Двудневен маршрут с изкачване на вр. Зъбът (2688 м.) и вр. Яловарника (2765 м.) и посещение заслона на Тевно езеро

    

    Прекрасен маршрут, бих го препоръчал с чиста съвест на всеки който обича българските планини. В началото ще преминете през гъсти гори, след това ще придвижвате по тучна долина заобиколена от надвиснали скали. След това вече следва истинското планинско преживяване по алпийския пейзаж на Пирин. Тоест, има от всичко! 

                                                                              *****

 ДЕН ПЪРВИ 

(хижа Яне Сандански - хижа Беговица - вр. Зъбът - вр. Яловарника - Нощувка)

     Оставихме колите близо до хижа Яне Сандански (1230 м), на края на вилната зона на гр. Сандански), почти до началото на маркираната пътека (синя марка) за хижа Беговица. Започна изкачване в гъста гора. 

     (тук започва маркираната пътека)

(движим се през гъста гора)

     Пътеката почти през цялото време се движи успоредно на река Беговица и е с постоянен наклон, но всички сме бодри и с пълни сили така че бързо видяхме пред нас хижа Беговица (1750 м).

     Тук вече напълнихме шишетата с вода. Нагоре вече чак до заслона на Тевно езеро няма други водоизточници освен някое езеро, евентуално задържал се някъде сняг и реката, но за нея от хижата ни предупредиха, че водата няма да става за пиене заради многото крави пуснати на паша по поречието ѝ.
     Зад хижата има паркинг и втора чешма с течаща вода. Малко след нея идва и първото разклонение. Продължаваме по синята марка. 

     Все още се движехме в горския пояс. Малко след това имаше ново разклонение (за заслон Спано поле), но ние си продължихме по синята маркировка. Скоро излязохме над гората и пред нас се откри котловината на река Беговица (Беговишки циркус), представляваща една огромна поляна обляна от светлина и заобградена от двете страни с високи планински ридове.

     В далечината напред почнаха да се показват основните цели за днешния ден.

     Поддържахме добро темпо и скоро настигнахме голяма група тръгнали по-рано сутринта от хижа Беговица и доколкото разбрахме се бяха запътили в посока Тевно езеро. Децата бяха на няколкодневно екскурзионно летуване и благородно им завидях. Бяха поседнали за почивка до един солиден дървен мост, до който табела показваше, че това е Даков мост. 

     Минахме покрай последното разклонение (към хижа Пирин) по нашия път. 

     Целта ни беше да стигнем по немаркираната пътечка до портата между вр. Яловарника и вр. Зъбът. И накрая я видяхме. в далечината. Веднага заподозрях, че е една истинска „душевадка“! На снимката по-долу се вижда в центъра двуглавия вр. Яловарника, а вдясно стръмния склон на вр. Зъбът... И точно между тях „бялото нещо“ е сипея от камъни водещ към портата. 

     Пътека няма, маркировка въобще, тук там имаше някоя малка пирамидка от камъни, но най-вече човек трябва да разчита на своята преценка да преценява откъде най-удобно може да премине участъка.
     Времето беше горещо, слънцето печеше жарко, в улея нямаше никакъв полъх на вятър и усетих как почна да ме стяга главата. Наложи се да взема една доза Кетотифен, но най-вече ми помогна една останала преспа лански сняг от който сложих директно на главата си за да се охладя... „Терапията“ помогна и скоро бяхме на портата. Кратка почивка и захапахме стръмния склон за вр. Зъбът (2688 м). Гледката от върха страхотна - виждаше се съвсем ясно мраморното било с първенците вр. Вихрен и вр. Кутело

(Панорамата от вр. Зъбът)

(Авторът позира гордо след мъките които преживя по „душевадката“ за да стигне до тук)

(ВИДЕО С ПАНОРАМАТА ОТ ВЪРХА)

     Moите хора решиха да отскочат и до съседния вр. Куклите (2687 м), но аз гледайки стръмния склон на Яловарника който ни беше следващата цел за днес реших да съхраня сили и да ги изчакам. Оказа се мъдро решение както оцених после когато поехме към него. Докато ги чаках междувременно по пътеката между Куклите и Зъбът дойде групичка от две момичета и един мъж с които се разговорихме. Разбрах, че идват покрай Беговишко езеро от х. Беговица и ще се върнат отново на нея където „бирата ги чака“. За тях това беше втори опит да достигнат до върха. Предният път уцелили лошо време с мъгла, вятър, камъните били мокри и хлъзгави и те преценили, че е по-добре да се върнат и някой следващ път да опитат отново. Бяха оставили друго момиче в подстъпите на върха защото не можела да продължи и не се застояха много, бързаха да се върнат за нея. 

    Скоро след това моите хора се завърнаха доволни и поехме към втората ни цел. Склонът на върха беше доста стръмен и на места доста близо до отвесния му ръб и трябваше да се внимава. Пътеката беше добре видима. Имаше и тук-там каменни пирамидки.

(стръмният каменист склон на Яловарника)

     И ето че накрая бяхме на първия от двата рога на вр. Яловарника (2765 м). Този първи рог (връх) на Яловарника на картата го дават 2760 м., тоест вторият където е и табелата на върха е с 5 метра по-висок (2765 м). 

(снимка с Яловарника за спомен - от втория му рог)

(ВИДЕО С ПАНОРАМАТА ОТ ВЪРХА)

    Постояхме, наслаждавайки се на гледките, направихме доста снимки. Не бързахме, оставаше само да слезем малко по в ниското и да намерим удобни места за разпъване на двете палатки. Задача която се оказа не толкова лесна. Но все пак намерихме две сравнително равни места, без наклон и бабуни и разпънахме палатките. Надухме шалтетата и извадихме чувалите. Вечерта настъпваше бързо и плащовете на сенките от върховете напредваха по отсрещния Дебели рид. Небето беше ясно, звездите се откорява и имах чувството, че блестят двойно по-силно. ПОяви се и лек приятен ветрец. Въпреки нощното захлаждане температурата не падна осезаемо, дори оставихме вратите на палатките широко отворени, само пуснахме комарниците да не влизат евентуално насекоми. Беше страхотно, лежиш си увит в чувала и си гледаш звездите докато вятъра леко подухва... Само че умората бързо надви, разговорите утихнаха и потънахме в царството на сънищата...

 ДЕН ВТОРИ 

(Маленкото езеро - дясна Краледворска порта - Тевно езеро - Заслон Спано поле - хижа Яне Сандански)

     Спах учудващо добре като се има впредвид, че това ми беше за първи път и имах някои резерви. Алармите на телефоните зазвъняха в 05:00 и подготовката за новия ден започна. Пихме по кафе приготвено на газовото котлонче и се започна в този ред - прибиране на чувалите, изпускане на въздуха и навиване на шалтетата, сгъване на палатките. Всичко стана доста бързо (но не благодарение на мен), хората бяха с дългогодишен опит и си бяха изработили автоматизирани и синхронизирани движения. 
     Решихме да слезем до Маленкото езеро за да попълним водните ни запаси които бяха на привършване. 

     Виждахме езерото отгоре, беше заобиколено с камъни и със стръмен склон откъм долината на Демиркапийска река и беше невъзможно (и Слава Богу) за кравите които пасяха долу да достигнат до него и да го заблатят както се случва с почти всички други пирински езера. Слизането до езеро става по немаркирана пътека която е обозначена на картата. Но особено последното спускане до езеро трябва да е с повишено внимание и да се подбере най-удобното място за слизане.
    Водата наистина беше кристална, напълнихме бутилките като гледахме да сме максимално внимателни и нашето кратко присъствие да остане незабелижимо и мястото да продължи да си е все така девствено.

   Започна внимателно спускане по камъните под които течеше рекичката от езерото към реката долу в долината. Къде по камъните, къде удпоредно на тях, търсехме брод и слизахме надолу по склона. Целта беше да слезем долу и да хванем маркираната пътека за Тевно езеро. 

(долината/циркусът на Демиркапийска река)

     За около 20-30 минути спускане вече бяхме на червената маркировка и поехме нагоре по циркуса. Реката се разклоняваше на отделни ръкави/поточета (които се виждаха ясно и от Яловарника) и си личеше, че през Пролетта по време на топенето на снеговете тук е било силно заблатено и трудно за преминаване. Наклонът все повече се увеличаваше и скоро достигнахме мястото където пътеката се разклоняваше. 

     Ние продължихме по червената маркировка. Скоро вляво от нас се показа Митрово езеро. 

(Митрово езеро)

(Митрово езеро и вдясно Малка Каменица)

     Тук вече дясната Краледворска порта се открои с цялото си величие и аз разбрах, че това ще е втората „душевадка“ за този преход. Успокояваше ме мисълта, че това ще е последното голямо изкачване... След излизането на ръба ѝ от там-нататък вече щеше да е много по-лесно.

(малко преди Портата последен „лански“ сняг)

     Започна изкачването по ронливия камънак на Портата. 

     Оказа се трудно, но използвайки характеристиките на терена успявахме да намераме сравнително по-удобен път за изкачване. А и пътеката беше ясно изразена, личеше си, че този маршрут е с интензивен трафик и по него преминават много хора.

     Най-накрая бяхме на ръба и пред нас се разкри високопланинското плато на което е разположено Тевно езеро и едноименния прочут заслон.Гледката както виждате на снимките - уникална! Дори в далечината вдясно се виждат мраморните куполи на най-високите върхове на Пирин - първенецът вр. Вихрен (2914 м) и вр. Кутело (2908 м). 

*За статистика да отбележа - вр. Вихрен е трети по височина на Балканския полуостров след вр. Мусала (2925 м), Рила планина, България и вр. Митикас (2917 м), Олимп планина, Гърция!

(щастлив и току-що изкачил дясната Краледворска порта)

     Започна спускането по склона от другата страна на Портата. Още от тук въпреки сравнително ранния час се виждаше множеството около заслона и многобройните палатки разпръснати наоколо му. Хората закусваха на групички и се приготвяха да поемат по своя път. Разминахме се с две групи по 10-15 човека насочили в посоката от която идвахме. 

     След малко бяхме на заслона. Хора бяха насядали навсякъде по пейките, закусваха и тихо си говореха, завладени от атмосферата на това магично място (е, изключения имаше, разбира се, но бяха единици). 
     Събухме се и влязохме в заслона, имаше опашка (съвсем естествено), аз си взех само кафе, някои си поръчаха от известните мекици, имаше и други изкушаващи неща в менюто, избрахме си едни екамъни близко до езерото и седнахме да си починем и подкрепим. Аз слязох и да се измия на чешмата която е малко под заслона. Починахме, хапнахме, направихме си снимки за спомен, пак напълнихме бутилките и продължихме по маршрута си. Чакаше ни още доста път, а и вече някои от групата поглеждаха часовниците си за да държат времето под око. „Цивилизацията“ започваше да заема отново своето място в съзнанието ни...

(Култовата гледка на Тевно езеро - вр. Малка Каменица (вляво), вр. Каменица (2822 м) и вр. Каменишка кукла (вдясно)

     Поехме покрай езерото в посока Мозговишка порта. Постоянно се обръщах назад за да наслаждам на гледката, а и максимално добре да я запомня в съзнанието си. На снимката по-долу ясно се виждат върховете които изкачихме предишния ден - ясно си личеше двузъбеца на вр. Яловарника и вдясно от него пирамидалната форма на вр. Зъбът. Вляво от тях се извисяваше снагата на вр. Каменица, най-високия връх в този дял на Пирин.

     С бързо темпо достигнахме Мозговишка порта и подсякохме под вр. Мозговишки чукар (2612 м). 

(Мозговишка порта и вляво вр. Мозговишки чукар)

     Подминавайки върха продължихме по билото. Пътеката минаваше ту през полета от клек, ту през открити пространства които предлагаха панорамни гледки вляво над цикрус Чаира, а вдясно - към Превалския циркус. Скоро вече бяхме над Чаирско езеро.

     Наближаваше момента в която трябва да стигнем Винарската порта и там да хванем разклонението за Спано поле. Вече се движехме в циркуса, жегата беше голяма, но ходенето спореше, наклонът беше леко спускане и поддържахме добро темпо. 

(сковано дървено мостче, което пресякохме)

     Колко повече се спускахме, толкова по-видими ставаха следите от човешка дейност, в случая развъждането и отглеждането на свободно пасящи крави. Беше изорано навсякъде, пълно с кравешки изпражнения и привлечени от тях облаци дребни мушици, които бяха на рояци облаци около нас. Това ни караше да не забавяме въобще темпото и дори и да не помисляме за почивка.

          Стигнахме до разклонението по което трябваше да се отклоним за хижа Каменица и оттам  да излезем на пътя за хижа Яне Сандански по който дойдохме. Но ние решихме да удължим малко нашия маршрут (благодарение на орляците мушици ние бяхме поддържали доста добро темпо в безнадеждни опити да им избягаме) и да „отскочим“ до заслон Спано поле. Така или иначе не бях ходил до него до този момент. Между другото, от последните досадни насекоми ни спаси репелента срещу комари, който носеше един от групата. След като се напръскахме доволно най-накрая и най-упоритите от мушиците ни изоставиха.  

     След десен завой през откритото пространство навлязохме в борова гора и започна леко изкачване.
     (бел. авт. - тук искам да отбележа, че трябва да се внимава, защото въпреки кола с табелите трябва да се внимава, тъй като има множество пътеки направени от офроуд автомобили както и от стадата животни, а и от многобройните туристи и вероятността да се отклоните е голяма. Препоръчвам да правите честа справка с GPS-ите или телефоните с инсталирани карти)

     Излязохме от гората и дори успяхме да видим и чешмичка на самият черен път на която много се зарадвахме. Тук вече почнахме да срещаме и хора излезли от Сандански на излет и разходка до заслона. Завой и пред се показа заслона с така известните бунгала-гъбки! 

     Тук вече решихме да хапнем, помещението където е кунята беше пълно с хора, всички маси бяха заети. Хрната беше добра, а цените нормални. Шумно, но на заслон/хижа където може да се достигне с автомобил това е положението... Нищо общо с обстановката на заслон Тевно езеро, нормално е. Все пак всичко беше в приемливи граници. 

     След като се подкрепихме и си повъзстановихме силите разпитахме някои от присъстващите за преки пътища и след консултациите поехме по последния участък от нашето двудневно приключение. Слизайки по същия път надолу просто трябва да внимавате да не се подведете и да продължите по него, отклонявайки се от маркираната пътека.

     Поели веднъж по нея вече няма какво да ви изненада или обърка. Спускането е през гора, а пътеката макар и рядко маркирана е добре утъпкана и се следва лесно. Накрая маркираната пътека излиза на чакълест път. 

     Тук вече можете да продължите да слизате по него, но той прави много завои („серпентини“, както им казваха местните) и затова ние имайки и картата в нас решихме да използваме преките пътеки за да ги съкратим и за около още 30-ина минути бяхме при колите. 

     Разтоварихме тежките раници и се приготвихме да се прибираме защото някои трябваше да застъпват нощни смени, такъв е живота... Но всички бяхме много доволни както усещах по настроението с което разговаряхме и обсъждахме някои от случките през тези два дни.

*****     *****     *****

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МАРШРУТА

ДЕН ЕДНО

Характер на маршрута: Сериозно изкачване

Сезон - Лято (07.08.2021)

Времетраене - около 11-11:30 часа 

Изминато разстояние - 12 км 

Най-ниска точка - 1280 м. (вилната зона на Сандански)

Най-висока точка - 2765 м. (вр. Яловарника)

Набрана Височина- +1932 м 

ВТОРИ ДЕН

Характер на маршрута: Изкачване в първата му 1/4, следтова следва само слизане

Сезон - Лято (08.08.2021)

Времетраене - около 9-10 часа 

Изминато разстояние - 21-22 км 

Най-ниска точка - 1300 м. (вилната зона на Сандански)

Най-висока точка - 2599 м. (дясна Краледворска порта)

Набрана Височина- +1185 м