2019.08.10 - Изкачване от Боровец (по Мусаленската пътека) до вр. Мусала (2925 м) и част от „Мусаленската корона“ - през "Трионите", вр. Малка Мусала (2902 м), вр. Иричек (2852 м)
ПРЕХОДИ / МАРШРУТИ / Пътеписи в снимки
Oказа се, че този уикенд ще разполагам с малко свободно време за преход, а именно само в Събота и то до 16:00 трябваше да съм се върнал обратно в София...
След обсъждане решихме да направим едно бързо качване до вр. Мусала и на връщане да минем половината (и по-трудна) част от „Мусаленската корона“ - след Балканския първенец да поемем през „Трионите“, вр. Малка Мусала, вр. Иричек и оттам към Сфинкса (вр. Дено) като преди него се отклоним и слезем по пътеката надолу към хижа Мусала.
Всичко това пресметнахме, че ще ни отнеме около 4:00-4:30 часа нагоре и примерно толкова надолу, тоест около 8-9 часа общо... Винаги е добра идея да се завиши (за непредвидени обстоятелства) необходимото време за преход. Това означаваше, че ще трябва да сме на мястото за тръгване (началото на Мусаленската пътека) най-късно в 6:00 ч. и като сложим 9-те часа преход в14:30 (най-късно в 15:00) да сме обратно при колата.
Предвид това, че този път темпото трябваше да е много стегнато и че ще се ходи бързо, а и впредвид прогнозата за слънчево време и високи температури, реших багажът ми да е минимален. Челник и резервни батерии (беше ясно, че поне 1 час ще се ходи по тъмно), ветровка, 2 литра вода, 2 кутии бисквити, бандана, слънцезащитен крем, таблетки с мултиминерали... Телефонът с GPS е ясно, че винаги е с мен...И така всичко е приготвено, пристигаме навреме (малко преди 6:00 ч.), челниците са включени и поредният преход започна!
За всички, които за първи път ще тръгват по Мусаленската пътека, отказвайки се от „мечешката услуга“ на лифта, най-трудния момент е да намерят началото на пътеката... Също като мен, когато миналата зима я търсих за първи път! Навсякъде пише само „започва от Царска Битрица“, но това е много общо, а Резеденцията е голяма и няколко пъти минах покрай нея, докато открия пътеката... А иначе е лесно да я намериш - влизайки в Боровец карате по главния път нагоре към кабинковия лифт, подминавате го и след 150-200 метрА трябва да видите ето тази хубава чешма отляво. Точно преди нея започва черен път, а пред самата чешма има място за 3-4 автомобила да паркират. Ето как изглежда тази чешма със страхотна студена рилска вода:
1). На тъмно - когато тръгнахме в 05:50 ч.
2). На светло - когато се върнахме до колата в 14:30 ч.
Големият бонус да тръгнем толкова рано беше, че ще сме над хижа Мусала преди да тръгне лифта и да изсипва „съдържанието“ си... Предимство, което оценихме когато на връщахме видяхме тълпата (буквално, без кавички) слязла от лифта и тръгнала нагоре.
И така - тръгнахме на челници нагоре като Мусаленската пътека беше широка и ясно видима. Постепенно се развиделяваше.
Една от забележителностите на пътеката е Велчовото мостче
Продължихме нагоре към върха, гледките във всички посоки - уникални!
Пътеката след заслон „Ледено езеро“ не минава както през зимата директно към въжето, а под него и някъде към средата му се съединява с него.
И след малко сме на върха за заслужени почивка и снимки!
Починахме, хапнахме, снимахме се, аз си ударих даже и печат в книжката „Покорител на 10-те планински първенци“.
Сега дойде време за втората част от плана ни и поехме вляво покрай станцията към вр. Малка Мусала.
Тук трябва да се внимава, пътеката е ясно видима, но има участъци, които изискват вашето повишено внимание при преминаването им. Минахме под „Трионите“ и се качихме на вр. Малка Мусала (2902 м).
На чешмата си напълних две туби, предварително приготвени, с рилска вода и така ще имам истинска планинска жива вода до следващия ми преход (надявам се) другия уикенд!
Oказа се, че този уикенд ще разполагам с малко свободно време за преход, а именно само в Събота и то до 16:00 трябваше да съм се върнал обратно в София...
След обсъждане решихме да направим едно бързо качване до вр. Мусала и на връщане да минем половината (и по-трудна) част от „Мусаленската корона“ - след Балканския първенец да поемем през „Трионите“, вр. Малка Мусала, вр. Иричек и оттам към Сфинкса (вр. Дено) като преди него се отклоним и слезем по пътеката надолу към хижа Мусала.
Всичко това пресметнахме, че ще ни отнеме около 4:00-4:30 часа нагоре и примерно толкова надолу, тоест около 8-9 часа общо... Винаги е добра идея да се завиши (за непредвидени обстоятелства) необходимото време за преход. Това означаваше, че ще трябва да сме на мястото за тръгване (началото на Мусаленската пътека) най-късно в 6:00 ч. и като сложим 9-те часа преход в14:30 (най-късно в 15:00) да сме обратно при колата.
Предвид това, че този път темпото трябваше да е много стегнато и че ще се ходи бързо, а и впредвид прогнозата за слънчево време и високи температури, реших багажът ми да е минимален. Челник и резервни батерии (беше ясно, че поне 1 час ще се ходи по тъмно), ветровка, 2 литра вода, 2 кутии бисквити, бандана, слънцезащитен крем, таблетки с мултиминерали... Телефонът с GPS е ясно, че винаги е с мен...И така всичко е приготвено, пристигаме навреме (малко преди 6:00 ч.), челниците са включени и поредният преход започна!
За всички, които за първи път ще тръгват по Мусаленската пътека, отказвайки се от „мечешката услуга“ на лифта, най-трудния момент е да намерят началото на пътеката... Също като мен, когато миналата зима я търсих за първи път! Навсякъде пише само „започва от Царска Битрица“, но това е много общо, а Резеденцията е голяма и няколко пъти минах покрай нея, докато открия пътеката... А иначе е лесно да я намериш - влизайки в Боровец карате по главния път нагоре към кабинковия лифт, подминавате го и след 150-200 метрА трябва да видите ето тази хубава чешма отляво. Точно преди нея започва черен път, а пред самата чешма има място за 3-4 автомобила да паркират. Ето как изглежда тази чешма със страхотна студена рилска вода:
1). На тъмно - когато тръгнахме в 05:50 ч.
Големият бонус да тръгнем толкова рано беше, че ще сме над хижа Мусала преди да тръгне лифта и да изсипва „съдържанието“ си... Предимство, което оценихме когато на връщахме видяхме тълпата (буквално, без кавички) слязла от лифта и тръгнала нагоре.
И така - тръгнахме на челници нагоре като Мусаленската пътека беше широка и ясно видима. Постепенно се развиделяваше.
Една от забележителностите на пътеката е Велчовото мостче
В един момент пътеката (червената маркировка) се отделя от черния път и навлиза вляво в клека, но е ясна и добре почистена.
Може да се продължи и по пътя, не е проблем, просто в един момент той минава през място, което често е като мочурище (под пистите „Маркуджиците“) и ние решихме да не рискуваме. Малко преди хижата двете пътеки отново се сливат.
На самата хижа нямаше хора, ако не се броят двама работници и две жени, които излязоха от хижата да пият кафе... Беше такова спокойствие, че от другата страна на езерото видяхме стадо диви кози, които определено не се притесняваха от човешко присъствие.
От хижата имате 2 варианта - по лятната маркировка, която минава отдясно на езерото или по зимната маркировка (колчета), която минава отляво на езерото. Ние избрахме лятната маркировка и тръгнахме нагоре. Пътеката е добре утъпкана, а и маркировката е ясно видима. Минахме покрай едно от Алековите езера (Мусаленските езера)
Дойде и очаквания момент, в който в далечината се показа върха на заслон „Леденото езеро“
Много важен момент: На 4-5 метра точно под заслона има тръба с течаща вода!
Пътеката след заслон „Ледено езеро“ не минава както през зимата директно към въжето, а под него и някъде към средата му се съединява с него.
И след малко сме на върха за заслужени почивка и снимки!
Сега дойде време за втората част от плана ни и поехме вляво покрай станцията към вр. Малка Мусала.
Тук трябва да се внимава, пътеката е ясно видима, но има участъци, които изискват вашето повишено внимание при преминаването им. Минахме под „Трионите“ и се качихме на вр. Малка Мусала (2902 м).
Кратко спускане с повишено внимание по пътеката и след леко изкачване стъпихме на вр. Иричек (2852 м)
Гледките през цялото време - уникални! Маршрутът е такъв, че към страхотната панорама, разкриваща се от върховете се добавя и адреналина от маршрута, което в пъти увеличава удовлствието и добавя това „нещо в повече“, което го прави така уникален и запомнящ се!
От Иричек тръгнахме в посока Сфинкса (вр. Дено), но нямахме време да се качим и на него... Някъде по средата между него и Иричек пътеката завива вляво и тръгва надолу към хижа Мусала. Трябва да се внимава да не я подминете. Благодарение на това, че на част от групата маршрута им е познат ние нямахме проблем, но ако сте за първи път по него - внимавайте.
Надолу единствения по-особен момент е, че трябва да следите да нацелите пътеката през участъка с клека за да си минете безпроблемно през него. Има пирамидки и тук-таме маркировка. И сте на хижата.
Сега наистина оценихме факта, че тръгнахме рано и изправарихме лифта - навсякъде щъкаше народ и вече с тишината и спокойствието беше приключено. Говорим за около 13:00 ч. Лятната пътека (отдясно на езерото) нагоре за върха беше върволица от хора, подредени в „индийска нишка“... Направи впечатление и препоръчвам: Ако не сте успели да тръгнете рано (или сте се качили с лифта) хванете зимната маркировка (с колчетата) отляво на езерото - по нея имаше не повече от 10-ина човека, докато по лятната...
От тук нататък няма нищо кой знае какво за отбелязване. По най-бързия начин начин минахме под хижата и си слязохме по същия път, по който бяхме дошли.
На чешмата си напълних две туби, предварително приготвени, с рилска вода и така ще имам истинска планинска жива вода до следващия ми преход (надявам се) другия уикенд!
Заключение: Поредният прекрасен маршрут (то кой ли не е), който ви препоръчвам! Частта му до вр. Мусала е подходяща за всеки със средно добро физическо състояние. Другата му половина обаче е вече за по-подготвени физически хора и да нямат силен страх от височини... Ако е в нормални граници, както при мен, ще го минете и него, щом и аз го минах и то без проблеми!
Фитнес характер на маршрута:
- - Време - 8:30 часа
- - Изминато разстояние - 23.00 км
- - Средна скорост (заедно с почивките) - 2.7 км/ч
- - Най-ниска точка - 1470 м (началото на Мусаленската пътека)
- - Най-висока точка - 2925 м (вр. Мусала)
1). По OruxMaps
2). По Sport Tracker
3). По Relive - за виртуално онагледяване на маршрута
Comments
Post a Comment