Здравейте! За този уикенд си избрах да се запозная отново едновременно с Първенците на две близки планини в Трънско - Вискяр планина (връх Чеканска бука - 1136 м) и Завалска планина (връх Китка - 1181 м). Разстоянието между изходните точки, съответно с. Брусник и с. Неделино е около 30 км, маршрутите до съответните върхове неособено дълги, от проученото - лесни и приятни. Напълно изпълнима задача. Пак ще разделя двата прехода на на два отделни пътеписа за по-нагледно. Започвам по реда, по който ги изкачих, а именно с първия за деня Първенец - връх Чеканска Бука, Вискяр планина.
Аз предпочетох (и заради трака) да следвам маркировката. По почистваната на места трева се виждаше, че някой дори и така се опитва да я поддържа. За което моите уважения.
Поне, както прочетох по други пътеписи в интернет, след сечта са се открили панорамни гледки... Малко утешение за изчезналата, личеше си, голяма и гъста гора. Съжалявах, че не съм имал щастието да видя района в този му вид - с голямата и девствена гора и да мога да ходя в нея.
В Блога тук като „Етикети“, а в Инстаграм и Фейсбук като хаштагове:
#MyChallengeAll39BulgarianMountains
Пътят до село Брусник, избраната начална точка на прехода ме изненада - на няколко километра преди селото, асфалта изведнъж свърши (идвах от Сливница) и премина в черен път! Не беше отбелязано никъде по картата на Гугъл мапс и в първия момент помислих, че GPS-a ме е забил в „глуха линия“ и ме е запратил някъде в грешна посока (никога не бях идвал по този край). Прегледах наново бележките и не, това е пътя... Хъммм, реших да продължа все пак, пътя беше в добро състояние, имаше няколко издълбани от течаща вода вади, но се минавах без проблем дори от лека кола с каквато бях аз. След този участък, може би към 1-2 км, излязох пак на асфалтиран път и след малко бях в селото. Типично планинско село разположено в по един ред от двете страни на лъкатушещия път. Виждаха се хора, малкото къщи бяха обитаеми.
Паркирах до една от къщите и поех по пътя търсейки червената маркировка. И на завоя на пътя я видях.
Пътят продължи още малко между къщите на селото. Тук на излизане от селото трябва малко внимание, защото не видях маркировка. Това е първото разклонение веднага след къщите, поемате надясно.
(Снимка 1)
А след малко, на това разклонение пък (Снимка 2) поемате по левия път и вече похода към ввърх Чеканска бука започва.
(Снимка 2)
Започна изкачването, което си беше доста полегато и приятно. Започнаха и гледките.
Личеше си, за съжаление, че и тук е падала тук яка „санитарна сеч“ - навсякъде стръчаха пънчетата на някогашнте дървета, имаше разпилени клони и се виждаха дирите на верижните машини, които са минавали/минават оттук. Даже бяха прокарани (прокопани) нови пътища през гората с използване и на изкопни машини, не просто са минавали оттам. С цел улесняване извозването на изсечените дървета, разбира се. Имаше и много вторични отклонения проправени за по-лесен техен достъп.Те са унищожили голяма част от маркировката, която си личеше (по остатъците от нея), че е била старателно поставена и поддържана. Като цяло можете да изоставете маркираната пътека и да следвате основния прокаран път, той оказа се в последствие видях, че стига и минава леко под върха. Така че може да следвате него и като видите, че наближавате възвишението на върха да се оглеждате за останалата маркировка към него.
(Моментът, в който трябва да зарежите пътя и да поемете в последните метри към върха, вижда се марката върху ствола на едно дърво навътре)
Поне, както прочетох по други пътеписи в интернет, след сечта са се открили панорамни гледки... Малко утешение за изчезналата, личеше си, голяма и гъста гора. Съжалявах, че не съм имал щастието да видя района в този му вид - с голямата и девствена гора и да мога да ходя в нея.
Скоро бях на върха. Голяма поляна (възвишение) обрадено от гората. Имаше направена пирамида без надпис или табела. Тук, както обичам всеки път щом стигна един връх, поседнах малко за да се насладя на атмосферата (аурата) му, която за всяко място и връх за мен е различна и по своемо уникална.
Гледайки картата, бях забелязал знак за паметна плоча (или гроб) близо до върха (вижда се на горната снимка). Понеже не бях въобще изморен, а и доста бързо стигнах до върха (движех се в зададения график) реших да отскоча да го видя. Пак явно човека поддържащ пътеката се беше постарал да има видима пътека в тревата до него. Откри се този прекрасен мемориален гроб. Вечерта като се прибрах потърсих информация относно него, но единственото, на което попаднех беше, че е бил поруган (естествено, от „късните борци“) и впоследствие възстановен със средства събрани от български колеги-летци и роднини на загиналите.
Пътят наобратно няма нищо за отбелязване, върнах се по същия маршрут по който и дойдох. Единствено се отклоних 50-ина метра и се изкачх на „адаша“ - връх Свети Никола (1029 м).
(Зад гърба ми вр. Чеканска бука, гледана от вр. Свети Никола)
(Насреща се извисява Първенецът на планината - Чеканска бука, от който преди малко слязох)
От тук след 10 мин. вече бях при колата и поех към втората за деня планина.
***** ***** *****
Характер на маршрута:
Сезон - Лято (21.06.2020)
Времетраене (нормално ходене без бързане) - 1:30-2:00 мин.
Изминато разстояние - около 5.0 - 5.5 км
Най-ниска точка - 950 м. (с. Брусник)
Най-висока точка - 1136 м. (вр. Чеканска бука)
Маркировка - добра (но полупремахната от сечта в района)
Трудност на маршрута:
Лек и много приятен, много лек наклон и по удобен черен път. Трябва внимание, защото маркировката се губи на места, както и има новопрекарани отклонения заради дърводобива. Препоръчвам да се свали трака ми и да се ходи по него.
Oruks Maps
Sport Tracker
В Блога тук като „Етикети“, а в Инстаграм и Фейсбук като хаштагове:
#MyChallengeAll39BulgarianMountains
#BeProudOfYourself
Comments
Post a Comment