Изкачване на връх Голям Купен (1930 м н.в.), Витоша

Този връх ми се беше набил в главата вече като фикс-идея. Да, нито е особено висок, нито популярен и няколко пъти бях минал покрай него на път от с. Железница за Черни връх без да му обръщам някакво по-специално внимание. Просто си отбелязвах, че минавам покрай „еди-кой си“ връх. Предполагах, че от него ще се разкрива панорамна гледка, съдейки от локацията му.

Издига се до спортната база на НСА (бивша хижа „Физкултурник“). На картите е отбелязана и като хижа „Купена“, явно по името на върха, но според мен щом има табела „Влизането на външни лица забранено“ няма нищо общо с хижа, а си е частен обект. Както и да е, да се върнем на върха, той е обекта на този пътепис.

От момента в който реших, че ще изкача вр. Голям Купен обаче ударих на камък! Първият път беше навалял дълбок сняг (над коляно), въпреки предупрежденията ми спътниците ми бяха с неподходящи обувки и успяхме да стигнем до „хижата“ до която водеше добре проправена пъртина, но от нея нататък си беше неотъпкан сняг.
Вторият път тръгнах сам, но в много гъста мъгла с видимост до 10 м. Този път дойдох от горната му страна (откъм Черни връх). Невиждайки нищо пред себе си, водейки се само по GPS-a стигнах до подножието и затънах в сняг до кръста. Въпреки че бях със снегоходки, снегът беше пресен и мек и пропадах между клековете и камъните. Времето напредваше и невиждайки добре от къде да го изкача се върнах отново.

За третият път реших да не бързам, да следя прогнозите и да изчакам добро време - исках този път да имам ясна видимост и слънчево време.
Дойде уикендът и прогнозата (която следях от няколко дена) даваше слънчево време за Неделята и решението беше взето. Неделя сутринта в 06:00 в колата, готов да потегля за ц. Железница. Времето беше странно, доколкото виждах в тъмното стелеше се тежка мъгла и леко ръмеше. За момент помислих да се откажа, но вече се бях приготвил (пък и с прогнозата наум) и си казах „Така и така съм станал, отивам и на място ще преценя“. След 30 мин. бях паркирал в центъра на селото. Там е обръщалото на автобус №98. Паркирах точно срещу чешмата (която никога не съм виждал да работи). Приготвих се и поех по нанагорнището.

Пътеката започва вдясно от култовото заведение "Wild West", стигате до ограда, която се вижда на снимката,заобикаляте я отдясно и по дървено мостче излизате на началото на маркираната официална пътека (синя марка).

Излизате на пътя, внимателно го пресичате защото е завой с ограничена видимост и по него често колите се движат с голяма скорост и срещу вас е табелата, която ви приветства с „Добре дошли“ в Природен парк „Витоша“. Пътят е широк, постлан с натрошени камъни и се движи успоредно на река на картата обозначена като „Селска река“.

След около 1 - 1.5 км се достига до голяма поляна, което местните (а и не само те) използват за пикник. Има направени беседки, пейки, огнища, мостчета над реката и колкото пъти съм минавал през почивните дни винаги е имало доста хора. Сега сутринта, разбира се, нямаше никой.

С бърз ход преминах покрай беседката и пътят отново полека се заизкачва отново. Но хубавото беше, че в облаците се прокрадна слънцето и може би все пак денят щеше да бъде добър...

Наближавайки началото на горския пояс и точно преди да навезем в него (до колче №249) има чешма (тръба) с кога по-силно, кога по-слабо, но винаги течаща вода. Можете от нея да напълните бутилките си с вода защото нагоре до Чайната на Черни връх никъде по пътя няма воден източник (най-вероятно Спортната база на НСА ще бъде заключена или няма да ви пуснат).

След това пътят навлиза в гората и същинското изкачване започва. Пътят е ясен и широк, на места изкопан от тежките машини, предполагам джипове. Горе-долу по средата на горския пояс се намира една много хубава голяма светла поляна. На която кой знае как са израсли брези, придаващи екзотичност на пейзажа. Точно тук вдясно от пътя има поставена аптечка която винаги е заредена с различни неща от първа необходимост.

Може би след около 50-ина метра от поляната с брезите пак отдясно видях да се показва от снега една малка паметна плоча. Не знам какво толкова е печела или какво е доказвал вандалът който е счупил горния й ръб...

Изкачването продължаваше все така стръмно и скоро видях края на горския пояс. Дори се виждаше покрива на Спортната база на НСА (погрешно наричана „хижа Купена“).

Изкачвайки се вече над горския пояс на Витоша бях приятно изненадан от хубавото време за което нищо не подсказваше рано сутринта в ниското. Печеше ярко слънце, цареше пълно безветрие. а на небето над главата ми нямаше нито едно облаче! Изненадан се обърнах назад и тогава разбрах - ставах свидетел на явлението „Инверсия“, при което с покачване на надморската височина температурата вместо да пада и да става по-студено както е нормално, то сега се случваше обратното - стааваше все по-топло и слънчево, а а облаците и студеното оставаха долу в ниското. Гледката беше невероятна - все едно море от облаци се разбиваше в краката ми!

Въпреки постоянното спиране и обръщане назад за да се наслжадавам на гледките все пак стигнах Спортната база на НСА. Тук определено мога да кажа, че ако имах време ( а за съжаление нямах) щях да поостана да си направя малко слънчева баня и да се попека!

Опитах се да запечатам на снимка още малко от красотите, които бяха около мен, както и да помоля единствения друг освен мен, който беше в този момент там да ми направи една снимка за спомен и поех към моята цел - връх Голям Купен (1930 м), който се извисяваше вдясно от сградите.

Въпреки че се порових доста из Интернет, никъде не успях да намеря описание на изкачването върха (факт, който се надявам да коригирам с този пътепис). След като сега вече времето беше слънчево и видимостта идеална огледах добре релефа на върха. Определено откъм хижата ми се видя най-леснодостъпен. След по-малко от 10 мин. бях на върха. Както и очаквах върхът ме възнагради подобаващо, гледката ввъв вссички посоки беше панорамна и необятна... Зад гърба ми Черни връх (първенецът на Витоша), пред мен цялото софийско поле, сега „потопено“ под облаците“, а в далечината се мержлееше масива на вр. Ботев (2376 м), първенецът на Стара планина... Вдясно много по-близо пък снага над облаците издигаше цялата верига на Рила, в която различавах и най-високия връх на Балканския полуостров - вр. Мусала (2925 м)... Гледки да искаш!

Ето и видеото от върха:

Тук вече докато се наслаждавах на пейзажа и хубавото време заслужено се почерпих с чаша горещ чай от термоса и с половинка шоколад. И една доза протеинов шейк, разбира се!

С нежелание станах, чакаше ме още доста път от запланувания кръгов маршрут който си бях наумил. Тръгвайки по коловата маркировка през Бистришкото бранище в посока Черни връх продължавах да се обръщам назад. Заслужаваше си...

(вр. Голям Купен и софийско поле скрито под морето от облаци)

Снегът беше твърд (фирнован) и се ходеше лесно без затъване. Само вече по склона трябваше да се внимава защото твърдия сняг, „гланциран“ от нощното застудяване беше хлъзгав и котки или снегоходки бяха силно препоръчителни. Аз бях със снегоходките и минах този участък без никакъв проблем.

Стигайки до разклона на коловата маркировка се зачудих дали да оскоча до чайната на Черни връх, първо ме притискаше, както казах времето и второ, беше станало вече почти обедно време и вредвид хубавото време само като си представих каква лудница ще е там, набързо се отказах от идеята.

Затова реших да поема наляво към с. Ярлово и с. Чуйпетлово и оттам да хвана слизането за с. Железница. Тук вече се вървеше само по равно, снега все така беше твърд и дори напредналия час и силното слънце не го бяха размекнали.

Изкачвайки се на планинското било и поглеждайки от южната страна на Витоша видях че всъщност беше обградена отвсякъде от облаците и наистина се издигаше като самотен остров над тях... Беше красиво!

(Поглед на юг от Витоша)

(Поемам наляво към с. Ярлово и слизайки към с. Железница пътьом щях да мина и през заслон „Синята стрела“ - на заден план е вр. Скопарник (2226 м), пълноправен член на „Витошката дузина“)

(Времето продължаваше да е топло, без никакъв вятър и шансът за набавяне на малко вит. Д не беше за изпускане. съжалявах, че не си носех слънцезащитен крем, но откъде да знае човек...)

Разглеждайки картата в една от кратките почивки, реших да си спестя един голям завой и да „цепя направо“ като при това се изкача и на вр. Купена (2195 м), горд член на „Витошката дузина“ и той.

След него вече започна същинското спускане към с. Железница и популярният заслон „Синята стрела“. Щеше да се навлиза пак в „Долното царство“, студа и облаците... При слизането трябваше да внимавам, имаше леко заледени участъци и при стръмния наклон надолу подхлъзването не беше трудно... Още повече на места снегът вече беше почнал да се топи и нямаше да е никак приятно да се измокрят дрехите.

(с,. Железница е там някъде под облаците)

(Отсреща се вижда склона по който се изкачих на отиване, някъде там където сйклонът се показва от облаците е Спортната база на НСА)

Слизайки надолу пътеката преминава покрай едно възвишение от струпани камъни, което на картата няма име (само е отбелязано като „кота“), но според табела е вр. Малък Котор (1877 м). Слизайки още надолу пред мен се показа вр. Белчова скала който маркираната пътека заобикаля отдясно.

(вр. Малък Котор и зад него вдясно вр. Белчова скала)

А гледките все така продъжаваха да са панорамни и докъдето очи стигат. На долната снимка съвсем ясно се вижда цялата снежна снага на Рила и дори по-опитните планинари биха могли спокойно да разпозная някои от емблематичните ѝ върхове.

След малко пътеката направи широк ляв завой и изпод облаците се показа заслон „Синята стрела“. Първо се показа новия заслон „Синята стрела 2“, докойто имаше чешма със силна струя вода от която напълних попривършилата ми бутилка.

На 10-15 метра от него е стария заслон, масите около който бяха заети от големи компании хора дошли да похаапнат на чист въздух. Приятното беше, че в мнозинството си бяха възрастни хора.

От тук спускайки се пътеката се виеше из борови масиви, пресичаше открити пространства и горски пътища... В тези моменти трябва да сте внимателни (особено както беше този ден), ако земята е покрита със сняг да не се поведете по следите от джипове и друга техника, пресичали пътеката и да не се отклоните. Често ми се налагаше да правя справка с картата и пак на едно място леко се отклоних. Както вече споменах от момента който доближих заслона отново попаднах в мъглите и видимостта бече затруднена. Излязох на голямата поляна с беседките и пейките покрай която бях минал сутринта на отиване. Тук вече имаше семейства с деца излезли сред природата, чуваха се разговори и смях.

След около 1.5 - 2 км вече бях в селото. Целият център беше пълен с паркираните коли на хората решили този уикенд като мен да се порадват на свежия и зареждащ досег с планината.

Мога да кажа, че това е един много приятен преход, съчетаващ различни биотопи които биха задовлили всички вкусове - равни участъци, сериозни изкачвания, преминаване през гористи райони, както и движение по открити участъци над горския пояс със страхотни панорамни гледки. Сериозната денивелация на маршрута го прави любим за много спортисти, които обичат да тестват своята физическа форма.
Технически трасето не е трудно въобще. Затрудняващи фактори за по-неподготвените физически биха били неговата дължина (около 20 км), както и голямата денивелация. Вариант е да се стигне само до Спортната база на НСА и евентуално изкачване до вр. Голям Купен и връщане обратно.

Ето и данните на този преход:

***** ***** *****

Характер на маршрута:

Сезон - Зима (21.02.2021)

Времетраене - около 8-9 часа

Изминато разстояние - 18-19 км

Най-ниска точка - 1015 м. (центъра на с. Железница)

Най-висока точка - 2195 м. (вр. Купена)

Набрана Височина- +1437 м

Relive

Orux Maps