реших да поема моя риск. Още повече, че от Неделя го даваха пак да се разваля.

 

За да имам неоходимото време да измина цялото това разстояние трябваше да стана сутринта колкото се може по-рано. А и не забравях, че следобеда се очакваха гръмотевични бури и трябваше да ме хванат възможно най-късно или пък, най-добре, да ги изпреваря. И така, събудих се в 03:30, багажът бе приготвен от предната вечер (за това как и какво трябва да има в раницата ще е в отделна тема), за днес бях приготвил голямата раница, защото реших да взема освен обичайните неща също и яке с мембрана, както и водонепропусклив панталон в случай, че ме хване дъжда... В 04:15 бях запалил колата и поредното приключение започна!

   Google Maps (препоръчвам ви я за навигация) ми предложи 3 маршрута. Избрах този по магистралата като много по-спокоен, а и предпочитам да си щадя колата, защото пътя през с. Железница е лош с дупки, както и с много завои. Пътуването беше приятно, никакво движение (нормално за ранния съботен час) и в 06:00 бях на изходната позиция, сменил маратонките (с които шофирам) със старите „бойни“ Алпинки и готов да тръгна. Исках да изпреваря лифта, който започва да работи от 08:30 и да стигна до езерата преди да заизсипва „товара“ си горе.
 

   Както обичайно поех към езерата в посока през хижа Ловна по черния горски път, който по принцип е много приятен, но сега беше осеян от коловози и разоран от тежки машини, които провеждаха наоколо „санитарна сеч“и гледката е по-скоро неприятна... Стигайки до хижата хванах маркировката за хижа 7-те езера. Тя вече е пътека през гората и истинската наслада от досега с Природата най-накрая започна. Пътеката е около километър и изцяло е изкачване сред стара борова гора. В един момент, когато гората се поразреди успях да видя и изгрева!
 

 

Излизайки от гората попадате в Циркуса на седемте рилски езера, който е почти равнинен и клека заменя боровите дървета, показвайки че вече сме в неговото царство и в субалпийския пояс. Висок е повече от човешки ръст, но пътеката е добре почистена. Проблем са многобройните поточета, които често я пресичат, затова има изградени мостчета на някои от по-трудните участъци. С бърза стъпка преминах покрай първото от седемте езера, Долното езеро, изкачих се на второто плато на което са разположени следващите четири езера (в тази последователност - Рибното езеро, Трилистника, Близнака и най-последно (и най-високо) в тази групичка е Бъбрека. Толкова рано, тук цареше абсолютното спокойствие и тишина. Всичко все още спеше, но не съвсем... Точно на скалата над Бъбрека зорко наблюдаваше дива коза за да допълни идеално мистичната утринна атмосфера, създавана от ниско преминаващите облаци!

Почивка колкото за малко снимки (и видеото, което гледате) и продължих. Целта беше да се кача до ез. Окото и вдясно покрай него да стигна до под Отовишки връх и да се кача по маркираната пътека до него. Тук ориентир е паметната плоча на загиналия от лавина инж. Нестор Колев. Пътеката нагоре е добре маркирана (синьо-бяло-синьо) и видима. Отовишки връх, докато го наближавах, няколко пъти се скриваше целия заедно с билото от облаците и след това се показваше отново. Реших, че до него и до х. Иван Вазов ще се кача със сигурност, а там вече според времето ще решавам какво да предприема - дали да продължа към Калините или да се откажа. До хижа Иван Вазов (2300 м), която се намира в подножието на Калините, бях ходил веднъж зимата. Така че до самата хижа (2/3 от цялото разстояние) ми беше ясно как да стигна, оттам до върховете беше непознатата част. Всичко зависеше от времето - тази зима попаднах в непрогледна мъгла (облаци) и то по маршрут по който не бях минавал дотогава и след това, което преживях едно правило стана Закон за мен: „Когато си по непознат маршрут и видимостта падне до „нула“ имаш само 2 опции - или стоиш и чакаш да се вдигне мъглата или се връщаш назад“! Така че при това променливо време бях решил в себе си, че стигам до хижата (ако междувременно не завали) и там решавам дали да продължавам напред или да пия един чай („една студена вода“ така да се каже) и да поемам обратно.
Изкачих се на моя любимец, Отовишки връх (2696 м), без проблем и в крак с времевата рамка, която си бях поставил за да не изоставам с придвижването. Гледката от него, както винаги, неописуема с думи... Облаците прииждаха и заминаваха, държейки ме в неизвестност какво предстои. Ето малка част от красотата, на която се наслаждавах:

След кратката почивка тръгнах по билото към хижа Иван Вазов за да видя какво ми е подготвила Рила. По пътеката нищо особено за отбелязване - ясна маркировка, добре отъпкана, ясно различима пътека и гледки, докъдето стига окото. Вървейки отляво се пада циркуса Голямото Пазардере, който в миналото е бил главен търговски път, по който търговците са преминавали с кервани стока и многобройни стада животни. В долния му край е разположена моята цел - хижа Иван Вазов и Калините.

 Поглед от билото на Отовишки връх

Поглед от вр. Малък Калин към хижата и билото на Отовишки връх (от там дойдох)

   Разглеждайки картите, маркираните пътеки, а също и немаркираните, реших от хижата да заходя отляво към върховете (погледнато, застанал с гръб към хижата) по двойната маркировка (зелена и жълта) и в един момент, когато тя завие надясно за да мине под върховете, аз да се отклоня по немаркирана, но обозначена с пирамидки от камъни пътека. По нея, подхождайки отляво, да се кача на първия от двата върха - Големия Калин. 

   Стигайки обаче до хижата извадих пак голям късмет (ама наистина ми върви) - снабдителят на хижата, Петър, тъкмо се приготвяше да отиде за провизиите. Веднага подхванах разговор с него, оказа се много приятен и благ човек, обясни ми подробно как да стигна до върховете и че е по-добре да направя обратното на това, което бях замислил, а именно - да се движа изцяло по маркираната пътека до езерата Кривия гьол и Карагьол (чиято изградена подпорна стена се вижда от хижата). И чак като се изкача по пътя над тях, където е наблюдателната вишка (изградена от немците през Втората Световна война) да поема наляво по билото към върховете и след тях да сляза по стръмното било и немаркираната пътека с пирамидките.

   Естествено, приех корекцията на плановете ми, а също и поканата да го придружа заедно с „кервана“ - три много симпатични планински кончета, водени умело от Петър, който грижовно им подбираше най-удобните участъци от пътеката. Вървейки и разговаряйки научих много от водача ми за местността и околните забележителности. Така ми беше показано и „Скритото езеро“ (кръстено лично от него), разположено зад високи камъни и невидимо от пътеката!

Ето го и „Скритото езеро“, което на картите е отбелязано като безимено:

    

В приятни разговори (на всички теми) стигнахме до двете езера - малкия Крив гьол и големия Карагьол зад него и естествено си дръпнахме едно селфи за спомен:

 

   След малко вече бяхме горе на „вишката“ и нашите пътища се разделиха - те отидоха при пристигналите провизии, аз се отделих от маркировката и поех към моите върхове. Наложи се да мина през един голям табун полудиви коне, които кротко си пасяха на билото.

 

   Лесно достигнах Малкия Калин, починах си, хапнах (за първи път от началото на прехода), направих си снимки за спомен, полюбувах се на гледката и побързах да продължа, защото облаците често напомняха за себе си и прогнозата за лошо време:

Видео от вр. Малък Калин. Вижда се и язовир Калин, който е най-високия язовир на Балканите.

Тръгнах по билото м/у двата върха:

На един дъх достигнах и втория връх, Голям Калин, „ритуалът“ бързо изпълнен и без много мотаене поех по пирамидките ппътя надолу.

    Ето и видео на гледката от вр. Голям Калин

Слизането нямаше нещо трудно за отбелязване, следваш си пирамидките, които са начесто и излизаш на мястото, където немаркираната пътека се слива с маркираната. Следва обратния път - хижата и след това стръмното изкачване до билото и до Отовишки връх. И това всъщност е последното голямо изкачваме при завръщането.

   

     

                                                                              

   

   След слизането от върха до езера се чудех откъде да се прибера до паркинга на лифта - дали по същия път през хижа Ловна или да пробвам малко по-дългия, но неминаван от мен път към пътеката за хижа Скакавица и щом стигна до нея да тръгна в посока лифта (обратно на хижата). Наближавайки обаче езерата и виждайки навалицата при тях, изборът беше направен моментално - тръгнах по по-дългия маршрут само и само да съм за по-кратко в тълпата! 

Tази отсечка беше мината без нещо за отбелязване, освен натрупващата се умора... А също и тук започналата „санитарна сеч“ и развалила хубавата пътека до хижа Скакавица. Пътеката излиза на главния черен път, който започва от лифта, движи се под него на зиг-заг и се качва до хижа Рилски езера (крайната станция на лифта). Този път също в момента не е много приятен - изоран на дълбоки коловози от колите и машините, както и от течащите води, покрит с нахвърляни клони върху коловозите, той не е много удобен за ходене. 

   Благополучно към 18:00 ч. бях при колата изморен, но много доволен от целия преход, който направих. Подобрих личния си рекорд за изминато разстояние в рамките на един ден и то при сериозна денивелация, страхотните гледки, които ми подари Планината, както и факта, че ми се размина дъжда ме направиха повече от щастлив от преживяното!

   Заключение за маршрута: Не е труден технически (не е нужна по-специализирана планинарска екипировка), няма опасни моменти, просто изисква добра физическа подготовка - все пак разстоянието е доста. Не е необходимо да се изтормозвате (като мен) - ако искате един спокоен приятен преход със страхотни гледки и с преспиване в гостоприемната обстановка на хижа Иван Вазов, то тогава този маршрут е една чудесна опция за вас.

   NB! Бих ви препоръчал да го направите в 2 части така:

- Ранно тръгване за да можете пеша (без лифта) да се качите до Рилските езера поне преди 08:30 ч. (когато тръгва лифта от долу) за да можете да се насладите пълноценно на езерата и да успеете да усетите истинската им магия и енергия. Защото малко по-късно... Повярвайте, няма да усетите нищо от това! След това минавате през Отовишки връх и оттам до хижата. Починете си, хапнете и пак ще имате предостатъчно време да изкачите Калините така както го описах. След това се насладете се на една спокойна рилска вечер. 

 - На сутринта вече знаете - ако искате пак да усетите магията на Седемте Рилски езера си изчислете колко рано да станете за да сте при тях преди навалицата. Прибирането вие си решавате дали ще е с лифта, дали ще е пеша, аз ви препоръчвам да минете през друга една от любимите ми хижи - хижа Ловна и да поседнете и хапнете там. Няма да съжалявате! После до паркинга на лифта са около 2 км равно ходене по широк черен път.

Ще останете доволни от този маршрут, гарантирано!    

„Фитнес характер“ на маршрута   

•  Време - 12 часа
•  Изминато разстояние - 28.7 км / 31.2 км
•  Средна скорост (с почивките) - 2.38 км/ч / 2.6 км/ч
•  Най-ниска точка / Най-висока точка - 1580 м (лифта )/ 2696 м (Отовишки връх)

1). По OruxMaps 

2). По Sports Tracker

3). По Relive - тя не дава толкова подробен анализ на маршрута (говорим за безплатната версия), но прави много нагледно видео на самия маршрут