Преход №1 - Планински първенец №27 (от 39)

След като окончателно взех решението обиколя всичките 39 планини на България и да стъпя на техните най-високи върхове време беше да започвам. Още повече и забраната за ходене в Планините и националните паркове отпадна на 3-ти Май, така че нямаше причини да се бавя.

Mеждувременно досега съм събрал печати на 5 от 10-те най-високи български първенци според книжката на БТС „Покорител на 10-те планински първенци“ (вр. Мусала, вр. Вихрен, вр. Черни връх, вр. Руен, вр. Богдан). Както, оказа се и 2-3 планиниски първенци от Трънския край... Но за идеята вече „осъзнато“ ще ги мина отново! Няма да си давам краен срок, нито ще имам някакъв конкретен ред на изпълнение, всичко ще се решава на момента според сгодата.

Да бъде “Първият диамант в короната“ се падна на Първенеца на Люлин планина - вр. Дупевица (1256 м.), какво звучно име! Избрах го, защото беше най-близко до София, а и никога не бях го посещавал преди. Почетох малко в Интернет за различни маршрути и си харесах този, който тръгва от Бонсови поляни. И понеже разстоянието от 7-8 км ми се видя малко за еднодневен преход реших да включа в него и отскачане до вр. Добринова скала (1229 м) и същевременно да направя кръг като завърша в изходната ни точка. Обичам да правя кръгови моите преходи не само защото съм с кола и трябва да се върна за нея, а и защото така имам възможността да разгледам повече от дадения район. Който иначе кой знае кога ще имам пак шанса да посетя отново. А винаги има толкова много какво да се види...

Естествено, тръгнахме сутринта както обичам, колкото се може по-рано и 08:20 ч. паркирахме колата на предпоследната спирка „Вилите“ на автобус № 103. Това го пиша за тези, които са без кола за да знаят кой автобус биха могли да използват. Видях по GPS-a, че съм близо до началната ми точка и понеже имаше сгради реших да паркирам до тях за по-голяма безопасност на колата. Колко излишно беше това разбрах на връщане.
Разстоянието до последната спирка на автобуса беше беше около 500 м. За хората, които биха решили да използват градския транспорт препоръчвам да слязат на нея. Вече пред нас се разкриха самите Бонсови поляни и големия паркинг пред тях, абсолютно празни. Походът към първият връх от колекцията можеше да започне!

Тръгнахме по пътя за Горнобанският манастир „Св. св. Кирил и Методий“, който си беше път в сравнително добро състояние, напълно достижим за лека кола. Съвсем слаб наклон до самия манастир, който е едва на около километър. В далечината отсреща на върха се виждаше кулата на Ретранслатора, покрай който трябваше да минем.

Самият манастир беше заключен, а към него има изградени 2 нови постройки. Много приятно място място, манастирът е разположен сред гора от огромни извисяващи се над него дървета. В същото време не са на гъсто и манастирът и пространството около него са обляни в светлина.

В началото на полянката пред манастира вляво има десетина каменни стъпала. Изкачвайки ги има чешма с течаща вода, откъдето бихте могли да си попълните запасите преди да поемете по черния път нагоре.

Тук вече започва сериозно изкачване около 2 км като през цялото време се върви по черен път проправен от АТВ-та и кросови мотори (личеше си по следите). През цялото време се движете през приятна гора.

И когато видяхме близкият вече силует на Ретранслатора разбрахме, че сме на билото на планината и баирът е свършил. Между другото, той се оказа и най-трудния участък от целия днешен преход.

И изведнъж попаднахме сред изоставени и порутени бетонни сгради, за които веднага се досетих. че са бивши военни постройки - все пак съм служил в артилерийско поделение. Видях и бетонен бункер, а складовете/гаражи са над 20 сигурно... Останки от славно някога военно величие, сега събуждащи само съжаление!... Приятел ми разказа (когато му споменах за прехода си), че това е било секретно поделение с противозенитна артилерия, танкове, бункери и бомбоубежища с над 100 м. дълбочина. Даже се говорело, че разполага и с прочутите SS23, от които трепереха турци и гърци... Всичко това и с цялата тази история би могло да стане интересен атракцион, но шансът вече е безвъзвратно изпуснат.

На около 50-100 м. след Ретранслатора идва ей това разклонение и вие трябва да поемете вляво.

След още 200-300 м. вече ще трябва да внимавате да не подминете върха, който всъщност се оказва едно малко възвишение вляво от вас, цялото обрасло с ниска храстовидна растителност и лесно бихте могли да го подминете! Има една-две пътечки, но може да ги сбъркате с дивечови и да не им обърнете внимание.

И ето вече, че сме на върха - Първият от 39-те Първенци ни се усмихна и ни възнагради със страхотни гледки, малко изненадващи за неговата (не особено впечатляваща) височина. В едната посока е София, Бонсови поляни, Копитото с телевизионната кула, та чак до Стара планина, а вдругата Витоша с Черни връх и даже снежнобелите склонове на Рила!

Тук искам да споделя една интересна история, което научих в последния момент от приятел, докато работя над пътеписа. Той ме попита дали знам старото име на върха и как се е появило новото. Каза ми, че новото име е дадено по погрешка от военен офицер, докато са правили нови карти на района. И че местното старо име на първенеца на Люлин планина е вр. ДУЕВИЦА. Бил е наречен така от хората в района, защото на него постоянно духали („дуели“) силни ветрове. Но офицерът се объркал (кой знае за какво е мислил, а може да не бил местен и не е знаел диалекта), без да иска добавил една буква в името („Ду(П)евица“), „прекръстил“ го на новата карта и така си останало до днес.

След задължителните снимки с Шампиона на Люлин планина, кратката почивка и лекото хапване пред нас имаше 2 опции - или да се върнем по същия път, така и така главната цел беше постигната (и да имаме преход за деня от някакви си никакви 7-8 км) или да продължим по програмата, която бях съставил предварително, разучавайки подстъпите към върха. А тази програма влючваше отиваме до близкия връх Добринова скала (1229 м), за която пишеше, че има панорама, която също си заслужава да бъде видяна. Оттам бях решил да слезем по маркировката към Банкя, но да хванем отклонението за манастира и да излезем пак на него. Като така вече щяха да ни се съберат към 11-12 км, което вече си беше по-заслужаващо уважение разстояние. След почивката групичката, която беше изморена и поразколебана от изкачването доутк се посъвзе и решихме да направим (за мое щастие) втория вариант. Пътят си продължаваше широк и вече равен, но издълбан на дълбоки кални коловози от АТВ-та и предполагам джипове. Отбиваме се от главната маркировка по пътя вдясно. Както виждате на снимката по-долу, той съвсем не е труден за следване. На върха забитото знаме указваше, че вече сме на точното място - вр. Добринова скала (1229 м). А гледката беше наистина панорамна и определено си заслужаваше отбелязването на картата на bgmountains с иконка „фотоапарат“.

(достигането на вр. Добринова скала)

(на вр. Добринова скала)

(гладката от върха, от ляво на дясно - в далечината билото на Стара планина, долу - Горна баня, пред нея Бонсови поляни, телевизионната кула на Копитото, а най-вдясно и все още белия от сняг Черни връх, първенеца на Витоша)

Наслаждавайки се на гледката и на топлото слънце, се позабавихме и тъкмо реших да тръгваме, от посоката, в която щяхме да поемем се опяви един много симпатичен възрастен човек. Веднага, естествено, се запознахме и разговорихме. Оказа се планинар с години (по-точно десетилетия) практика зад гърба си... Мишо Михайлов, така се казваше човека, ни обясни в подробности целия район, всички пътеки и забележителности наоколо. Дори се оказа, че лично се е запознал на вр. Дупевица с Момчил Цветанов, авторът на книгата „Планините в България“. И е останал много хубави спомени и впечатлен от срещата си с този човек. Явно ще трябва да си купя и аз тази книга.

По препоръка на Мишо реших да направим малка отбивка и да посетим препоръчаната от него чешма с лековита и „чудна“ (както ни каза) вода в района на Студените вирове и да напълним бутилките с нея, въпреки че все още имахме вода. Последва снимка за спомен, пожелахме се пак да се засечем живи и здрави на някой връх и всеки пое по неговия си път.

Последва голямо и стръмно спускане от върха, но пак по черния път. Явно местността е доста популярна сред феновете на АТВ и крос-моторджиите, за съжаление. Още откъм 10:00 нататък започна да се чува тяхното бръмчене из гората около нас.

Долу точно при тази табела се получава кръстопът: Направо е за Мало Бучино, Вляво тръгнахме за чешмата, за която ни разказа Мишо, а след връщането ни щяхме да поемем Надясно в посока хижа Бонсови поляни и обратно към манастира и нашия Финал.

И така ние поехме вляво в гората по маркирания път (отново черен и широк). След около 400 м. ниско долу вдясно видяхме и чешмата. Слязохме, пихме от нея за здраве, напълнихме бутилките с пресни запаси и поехме обратно към синята табела.

От синята табела вече за първи път през цялото пътуване тръгнахме по пътека, а не по черен път. И тук вече опасността някой да се заблуди става голяма. Маркировката е нарядко и стара, а кросовите мотори са изорали и са направили нови „пътеки“, които само те си знаят накъде водят... Благодарение на мобилното приложение на OruxMaps заредено с картата на bgMountains избегнах 2-3 грешни решения на разклонения на пътеката (заради следите от кросаците, иначе по картата нямаше „разклонения“) и стигнах до разположения до Добринова река бивак с чешма с течаща вода (има го на картата).

След него на около 50-100 м. пътеката отново преминава в черен път и така до един много симпатичен параклис, чешма и голям навес наблизо, на който се бяха събрали сериозна група, палеха си огън и по подготвката, която течеше си личеше, че се готвеха да си изкарат добре. Те ни казаха, че параклиса се казва „Вси Светии“. Явно мястото е доста популярно, защото след като си тръгнахме от него започнахме да срещаме малки групички хора запътили се в тази посока.

От този камък с кръста пътят се разклонява, ние поехме надясно по пътя, който пресича реката, следва леко изкачване и излизате на огромна поляна, на която минахме вдясно покрай гората докато поляна свърши и отново влязохме в гората.

Черният път беше все така изоран от дълбоки коловози пълни с вода, минава покрай изоставени постройки и излиза на манастира. Така ние направихме нашия кръгов преход. Тук вече имаше доста хора, както и паркирали коли. По безлюдния път на идване сега беше пълно с хора, а по краищата му имаше доста паркирани коли. Но това, което видях на Бонсови поляни надмина всякакви очаквания и огромния сутринта паркинг сега изглеждаше крайно недостатъчен.

Бях чувал за Бонсови поляни, но по-скоро като местност, не знаех че са толкова популярни сред софиянци за разтуха през уикенда. Като цяло много приятна картина с всички тези семейства излезли на пикник през този слънчев ден.

И така, посетих първия ми Планински Първенец, вр Дупевица (1256 м) опознавайки още едно красиво кътче на България!

Като цяло много приятен преход, подходящ за всеки, с хубави панорамни гледки, а минаването през изоставеното и разграбено военно поделение внася една особена нотка и придава своя чар на този преход.

Характер на маршрута:

Сезон - Пролет (10.05.2020)

Времетраене (нормално ходене без бързане) - 4:24 мин.

Изминато разстояние - около 11 км

Най-ниска точка - 900 м. (Бонсови поляни)

Най-висока точка - 1256 м. (вр. Дупевица)

Трудност на маршрута:

Лек и приятен, единствено някои по-слабо физически подготвени могат да бъдат затруднени при изкачването на склона от Манастира до Ретранслатора. Движението е почти изцяло по черен път. Трябва повишено внимание по отсечката от разклонението за с. Мало Бучино до Манастира поради няколко лъжливи пътеки проправени от кросовите мотори. Много приятен и подходящ маршрут за еднодневен няколкочасов преход.

Данните по OruxMaps