Витошката Дузина (The Vitosha Dozen)

„Мръсната Дузина“ / Витошката Дузина

   Останах много изненадан, когато за първи път чух за „Витошката дузина“, а именно, че освен Черни връх Витоша всъщност има общо 12 (дванадесет!)върха с височина над 2000 м.! Това определено промени дотогавашното ми мнение за нея като „домашна малка планина“ и „място за неделна разходка на софиянци“. Ето я и самата„Витошка Дузина“ в пълния й блясък:

01. Черни връх (2290 м)

02. Голям Резен (2277 м)

03. Скопарник (2226 м)

04. Безименен / Карачаир (2208 м)

05. Купена (2196 м)

06. Малък Резен (2182 м)

07. Ярловски купен (2173 м)

08. Сиврикая (2113 м)

09. Самара / Седлото (2108 м)

10. Лъвчето (2052 м)

11. Селимица (2041 м)

12. Сива грамада (2003 м)

 Започнах да разпитвам и чета по въпроса. Намерих много добри и точни описания на различни подходи и маршрути (над 10), но поради разпръстнатостта и отдалечеността на върховете един от друг имаше един основен (за мен) проблем. Винаги започваха от една начална точка и завършваха в друга. А това предполагаше, че ще трябва да използвам обществения транспорт, нещо което винаги гледам да избягвам (доколкото мога). Най-вече, защото ще трябва да се съобразявам кога да тръгвам сутринта, а понеже аз обикновено искам да тръгна колкото се може по-рано, тогава още не са потеглили първите автобуси към Витоша. Също така, последния автобус пък е сравнително рано и ако го изтръва... Само това би ми липсвало след дълъг и изтощителен преход!

   Откакто научих за „Витошката Дузина“ за мен тя придоби някакъв, как да го кажа, ореол на авантюристичност и загадъчност, на нещо което трябва задължително да направя, да имам и аз своята „Витошка Дузина“... И то не просто да ги обиколя един по един на няколко пъти, а както пишеха по планинарските форуми - в рамките на един ден. Това е "The Must"-условието за „Витошката Дузина, а за да е още по-интересно реших и че ще е с еднаква изходна и крайна точка!

   И така, седнах с картата на Витоша и OruxMaps на телефона пред мен и започнах обмислям и изчислявам различните варианти за да създам маршрута на моята „Витошка Дузина“. 
   Най-накрая стигнах до извода, че ако искам да обиколя „Дванайсетте“ за един ден и да се върна в началната точка, най-подходящото изходно място се явява хижа Алеко. Тръгвайки от нея това ще е най-краткия възможен маршрут, около 30-ина километра. Ето какво измислих и реших да осъществя:

   „Витошката Дузина“ има 2 особености, с които трябва да се съобрази всеки:

1). Връх Лъвчето (1) се намира на около 300-400 м във вододайната зона, където табели предупреждават, че навлизането е забранено.

2). Връх Голям Резен (3) пък се намира, според каквото изчетох по форумите, на територията на стара военна база (където е Радарът). Имало колове с бодлива тел, които на много места вече били паднали, а и липсвала в много участъци и телта. Положението с достъпността ми е неизвестна към момента дали е разрешено или не...

   Планът беше начертан, оставаше да бъде изпълнен!

   Реших да тръгна колкото се може по-рано, така че изгрева да ме завари на Лъвчето и да мога докъм 08:00-09:00 да съм се изкачил до Черни връх (като вече съм минал през Резените) за да изпреваря групите от хора, които се очакваха в „по-нормалните“ часове.

   В 07:00 бях на паркинга пред х. Алеко и готов да осъществя моя план. 

И така, тръгнах по пистата („Заека“) нагоре, минах заслончето, до което между другото има чешма с течаща вода, от която можете да напълнете запасите си и не мъкнете вода още от самото начало.

С излизането горе на чакълестия път с коловата маркировка веднага вдясно се открои първият двухилядник - вр. Лъвчето (2052 м). Реших, че е по-правилно да не навлизам във вододайната зона дори и за кратко, а само да снимам върха от пътеката (коловете) за Черни връх.

(приближението е със зума на фотоапарата)

Малко по-нагоре пътя се отклонява от коловата маркировка и завива наляво от нея в посока втория по ред за мен връх -  вр. Малък резен (2182 м). Той е лесен за достигане, има леко покатерване по камъните, а гледката е обширна и красива във всички посоки.

(вр. Малък Резен погледнат от пътя)

(гледката от върха в посока на х. Алеко, мисля че в дъното вдясно се вижда вр. Ушите)

(и едно видео на красивата панорама)

   Кратка почивка и поех в посока горната станция на лифт Лалето. Там пътеката завива наляво покрай оградата на поделението с Радара. От оградата са останали само бетонните колчета, телта я няма.  

(вр. Малък Резен погледнат от горната станция на лифт Лалето)

(вр. Голям Резен се намира до Радара зад коловете)

(селфи за спомен от вр. Голям Резен (2277 м), моят №3) 

(видео от вр. Голям Резен)

   По-навътре реших да не рискувам, въпреки че Радарът изглеждаше запустял и прозорците му бяха заковани със шперплат... Навя ми асоциация с тъжната картина на Бузлуджа. Без много-много да се мотая се изнизах обратно към лифтената станция и директно в посока Черни връх.

(от лифтената станция поглед към Черни връх)

Черни връх (2290 м), моята Цел №4

(селфи на върха... навалицата още я няма)

(поглед от върха към Радара/вр. Голям Резен (откъдето дойдох) и метерологичната станция вдясно от него)

   На крак едно капучино в Чайната и енергично поех по двойната маркировка (червена и синя) в посока с. Железница. Няма и километър, ето в този участък двете маркировки се разделят  - синята за с. Железница, а червената за заслон Смильо, с. Ярлово... Нашата цел обаче е точно по средата м/у двете маркировки - право напред към №5 - вр. Скопарник (2226 м), На снимката се вижда горе на хоризонта. До него стигнах през пояс от камъни, който се вижда, но не са нещо особено трудно. Теренът е много приятен за ходене.

(пирамидите на върха)

 (пирамидите на върха)

(заслонче на върха)

   Директно по права линия, има и пирамидки, се насочих към Цел №6 - вр. Карачаир (2208 м). Ходенето е по равен терен. 

   Не очаквах, че от него ще мога да видя х. „Физкултурник“ (на Орукса е дадена като х. Купена), а върха до нея е вр. Голям Купен (1930 м).

   От него пътеката продължава с лек наклон надолу (движим се по било като цяло). Има тук-там пирамидки, но като цяло държах посоката на око и с Орукса. Преди върха започна отново участък с камъни. И стигнах до Цел №7 - вр. Купена (2195 м).

(гледката от върха)

(поглед към пътя, откъдето дойдох, виждат се Черни връх и вр. Голям Резен)

   Както се вижда на картата на Орукса минах през камъните и продължих по тревата надолу, следващия връх се виждаше в ниското, а преди него ориентир е ето този кол с табелите за Ч. връх и заслон Синята стрела забит върху една камара скали. При него се излиза вече на маркираната пътека, но ние трябва да я пресичем защото от другата й страна е Цел №8.

   И ето ме на вр. Сиврикая (2113 м). Просто е купчина камъни с няколко върха. На снимката гледката е назад, откъдето дойдох. Виждат се вр. Купена най-вдясно, а най-вляво е чакащият ме вр. Ярловски купен.

   От тук за мен почна един неприятен участък - спускане по лек наклон към следващия връх, но в гъста трева, без пирамидки или видима диря и постоянно трябваше да внимавам да не закача някъде панталона или кракът да не пропадне м/у камъни/неравности, които не сеш виждат под тревата. Определено целия този маршрут не е за къси панталони или ако ще сте с такива, тогава гетите са силно препоръчителни. В дъното на това спускане се показа и Цел №9 - вр. Сивата грамада (2001 м). Този връх много точно отговаря на името си - наистина изглежда като купчина сиви камъни стоварени на едно място.

   Върхът е много специфичен и отличаващ се с подредените пирамиди на него, а гледката от него, въпреки че е най-нисък от дванайсетте, е страхотна - вижда се чак Рила в далечината.

   Тук един съвет - не се изкушавайте да съкратите пътя си до жълтата маркировка (по която ще трябва да поемем) и да слезете направо по каменния склон! Въпреки че изглежда не особено труден, всъщност е сипей/ронляк и дори наглед големи и стабилни камъни поддават и са нестабилни! Най-добре е да си продължите по немаркираната пътека до долу, докато излезете на маркировката. От там надясно и газ по баира нагоре. Здраво постоянно изкачване, но поне пътеката е ясно видима и чиста. Има и колова маркировка.

(ей там горе вдясно е нашата следваща цел)

   И накрая стигам и до последния връх от този „лъч“, а именно Цел №10 - вр. Ярловски купен (2173 м). Той е също характерен с кутията с тетрадката, аз си я кръстих „пощенската кутия“, на такава ми заприлича (не съм я отварял, не знам дали още има тетрадка вътре). 

(в подстъпа на върха)

(гледката от върха и характерната „пощенска кутия“; в далечината се вижда купула на Метерологичната станция, до която ще трябва да се върна)

(видео от вр. Ярловски купен)

Поседнах да се насладя на красотата, която се откриваше от върха и хубавото време (слънчево без никакъв вятър) и хванах по коловата маркировка за Черни връх. Някъде по средата на маршрута ме очакваше приятна изненада - чешмичка с течаща вода! Веднага използвах случая за да подновя запасите с прясна студена вода.

   Обстановката при захождането ми покрай чайната на Черни връх вече беше коренно различна, много по-обичайна от сутрешната...

   Без дори да спирам поех по третия „лъч“ от маршрута към последните два върха от колекцията. Спуснах се коловата маркировка към „Конярника“ и след малко се появи в далечината заслон Самара (в центъра на снимката), вляво едноименния връх, а мисля в далечината (вдясно горе) се виждаше и последната запланувана цел.

   Пътеката беше хубава и лесна за ходене, с изключение на прахоляка, който се вдигаше при всяка стъпка. За „нула време“ стигнах до Цел №11 - вр. Самара (2108 м). Като за него се отклоних от пътеката може би 100-ина метра преди заслона. Пак през гъста трева и дребен храстакал, но като се търсят по-лесните за преминаване участъци, нищо сложно. Покатерих се и на него, снимки, почивка и тръгнах към последния връх.

   Минах покрай заслон Самара, малко след него пътеката се разклонява и поех наляво (към х. Селимица)и едноименния връх.И двете разлконения имат и колова маркировка.  

    След изкачване на наклона вдясно се появи и последната ми Цел №12 - вр. Селимица (2041 м). 

    Тук вече си починах повечко и хапнах, отбелязвайки по този начин достигането на последния от заплануваните върхове. А също и да се насладя на панорамата, напълно възнаграждаваща всички усилия и достойна за поставяне на „емоционална точка“ на този преход! 

   Пътят наобратно до Черни връх и от него до х. Алеко няма нищо по-различно или особено за споменаване, освен... Освен, че най-накрая имах възможността да опитам от прочутата гъбена „шкембе чорба“ (казват ѝ „веган“, но за мен това е диагноза и предпочитам „гъбена“). Досега колкото пъти съм минавал покрай Чайната, откакто смени стопаните си, все улучвам да има много хора и съм се отказвал да се редя за каквото и да е. Но този път Планината реши да е благосклонна и да ме възнагради за „Витошката дузина“ в нейна чест и не само в този късен час (около 17:30 ч.) имаше от специалитета, но и освен 5-6 човека Чайната беше празна, а кюмбето гореше с пълна сила и вътре беше топло и уютно... За тази атмосфера сигурно спомогна и чашата превъзходно греяно вино, която си поръчах! Наздраве!

(статистиката по OruxMaps)

(статистиката по Sports Tracker)

Фитнес характер на маршрута:

• - Време - 11:30 часа
• - Изминато разстояние - около 30.00 км
• - Средна скорост (заедно с почивките) - 2.55-2.70 км/ч
• - Най-ниска точка - 1810 м (хижа Алеко)
• - Най-висока точка - 2290 м (вр. Черни връх)
• - Набрана височина - 1497 м (по Орукс Мапс)

Трудност на маршрута:

   Лека, основно ходене (trekking), няма катерене, няма трудни участъци. Трудността идва от това, че пътеките до повечето върхове не са маркирани и прокарани и си трябва работа с GPS или карта за ориентиране. 

   Единственото, което се иска при този преход е добро физическо състояние и удобни обувки, защото разстоянието, което ще трябва да се преодолее не е никак малко! Но пък - ЗАСЛУЖАВА СИ!

nikolabull