Изкачване до връх Руй (1706 м) от село Ломница

ПРЕХОДИ / МАРШРУТИ/ Пътеписи в картинки - 2019.10.19

Изкачване до връх Руй (1706 м) от село Ломница

   Първоначално затози уикенд бях запланувал изкачване на връх Ботев (Стара Планина) с компания няколко човека, обаче в последния момент те се отказаха и идеята пропадна... Но както много често се оказва „Всяко Зло - за Добро“!

   Тъсейки някаква по-близка дестинация до София (поради финансовия фактор, все пак щях да пътувам сам), реших: „Защо пък да не отида до вр. Руй?“ Хем е близо, хем не съм ходил никога там, хем върхът е включен в книжката на БТС „Покорител на 10-те планински първенци“. Разгледах из Интернет, писах си с Антон от Save the Forests, който наскоро, знаех, беше водил група там и реших - вр. Руй ще е!

   Честно казано, нямах големи очаквания - някакъв отдалечен забутан крайграничен район, нещо от сорта „Северо-западнала България“, нисък (само 1706 м.) връх, който си представях повече като някакъв хълм, абе накратко, че този маршрут няма да е нищо особено... Какво нещо е предубеждението, значи - бях в голяма, ама много голяма заблуда!

   И така:

   Пътят до началната точка на маршрута с. Ломница (798 м) - първата приятна изненада. Единственият не толкова добър участък е от Перник до първото с. Мещица. Пътят е лесен, евентуално можете да се объркате за посоката в самият гр. Трън, но не съм се оглеждал дали има достатъчно табели, аз си бях пуснал Google Maps и си навигирах с него без проблеми.

   Рано сутринта, още по тъмно (към 06:50 ч.) бях в с. Ломница, което си е типичното българско планинско селце - по 1 ред къщи, разположени от двете страни на пътното платно. За самият път трябва да се внимава, че в самото село и малко преди него става много тесен, почти еднопосочен и разминаването е с повишена трудност, а и има много и остри завои.

   Паркирах до стара (май изоставена) двуетажна постройка, която си личеше, че е изпълнявала някакви административни функции. Вече имаше и други паркирани коли. Предварително бях питал Антон  от Save the Forests (планински водач, един от моите надежни източници по въпросите свързани с планините) дали е безопасно да си оставя колата там и той ме беше предупредил, че няма да имам проблеми.
   Извадих раницата, щеките. Сложих челника, защото си беше още тъмно, а до изгрева оставаше повече от час и поех към поредното неизвестно (за мен) кътче от българската природа, което ме очакваше.
   Още в началото минах над реката по мост и тя остана от дясната ми страна през по-голямата част от пътя до хижата. Веднага видях вляво черният път и табелата за хижа Руй.

Изкачването започна. Черният път беше широк и си личеше, че е често използван. Нямах никакви грижи с ориентацията - просто си ходех по него. Дори при положение, че за първи път минах по него при това по тъмно и на челник не изпитвах затруднения.
   Почна да се развиделява и да се разкрива есенната красота на района, през който преминавах. Широколистната гора се беше обагрила във всички възможни цветове на истинската Есен.

При един завой достигнах до нещо като водохранилище, не беше заключено, вътре имаше вързано голямо куче. Няма смисъл някой да се пробва да налива вода оттам, защото след съвсем малко стигате и до хижата.

Излязох на голяма и широка равна поляна  в местността „Козина ливада“ на 1508 м. надморска височина. В левият ѝ горен край има голяма дървена беседка и покрай нея почва друг черен път, по който нямате работа (походих малко по него от любопитство). Беседка е удобна за почивка и в нея има малко стряскаща и напомняща табела:

                                      

   Вдясно се открои хижата, голяма и поддържана, заобиколена от голяма оградена площ, но входната врата на оградата беше широко отворена. Над хижата се виждаха върховете, на които бях хвърлил око - главната ми цел вр. Руй (1706 м) и вдясно от него вр. Орловец (1606 м), който също исках да изкача. Пътеката за вр. Руй започва точно покрай оградата, но може и директно през верандата на хижата.

(Слънцето току-що беше огряло вр. Руй и вр. Орловец, а „Козина ливада“ спеше още в сянка)

   И тук искам да отбележа нещо - на няколко места в Интернет прочетох, че хижата вече не е туристическа, а ловна и че туристите са нежелани там. Затова подходих малко резервирано и ако не бях видял хора отвън (които определено не приличаха на ловци) щях да я заобиколя и подмина... Не знам от кога са тези твърдения, дали е било така или не, но сега нещата са определено коренно различни!

   Лично хижарят Христо излезе да посрещне новия приближаващ „елемент“. Много благоразположен човек, заговорихме се веднага. Чак се почувствах неудобно, че само поздравих и трябваше да продължа, но обещах на връщане да поостана за едно кафе!

(разстоянията в двете посоки от хижата)

   И така, след приятната изненада на хижата продължих напред. След 50-100 м има предупредителна табела и под нея тръба с течаща вода. 

   Малко след табелата се излиза от гората и се тръгва покрай нея остро нагоре по хълма, следвайки ясно очертаната пътека. От едната ти страна обагрената от Есента широколистна гора, а от другата - откритото голо било по което отгоре минава държавната граница.

   И вече бях на върха. Тук нова, голяма и неочаквана за мен Изненада - необятна гледка във всички посоки!Близо до котата на върха гордо се вееше българския трибагреник. От едната страна далеч долу се виждаха сръбски селца, частично забулени в облаци, от другата - родните склонове на Стара планина покрити с гъсти гори... Тук на този връх, застанал под веещото се знаме и граничните пирамидки, изведнъж разбираш (по-скоро усещаш) каква точно е тъкната разлика м/у „Държава“ и „Отечество“! Поглеждаш наляво към Сърбия - красиво, но някак чуждо и по-студено. Поглеждаш надясно към гористите вериги на родния Балкан и нещо те стяга под лъжичката...

   Един от малкото върхове, на които стоях и не можех да му се наситя. Не знам дали от всички тези чувства, дали от чудесното време за края на Октомври, топло и слънчево, но след около 30 мин. трябваше да си наложа за да стана и да си тръгна...

   Отпочинал и зареден от всичко описано реших, че имам сили и време да отскоча и до съседния красавец - връх Орловец (1606 м). По билото (по граничната бразда) стигнах до него за около 20-ина мин. Същите прекрасни гледки. На върха имаше и останки от разрушена застава (че е такава прочетох после в Интернет). След кратък престой и тук последва слизането обратно към хижата.

   Тук вече поостанах за по една доза кофеин и разкази за околността с хижаря и няколко от туристите приспали там. С някои от тях слязохме заедно до селото. Христо (хижарът) специално спомена, че всички туристи са добре дошли, а за настаняване и преспиване - с предварително обаждане. На изпровядък ми подари и магнитче с юбилейно 10-то групово изкачване на връх Руй, което ще отиде при колекцията ми от други туристически магнитчета! Да спомена, че в хижата има телевизия и май Интернет (забравих да попитам). 

   Спускането към село Ломница няма нищо по-особено за отбелязване освен, че вече беше светло (за разлика от качването ми) и сега можех да се наслаждавам на заобикалящата ме Природа...

А, да - и който като мен събира печати за книжката „Топ 10 Първенци“ (връх Руй е под №9) или за 100-те национални обекти (Ждрелото на р. Ерма е под №38)

   Накрая, искам отново да подчертая тези няколко много важни моменти за да нямате помрачаващи излета ви емоции:

1). От селото нагоре или си спирате „Мобилните данни“ на телефона или направо минавате на „Самолетен режим“ - прекалено близо е сръбската граница и неусетното „закачане“ към техните мобилни оператори е много възможно.

2). Носете си личните документи - възможна е проверка от Гранична полиция, все пак сте на самата граница.

3). Желателни са светлоотразителни и ярки връхни дрехи и не се отделяйте много-много от маркираните пътеки - все пак сте в ловен район!

   В Обобщение: 

   Много приятен лек маршрут (може би труден в последната му част единствено за много неподготвени физически хора), само ходене (Trekking), прекрасни панорамни гледки, хубава Природа, приятна хижа, поддържани пътеки и чисто нови табели и маркировка (браво на Трънското ТД).

   Чувството, което ще изпита сигурен съм, всеки българин застанал на върха - това е чувство, което е добре от време на време да ни спохожда за да си припомняме кои сме и че има нещо по-важно от „насъщния“!

Сезон - Есен (20.10.2019)

Трудност - много лесен (Trekking)

Време - около 6 часа

Изминато разстояние - около 17 км

Най-ниска точка - с. Ломница (798 м)

Най-висока точка - вр. Руй (1706 м)