Preparation for 2021 Bulgarian Equipped Benchpress „Защото Катаната е Оръжие, но само в ръцете на тези които знаят как да го използват!“
Здравейте, приятели! Наближава тазгодишното Републиканско по вдигане от лег, чиято дата след няколко промени последно ще е 03-04.06.2021 в гр. Дупница. Време е вече за тренировките в които трябва да започна с обличането на моята Super Katana with low collar. Свикването с фланелката е цял ритуал и се състои от множество етапи които не можеш да прескочиш.
За мен всеки предсъстезателен период в които започвам да тренирам с Катаната е като едно докосване до нея за първи път и за мен винаги e специално изживяване, много вълнуващо и пълно с предизвикателства. Като при това няма значение дали фланелката е съвсем нова (току-що закупена) или стара (на няколко състезания). Защото:
1). Колкото повече се използва една фланелка толкова повече тя се разтяга и отпуска и съответно състезателят не може да разчита, че щом веднъж е успял да вдигне дадена голяма тежест с нея на предишното състезание то по същия начин ще може да повтори това си рекордно вдигане и на следващото.
2). Също така, нормално е един състезател да варира (повече или по-малко) в личното си тегло. Естествено това се отразява на неговите мускулни обеми, в конкретния случай в обиколката на гръдния кош и ръцете които са важни. Защото от тях зависи доколко ще изпълни (уплътни фланелката). И съответно, доколко ще може да работи с фланелката и да „вземе“ от нея. Тук разбира се, играе голяма роля и опитността на дадения състезател, но това е друга тема.... Веднага давам пример с мен:
След Републиканското по лег през 2017-та в което станах за трети път Републикански шампион в кат. до 105 кг. реших да спра със състезанията. Исках да оправя рамената които ме боляха ужасно (ядрено-магнитния резонанс показа частично разкъсване на маншона на лявото рамо). Прецених, че е добра идея за известно време (поне 6 месеца) да премина на тренировки с по-леки тежести и по-голям брой повторения. Тоест, както обичам да казвам, минах на „културистичен тип тренировки“. И си казах така и така ще тренирам „културистично“, ами тогава да започна и диета като културист - като ще е гарга, нека да е рошава! Речено-сторено, плавно и постепенно свалих до около 87-88 кг (близо 20 кг). Това добре, но когато рамената ми се пооправиха и тръпката за състезания естествено се появи отново. Сега вече старата ми Super Katana with low collar (Number 48) вече ми беше голяма - можех почти без чужда помощ да си я облека сам! Нещо което е немислимо иначе - знаете колко трудно и какъв зор обикновено изпитва човека който ви помага в обличането. Съответно от тази фланелка не можех да изкарам никаква тяга, тя просто не можеше да се разтегне... Наложи се да я продам и да си поръчам един номер по-малка (номер 46). С нея вече беше друга работа - месец след това спечелих моята категория на международния турнир в Беуш, Румъния през 2019-та.
3). Рядко и спорадично използване на фланелката, основно непосредствено месец преди даденото състезание. Това произтича от Първата причина - колкото по-рядко се използва една фланелка, толкова за по-дълъг период тя ще може да ти служи. Което налага да се използва само за кратко и колкото се може по-рядко. Това пък от своя страна води до забравяне на усвоените особености при работата с нея, усещанията, чувството, тъй като техниката да вдигаш с фланелка няма нищо общо с „обикновеното“ (безекипировъчно) вдигане и има своите особености само по себе си, дори да изключим цялата трудност да свикнеш с фланелката. Например, хватът трябва да е максимално разрешния широк (за да се използва мощта от разтягането на фланелката), докато без фланелка повечето състезатели (вкл. и аз) вдигат с малко по-тесен хват за да вкарат повече трицепса, особено тези атлети, чиито трицепси са силна мускулна група (както е и при мен).
Много по-лесно е да направиш хубава арка на гърба и съответно тя е много по-голяма отколкото когато си пристегнат от фланелката... И излиза, че по-голямата част от времето подготовката ти протича с вдигане по един начин, а малко преди състезанията го променяш доста драстично.
Финансовият фактор е много силен за повечето от нас, една фланелка с доставката стига до 400-450 лв., не можем да си позволим лукса да имаме фланелки за тренировка (стари) и да си пазим нова и максимално стегната само за състезанията... Но каквото-такова, приспособяваме се и тренираме - пречките за нас са предизвикателства, а не проблеми, нали така!
Просто искам да наблегна колко важен етап е този последен месец-месец и половина преди състезанието в който почвам да обличам и тренирам с фланелката и какво огромно значение има всяка една от малкото тренировки (обикновено това са около 5-6 тренировки за мен). Във всяка една тренировка трябва да имам малък прогрес и постоянно трябва да съм концентриран и да се вслушвам какво ми „говори“ фланелката за наближаващото състезание.
В досегашните ми подготовки, обикновено обличах фланелката един път в седмицата (най-често в събота, защото тогава са и състезанията). Толкова рядко обличане при мен произтичаше от факта, че поради проблема с рамото ми то се възпалява силно много лесно и му трябва повече време да се успокои преди следващото натоварване (тренировка). И дори така пак се застъпваше непълното му въстановяване до следващата тренировка с резултат хем да нямам достатъчно тренировки за да съм добре подготвен за вдигането ми на състезанието, хем отивах с болки и на обезболяващи. В резултат никога не бях съвсем сигурен какво ще успея да направя - бях психически стегнат и готов за всичко - от шампионска титла до „Нула“ (три неуспешни опита и дисквалификация). Защо?
Защото при вдигането от лег с екипировка има още един много-много тънък момент и той е ДА СЕ ПОДБЕРЕ МНОГО ТОЧНО НАЧАЛНАТА ТЕЖЕСТ ЗА ПЪРВИЯТ ОПИТ на състезанието!
Състезателят трябва да се подбере такава тежест с която да може да преодолее съпротивлението на фланелката. Тук ситуацията е съвсем различна и няма нищо общо с „обикновения“ безекипировъчен лег. Не можеш просто, ако не ти е ден да намалиш тежестта, която вдигаш с 5-10 кг и да запишеш сполучлив първи опит с който да се „застраховаш“ срещу „Нула“ и оттам насетне да рискуваш слагайки пределни тежести.
Първо, ако намалиш тежестта прекалено, тогава рискуваш да не успееш да свалиш щангата до гърди, тя да „плува“ над тях и да се принудиш за да слезе все пак до долу да нарушиш идеалната траектория. Което пък прави вдигането нагоре непосилно трудно защото вече фланелката няма да може да работи максимално мощно за теб. Да оставим настрана и факта, че докато си се борил за да слезе лоста и да докосне гръдния кош ти си останал без сили и въздух. Затова е честа гледка на състезание даден атлет да не може да пусне щангата до долу. Оттам и този толкова бавен ход надолу при екипировъчния лег - резултат от борбата надолу и от желанието тежестта да остане в идеалната траектория на вектора на силата.
Второ, ако сложиш прекалено голяма тежест, да тя ще натисне фланелката и ще успееш да пуснеш тежестта до гърди, но тогава пък няма да ти стигне общата тяга от твоята сила и от помощта на фланелката за да избуташ щангата до щастливия хепиенд.
А тази начална тежест ти трябва да я разбереш на последните 2-3 тренировки. Както и да я докоригираш (ако се наложи) в загрявката на самото състезание! Да усетиш дали днес е „Твоят ден“ или щангата тежи повече от обикновено. Ако е първото, тогава е лесно. Но ако е вторият вариант (щангата тежи, ръцете треперят) тогава ще трябва много точно да прецениш с колко точно да намалиш... Обясних по-горе защо това е критично важно, а не просто „Е, ще намаля с 5-10 кг и готово“!
Всичко това прави вдигането с Катаната толкова вълнуващо и пълно с предизвикателства за мен. Всеки път адреналинът е на макс и е истинска борба, защото опасността е реална - при движението на щангата надолу тя среща съпротивлението от фланелката, опасността щангата да бъде изхвърлена от идеалната траектория е голяма в резултат на което не може да бъде овладяна и тя може да тръгне неконтролируемо към корема или още по-лошо - към главата на вдигащия!... И когато асистентът извади щангата и вече над теб няма никой и сте само ти и щангата която е с тегло от близо и често над (дай Боже) четвърт тон... Е, тогава нещата стават сериозни, знаеш че най-малката грешка в хода на движението (дори на сантиметър), най-малкото поддаване на болката или емоцията и ситуацията ще стане неконтролируема и тогава... Адреналинът те блъска и слепоочията започват да пулсират!
Пак се отвлякох... А исках просто да напиша кратка прелюдия към първата тренировка с Катаната в тази ми Подготовка за Републиканското по екипировъчен лег 2021-ва! :))))))
И така, накратко, първата ми тренировка мина много добре и ако „Денят се познава по Сутринта“ то тогава индикациите са позитивни! Основна роля в това имат момчетата (Тошко и Сашо) от фитнес „Оренда“ (Судентски град, София) които освен, че са създали много добро място за качествени силови тренировки, но са и много „в час“ с обличането на фланелката и най-вече с това как да окажат качествен съпорт и помощ. Което от написаното по-горе мисля, че става ясно колко е важно да можеш да си сигурен и да имаш доверие в хората които ти помагат, че знаят как да реагират адекватно в една евентуално критична ситуация. Повече инфо за това как протече самата тренировка и клипчета от вдиганията във видеото:
Comments
Post a Comment