Честта да бъде „Щастлив преход №2“ се падна на Плана планина и нейният първенец - вр. Манастирище (1337 м). Както бях казал ще започна първо с по-близките до мен планини и постепенно ще разширявам „полето на действие“.
Разглеждайки качените маршрути в интернет все нещо не ми допадеше в тях - или бяха много кратки или нямаше какво толкова да се разгледа. А аз искам да видя колкото се може от местността, която посещавам. Защото не се знае кога пак и дали ще имам възможността да отида отново там. Затова реших да си направя собствен преход по моите разбирания за хубав еднодневен маршрут - да е около 15-20 км, да включва колкото се може повече върхове и околни забележителности.
Седнах, разтворих картите и се потопих в детайлите. Това междувпрочем за мен е голяма част от удоволствието на цялото приключение - да седна и сам да си съставя маршрута, да се опитвам по картите да разчета релефа и символите на местност, в която никога преди не съм стъпвал, да сравнявам прочетеното в интернет и да се опитвам да го наслагвам на картата пред мен. Да си представя всичко в главата и после „на терен“ да проверя долколко съм бил близо, а и да използвам наученото за да се ориентирам. Не знам дали това е останало от вълнението при четенето в детството на приключенските романи от Майн Рид, Карл Майн, Джим Корбет за пирати, индианци и каубои, сигхи и ииндийски джунгли, тигри-човекоядци. ... Велики автори! В тези книги често имаше опростени карти, които помагаха на захласнатия читател да навлезе и усети още повече атмосферата на романите. Разказите и картите на океани, пиратски острови, прерията на Дивия запад или джунглите на Индия оставиха трайна черта в детския ми изследователски мироглед. И сега, години от тогава, все още като отворя карта и се зачета, се откъсвам от мястото където се намирам и се пренасям в един друг свят. Но да оставим тези лирични отклонения и да се минем по същество!
Изследвай релефа разбрах, че ще се движа основно по равно, така че вдигнах малко километража. Включих и втория по височина връх Мухчел (1325 м), защото всички други върхове по пътя всъщност бяха леко издаващи се над околността могили и наименованието „връх“ малко ги превъзнася.
Сега да ви кажа как ми помага предварителното проучване на маршрута. Знаейки, че ще ще се движа повечето време по равно прецених, че ще мога да се придвижвам със средна скорост от 4-4.5 км/ч, което при разчетеното по картата разстояние от 23-25 км означаваше, че целия преход ще е около 6-7 часа заедно с почивките. Време съвсем не голямо за еднодневен преход, което пък означаваше, че няма да е нужно нужно да се става рано, нещо напълно устройващо прителят ми, с който щях да направя прехода.... Не така щеше да стои въпроса примерно, ако предстоеше маршрут от калибъра на любимия рилски преход „ЦПШ - Йончево езеро - Срашното езеро - вр. Ловница - ЦПШ“. Който преход като разстояние е почти същия, но като денивелация и трудност много по-тежък и щеше да се наложи тръгване призори и най-вероятно прибиране на челници...
И така, съвсем лежерно в 09:05 ч. бяхме паркирали на площадчето на Турмачка махала (село Плана). Леко отклонение - ако нямате собствен превоз до тук пътува автобус №70. С него спокойно можете да пристигнете сутринта и да си тръгнете следобеда както видях да правят доста хора (както една симпатична възрастна двойка, която засякохме при вековния дъб (за който ще стане специално дума по-нататък).
Прецених, че щеките няма да са необходими (правилно решение) и те останаха в багажника. Времето беше топло и сухо, съответно и тежките трисезонки останаха при тях и поех с маратонките (също правилен избор). Сверявайки по картата планът, който бях начертал поехме по асфалтовия път с леко изкачване. След 3-4 къщи излязохме от махалата и пред нас се откриха тучни поляни с зелена трева. Минахме покрай параклисче вляво от пътя (има го на картата без име)
След малко, отново вляво, се открои „връх“ Могилата (1231 м.), но си беше точно леко възвишение, преценихме да не го „покоряваме“, а да продължим по пътя си.
Изведнъж гората свърши и пред нас се разкриха отново огромни тучни поляни и видях какво означава всъщност иконката на картата с името „Планакон“ - конна база. GPS-a показваше вече изминати 3 км от изходната ни точка. Срещу нас се разкри и „Радиотелескопа“ - голяма модерна база.
Sport Tracker
П.П. Надявам се пътеписът ми да е достатъчно ясен и конкретен, давайки добра представа относно маршрута за да е полезен за всеки, който реши да изкачи Първенеца на Плана планина. Опитах се да постигна равновесие между точно изброяване на особеностите по маршрута s малко лични мисли и емоции по пътя за да не бъде прекалено суховат и скучен. Дано да съм успял и пътеписът ми да е хем полезен, хем приятен за четене!
До скоро!
nikolabull
#MyChallengeAll39BulgarianMountains
Разглеждайки качените маршрути в интернет все нещо не ми допадеше в тях - или бяха много кратки или нямаше какво толкова да се разгледа. А аз искам да видя колкото се може от местността, която посещавам. Защото не се знае кога пак и дали ще имам възможността да отида отново там. Затова реших да си направя собствен преход по моите разбирания за хубав еднодневен маршрут - да е около 15-20 км, да включва колкото се може повече върхове и околни забележителности.
Седнах, разтворих картите и се потопих в детайлите. Това междувпрочем за мен е голяма част от удоволствието на цялото приключение - да седна и сам да си съставя маршрута, да се опитвам по картите да разчета релефа и символите на местност, в която никога преди не съм стъпвал, да сравнявам прочетеното в интернет и да се опитвам да го наслагвам на картата пред мен. Да си представя всичко в главата и после „на терен“ да проверя долколко съм бил близо, а и да използвам наученото за да се ориентирам. Не знам дали това е останало от вълнението при четенето в детството на приключенските романи от Майн Рид, Карл Майн, Джим Корбет за пирати, индианци и каубои, сигхи и ииндийски джунгли, тигри-човекоядци. ... Велики автори! В тези книги често имаше опростени карти, които помагаха на захласнатия читател да навлезе и усети още повече атмосферата на романите. Разказите и картите на океани, пиратски острови, прерията на Дивия запад или джунглите на Индия оставиха трайна черта в детския ми изследователски мироглед. И сега, години от тогава, все още като отворя карта и се зачета, се откъсвам от мястото където се намирам и се пренасям в един друг свят. Но да оставим тези лирични отклонения и да се минем по същество!
Изследвай релефа разбрах, че ще се движа основно по равно, така че вдигнах малко километража. Включих и втория по височина връх Мухчел (1325 м), защото всички други върхове по пътя всъщност бяха леко издаващи се над околността могили и наименованието „връх“ малко ги превъзнася.
Сега да ви кажа как ми помага предварителното проучване на маршрута. Знаейки, че ще ще се движа повечето време по равно прецених, че ще мога да се придвижвам със средна скорост от 4-4.5 км/ч, което при разчетеното по картата разстояние от 23-25 км означаваше, че целия преход ще е около 6-7 часа заедно с почивките. Време съвсем не голямо за еднодневен преход, което пък означаваше, че няма да е нужно нужно да се става рано, нещо напълно устройващо прителят ми, с който щях да направя прехода.... Не така щеше да стои въпроса примерно, ако предстоеше маршрут от калибъра на любимия рилски преход „ЦПШ - Йончево езеро - Срашното езеро - вр. Ловница - ЦПШ“. Който преход като разстояние е почти същия, но като денивелация и трудност много по-тежък и щеше да се наложи тръгване призори и най-вероятно прибиране на челници...
И така, съвсем лежерно в 09:05 ч. бяхме паркирали на площадчето на Турмачка махала (село Плана). Леко отклонение - ако нямате собствен превоз до тук пътува автобус №70. С него спокойно можете да пристигнете сутринта и да си тръгнете следобеда както видях да правят доста хора (както една симпатична възрастна двойка, която засякохме при вековния дъб (за който ще стане специално дума по-нататък).
Прецених, че щеките няма да са необходими (правилно решение) и те останаха в багажника. Времето беше топло и сухо, съответно и тежките трисезонки останаха при тях и поех с маратонките (също правилен избор). Сверявайки по картата планът, който бях начертал поехме по асфалтовия път с леко изкачване. След 3-4 къщи излязохме от махалата и пред нас се откриха тучни поляни с зелена трева. Минахме покрай параклисче вляво от пътя (има го на картата без име)
(Параклисчето)
(Турмачка махала)
(Параклисът остава зад нас)
След малко, отново вляво, се открои „връх“ Могилата (1231 м.), но си беше точно леко възвишение, преценихме да не го „покоряваме“, а да продължим по пътя си.
(връх Могилата 1231 м)
Малко след това, вървейки по асфалтирания път около километър, минахме и покрай Тодорова махала (също част от село Плана). Още около 100 м., пътя се разклони и ние поехме наляво и навлязохме в гора. Тук на около 400 метра, приятна изненада, голяма беседка и близо до нея чешма с течаща вода.
Продължихме по пътя сред гората. Прохлада и хубава сянка. Пътят за лека кола е поносим, но защо да се троши колата, а да не се разходи човек и да пропусне тази красота?
Изведнъж гората свърши и пред нас се разкриха отново огромни тучни поляни и видях какво означава всъщност иконката на картата с името „Планакон“ - конна база. GPS-a показваше вече изминати 3 км от изходната ни точка. Срещу нас се разкри и „Радиотелескопа“ - голяма модерна база.
(Конната база „Планактон“ вляво)
(Радиотелескопът)
(Радиотелескопът, а зад него кулата на вр. Мухчел)
От тук вече започна и сериозното използване на GPS-a. Има няколко по-изразени, както и не толкова ясно видими черни пътища и ще трябва да се внимава. Минахме плътно покрай дясната ограда на Радиотелескопа и леко вдясно зад него попаднахме на брода през рекичката.
Зад пояса дървета около реката се откриха нови големи поляни, но и грозна гледка - много изсечени видимо млади и здрави иглолистни дървета...
След реката поехме надясно по ясно видим черен път, в момента затрупан от отсечените дървета. Около 500 м. по-нататък излязохме на открито възвишение и пътят отново се разделяше. Но преди това спряхме да се насладим на гледките откриващи се пред нас. В далечината се виждаха съвсем ясно заснежените склонове на Рила.
Оттук наляво и отново влязохме в красивата и достатъчно дива гора, личеше си, че освен редки любители на офроуда не е силно посещаван (за щастие) район.
След леко изкачване вече бяхме пред заключените врати на радиоантената, разположена върху нашата първа цел - връх Мухчел (1325 м). Той се оказа сред гората и заобиколен отвсякъде от надвиснали над него дървета.
От върха последва спускане, върви се все по черен път и трябва да се внимава, че отклонението, което трябва да се поеме е по-рядко използвано и в първия момент го подминахме, но бързо се усетих, справка с телефона, 100-ина метра назад и поехме в правилната посока. Гората все така беше красива и светла, много приятно и красиво. Но пак се излезе на сечище с млади и видимо здрави дървета... Май това беше горната страна на същото сечище, което видяхме зад Радиотелескопа.
Минавай през сечището стигнахме пак до реката и преминахме през нея. Вляво далеч се виждаше Радиотелескопа, ние поехме надясно. Тук също трябва да се внимава, защото явно от конната база са направили различни пътеки, разхождайки конете. Пресякохме по диагонал надясно голямата поляна, пак стигнахме до реката, преминахме я и тук пътя отново се раздели на две и ние поехме надясно и нагоре.
Минахме покрай хранилка за животни, при това заредена с храна. И тук продължаваше да е много спокойно и красиво.
По едно време пак се излезе на едни големи поляни, на които имаше стари следи от голям горски пожар. Вляво от пътя ни се извисяваше каменисто леко възвивишение с гордото име „връх Андреев камък (1223 м)“, което реших да изкача за едно селфи с него за спомен преди да продължим. Тук всъщност срещнахме и първите хора - семейство с двете им деца.
Върнахме се на пътя и този път реших все пак да усетим, че сме сред „Дивата природа“ и за първи път излязохме от черния път, минавайки по необозначена, но съществуваща на картата, немаркирана пътека. Това всъщност беше и единственото по-трудно изкачване, не повече от 500 м. по склона към върха. И ето че пред нас се показаха кулите на разположените на върха антени, чуваше се работа на захранващия ги генератор. До тях беше и Параклисът „Свети Дух“, а пред него и пирамидата, обозначаваща най-високата точка на Плана планина - връх Манастирище (1337 м).
Много приятно място с гледки във всички посоки, на видеото, което направих можете да добиете идея за каква панорама става дума - в далечината снежна Рила, в другата посока се извисява Витоша с Черни връх (2290 м), а фотоапарата го зумирах върху един блестящ предмет, за който хората, които срещнахме на върха ни казаха, че е покрива на известния заслон „Синята стрела“.
Но още не бяхме приключили мисията и всички предварително заложени задачи. Бях чел, че близо до върха има вековен бук, в серцевината на който се намира голяма хралупа, в която се събира дъждовна вода с чудотворни лечебни свойства. Лесно го намерих и освен да го снимам се възползвах от случая и си измих лицето „за здраве“ с водата от вътрешността на голямото дърво.
На върха има сковани масички и пейки, за съжаление занемарени и в много лошо състояние. Няколкото човека, които заварихме, бяха предпочели да седнат на земята по полянките както направихме и ние. Иначе трябва да се отбележи, че беше чисто и нямаше боклуци, нещо което не мога да кажа примерно за връх Дупевица (Люлин планина).
Тук вече ударихме по-голяма почивка, хапнахме, полюбувахме се на гледките и хубавото време и чак тогава поехме пътя обратно.
Този път реших да не се връщаме по пътеката, а по пътя от който се отклонихме на идване. Гледката на снежните рилски върхове действаше много освежаващо в топлото време.
От тук се движихме по открити пространства, виждаше се махалата и по принцип може да се подбират черните пътища, които водят към нея без да се следи по картата, но аз искам да минем по предварително начертания план за да видим първо връх Дуралия (1300 м) и нещо обозначено като „изоставена“, което се оказа стара двуетажна къща със стени от кал и колове.
(връх Дуралията)
От изоставената къща поехме наляво (въпреки че можеше и направо и щеше да е малко по-напряко), но исках да видим нещо обозначено като „Антена“ и връх едновременно (вр. Самоковишки камък - 1230 м). Но преди това минахме покрай отстоящият отдясно на пътя Марчин камък (1241 м). Тук вече не устоях и прецапах през едни туфи с трева и накрая преди самия връх и през малко поле от диви капини и стъпах гордо на върха.
Малко след него отляво се показа и вр. Самоковишки камък (1230 м) и антената, вкопана в основата му, която ми заприлича на военен обект.
Сега вече почти бяхме в нашата махала и единственото интересно до края беше, че бяхме задминати от група ездачи, отиващи към конната база.
След 10-ина минути вече бяхме при колата. На центърчето, магазинчето беше отворило и се беше събрала група туристи и хора от селото, очакващи автобуса за София.
Красива и спокойна планина, много приятен преход, подходящ за всеки, с хубави панорамни гледки, редуващи се гори с огромни тучни поляни, целият район остава много хубаво топло чувство в човек.
Характер на маршрута:
Сезон - Пролет (23.05.2020)
Времетраене (нормално ходене без бързане) - 7:30 мин.
Изминато разстояние - около 23 км
Най-ниска точка - 1100 м. (Радиотелескопа)
Най-висока точка - 1337 м. (вр. Манастирище)
Трудност на маршрута:
Лек и приятен, ходи се почти само по равно. Движението може да е изцяло по черен път. Трябва повишено внимание през цялото време, особено след Радиотелескопа защото никъде няма маркировка или табели.
Oruks Maps
Sport Tracker
Видео на маршрута
- На картата по-долу съм изобразил Началната и Крайната точка, върховете Манастирище (със звезда), вр. Мухчел, вр. Андеев камък, както и Радиотелескопа.
- Ако чукнете на квадратната иконка горе вляво на картата и от отвореното меню изберете „Paths“ ще можете да видите и подробно целия маршрут върху картата.
- Ако чукнете върху всяка една от обозначените точки върху картата ще ви излязат и снимки, които съм прикачил за по-голяма яснота.
П.П. Надявам се пътеписът ми да е достатъчно ясен и конкретен, давайки добра представа относно маршрута за да е полезен за всеки, който реши да изкачи Първенеца на Плана планина. Опитах се да постигна равновесие между точно изброяване на особеностите по маршрута s малко лични мисли и емоции по пътя за да не бъде прекалено суховат и скучен. Дано да съм успял и пътеписът ми да е хем полезен, хем приятен за четене!
До скоро!
nikolabull
В Блога тук като „Етикети“, а в Инстаграм и Фейсбук като хаштагове:
#MyChallengeAll39BulgarianMountains
#BeProudOfYourself
Comments
Post a Comment