Този път избраната двойка близки планини бяха - Гребен планина и Ездемирска планина. Всъщност доста близко до Земенска планина, която посетих предния уикенд.
Стигайки подножието му има телена ограда и поех по нея заобикаляйки върха отляво. Има черен път, по-скоро следи във високата трева. Тя беше мокра от сутршната роса и беше предпоставка да в нея да има змии спотайващи за лов за мишки, но факт е, че не срещнах нито една. Въпреки това бях много доволен, че бях сложил гетите. Не само защото пазеха краката и панталона ми от намокряне, но и щяха да са отличен щит, ако по невнимание настъпех някоя змия.
В Блога тук като „Етикети“, а в Инстаграм и Фейсбук като хаштагове:
#MyChallengeAll39BulgarianMountains
Реших първа да е Гребен планина, така че се отправих към село Врабча, изходна точка за атакуване на върха.
Наближавайки селото видях следната табела и това ще е интересно да се види някой път.
(Катерачен обект и водопада)
Паркирах на малкото центърче в селото. В нета пишеше, че има чешмичка, намерих я, не работи. Така че не разчитайте на нея, а си носете защото маршрута може и да е кратък, но водоизточници няма и ако е жега (както беше този ден) това може да е проблем. Също така препоръчваха да се вземат гети, съвет който останах много доволен, че послушах.
Както всяко едно кътче в България и това се оказа пълно с История!
Сложих гетите, взех щеките, метнах раницата поех напред. Предупреждавам - маркировка и табели няма! Но аз се бях подготвил, бях свалил трак от интернет и тръгнагх по него. Малко след спирката на снимката и преди колоритната къща в стар стил започва черен път и аз поех по него.
(Спирката и в дъното къщата, пред която започва черния път)
(Черния път)
Изкачвайки първото възвишение и пред мен се откри моята цел. Вляво беше вр. Градище, а зад него надникна и вр. Голеш. През цялото време се движех по черен път, имаше няколко разклонения, но следвайки „дирята“ на GPS-трака нямах проблеми. Разбира се, нямаше да бъде нещо сложно и без него, просто трябва да се държи посока към върха.Стигайки подножието му има телена ограда и поех по нея заобикаляйки върха отляво. Има черен път, по-скоро следи във високата трева. Тя беше мокра от сутршната роса и беше предпоставка да в нея да има змии спотайващи за лов за мишки, но факт е, че не срещнах нито една. Въпреки това бях много доволен, че бях сложил гетите. Не само защото пазеха краката и панталона ми от намокряне, но и щяха да са отличен щит, ако по невнимание настъпех някоя змия.
По картата пътят стигаше до Йовичина махала. След 10-ина метра покрай телената ограда видях постройки. Оказа се не поредното занемарено бивше военно поделение, а две изоставени къщи, между тях имаше видима отъпкана пътека в тревата, която навлезе в гора от гъсти храсталаци и ниски дървета.
(пътеката за върха минава вдясно покрай двора на тази къща)
(Пътечката м/у оградите на къщите)
След „махалата“ рязко навлязох в ниска гора с гъста храстобразна растителност, но пътеката беше ясно видима, движеше се на едно ниво заобикаляйки върха. Отдясно някъде трябваше да гледам за пролука в храсталака и подстъп. към върха. Отляво отвреме на време през короните на дърветата се откриваха панорамни гледки към района.
(„Пътят“ заобикалящ върха)
От тук нататък колкото беше диво и „нецивилизовано“ (никакви табели, маркировки, каменни пирамидки, боклуци) стана още по-девствена и с характер местността. Освен слабите дири в тревата и стария запустял път (предполагам на някогашните граничните постове, защото вече бях някъде досами границата). Виждах по картата, че се движа по посока границата и гледах вече за някакъв знак или поне дивечова пътека в храстите, която да ми позволи да мина през бодливите храсти към върха. И точно тогава, когато бях решил, че няма да намеря такъв знак видях пред мен няколко струпани на купчина няколко големи камъка в средата на „пътя“. Вдясно от „пирамидата“ на един голям камък имаше няколко по-малки камъчета и си казах „Тук е!“.
Пътека не се виждаше, тук-там може би виждах следи м/у храстите, закоито се чудех дали наистина са следи или на мен така ми се иска. С лутане напред-назад, вляво-вдясно, лека-полека си пробивах път нагоре. Вече и денивелацията си я биваше. Бяха 200-300 м, но отнесоха бая псуване. Заканвах се, че ако не е красив и нещо изключително ще си имаме сериозна разправия с него. Накрая след няколко одрасквания и драскотини ето го и него - Върхът! Скромен, малка полянка отвоювана от храстите... Малък, но в същото време величав с гледки във всички посоки, показващ на всеки стъпил на него кое е „Родина“ и кое „Чужбина“. Напират чувства, които „евроатлантиците“ няма да могат да разберат, колкото и да им се обяснява... Красота!
(Република България)
(Република Сръбска)
Стоях, гледах, починах си, не ми се тръгваше... Можеш да стоя с часове тук. Но тръгнах, пътешествието трябваше да продължи, имаше още нови места, които трябваше да бъдат посетени и те... Обаче знам, ще се върна тук отново!
По пътя назад нямаше нищо необичайно, спускането до пътеката в основата върха пак беше „на око“ и „горе-долу“, въпреки че преди малко бях минал от тук.
Определено най-дивия Първенец до момента, моя 8-ми поред планински първенец, откакто взех решението да обиколя всичките 39 планини. Разбира се, бил съм и на вр. Мусала, вр. Вихрен, вр. Черни връх, вр. Руен.... Все Първенци, но всички „добре“ култивирани и „облагородени“ с маркировка, табели, хижи, върволици от хора, при тях имаш чувството, че си на разходка в парка. Е, вр. Голеш е точно обратно и пълен антипод на тези „оборотни“ и много по-високи върхове. Той е точно това, което трябва да бъде един планински връх - самотен, отдалечен, с минимални белези от човешка намеса - вр. Голеш (1157 м), Първенецът на Гребен планина - „Див и красив“!
***** ***** *****
Характер на маршрута:
Сезон - Лято (28.06.2020)
Времетраене (нормално ходене без бързане) - 2:30 - 3:00 часа
Изминато разстояние - около 5.5 км
Най-ниска точка - 900 м. (с. Врабча)
Най-висока точка - 1157 м. (вр. Голеш)
Маркировка - абсолютно никаква!
Трудност на маршрута:
Лек и много приятен, лек наклон и по удобен черен път. Трябва внимание, защото МАРКИРОВКА НЯМА, но по описанието ми и да държите върха под око няма да имате проблеми. Единствено краткия участък от изкачването на самия връх е по-проблемно, най-вече заради храстите и липсата на видима пътека. Нов това е и чара на този връх - див, неопитомен и трънлив, но красив!
Oruks Maps
Sport Tracker
В Блога тук като „Етикети“, а в Инстаграм и Фейсбук като хаштагове:
#MyChallengeAll39BulgarianMountains
#BeProudOfYourself
Comments
Post a Comment