Неочаквано приключение с "Приключенски екскурзии" - Рафтинг и изкачване на вр. Маглич (2386 м), Босна и Херцеговина

      Когато Антон ми се обади, че в последният момент се е освободило място, въобще не ми трябваше много време да взема решение! 

Атмосферните условия ги даваха променливи, с вероятност за дъжд, в София си валеше... Но никога нито бях ходил в Босна, нито на рафтинг, а качването на вр. Маглич и посещението на езерото Търновачко (едно от редките езера в света с естествена форма на сърце) си бяха изкушение което не можеш да откажеш лесно...

ДЕН 1 (Четвъртък)

     Така че в 06:00 бях с раницата на паркинга пред Националния стадион готов и горящ от нетърпение да тръгнем. Групата от около 14 човека се събрахме почти навреме и потеглихме. Времето беше мрачно, но поне не валеше. От границата нататък небето се изчисти и дори пекна слънце. Едно задръстване не ни се размина, няма как то си е в програмата. Оказа се самозапалил се тир който образува няколко километра опашка от автомобили. За щастие се "отчетохме" с него още на магистралата (преди Крагуевац), така че движението не спря все пак напълно. 

     ВАЖНО!!!
Тук искам да направя важно уточнение, ако правите същия маршрут, което  ще ви спести много евентуални (но съвсем реални) проблеми. При невинно зададения въпрос от сръбския митничар "Къде отивате" ограничете се до „Фоча“ (сравнително голямо градче в близост до комплекса към който сме се запътили). В никакъв, ама никакъв случай не отговаряйте „Дрина Тара Рафтинг клуб, БОСНА“... Което си е така според международното право, но не и според сръбското такова! Оказа се, че всъщност този туристически комплекс се намира в Република Сръбска, автономна част в Босна с преобладаващо сръбско население. И естествено сърбите не признават разделението, а смятат тази част за изконна част от Сърбия. И въобще не си правете труда да влизате в "обяснителен режим", ако не искате многочасова проверка... 

     С това кратко, но необходимо според мен уточнение за всеки който ще поеме по нашия път, нека продължа с пътеписа. След отделянето от магистралата започна път с много завои (подобно на „пътя за Шипка“ както се казва в подобни случаи). Стигнахме вътрешната граница между Сърбия и Босна. Тук нямаше нито опашка от автомобили, нито забавяне. Минахме без проблем. Скоро стигнахме и първата цел на тази екскурзия - гр. Вишеград в който на един завой на река Дрина се намира КАМЕННИЯТ ГРАД НА КОСТУРИЦА.  Построен е от големия творец като снимачна площадка и декори за неговите филми (така поне казаха). След приключването със заснемането им Костурица го прави развлекателен център и една от големите забележителности в Босна, почти задължителна спирка за всеки преминаващ. Атмосферата му е доста интересна. Съчетава различни стилове, има заведения, сладкарници и е наистина преживяване за човек да се разходи в него. Река Дрина е много голяма и при желание има корабчета които правят туристически обиколки по нея. Част от заведенията имат тераси на самият бряг които гледат към реката. Този град е наречен от Костурица Андричград в чест на големият босненски писател Иво Андрич като неговата статуя заема централно място.         

 

     Уникалната цетралната улица около която са разположени заведенията, работилниците. 

     Вдясно от доволно позиращия автор се вижда сладкарницата в която опитахме (по препоръка на Тони) страхотни домашни сладоледи.

     Много силно впечатление ми направи статуята на мюсулманския владетел и духовния православен водач и посланието което излъчва. Намира се на самия вход.

     Сле около час престой (билетът се заплаща на час и на бариерата на паркинга има брояч) се събрахме пред бусовете и поехме към крайната ни дестинация.

     От гр. Фоча излязохме от асфалтовия път и последните 10-ина километра преминахме по черен (къде асфалтиран, къде не) еднолентов път с множество завой и сложни разминавания с насрещни автомобили. А такива имаше доволно. И накрая пред нас се появи "ДРИНА ТАРА РАФТИНГ КЛУБ". 

(паркингът над комплекса)

                                                               (централният вход)

(река Дрина която минава зад сградите, тук има много хубав бар с тераса над реката)

    

     Настанихме се в четири- и шест-местни бунгала. Банята и тоалетните бяха общи (разделени на мъжки и женски, разбира се) и изключително чисти. Въобще целият комплекс създава чувство на нов и много добре поддържан и че средства за това не се пестят. Впоследствие установих с голямо удоволствие, че топла вода има по всяко време на денонощието. Това наистина ме изненада, все пак комплекса беше откъснат от „цивилизацията“ и очаквах, че условията ще са по-спартански. 

     След настаняването дойде време за вечерята, всички бяхме гладни. Затова трапезата, по сръбски богата, беше посрещната и най-вече оценена подобаващо! А трапезарията беше огромна. Разбрах (и впоследствие се убедих), че Петък вечер и особено Събота вечер има дискотека (разбирай най-вече сръбско) със жива музика като се събират много приходящи от околните почивни станции и комплекси както и от близките населени места. Мога да кажа, че обстановката вечер ставаше много гореща и буйна, но в напълно хубавия смисъл. И потвърждавам мнението, че „сърбите знаят как да се веселят“ е в пълна степен вярно. Както и да потвърдя, че част от нашата компания се включи ударно и не отстъпваше на комшиите.
      Но все пак сега беше Четвъртък вечер и беше спокойно и тихо. Навечеряхме и се разотидохме по бунгалата защото на следващият ден идваше новото приключение - рафтинга.

(огромната трапезария)

ДЕН 2 (Петък)

     Сутринта ни очакваше прекалено обилна закуска и нямаше как човек да не опита от повечето неща. След нея се наредихме да получим неопренови костюми и каски за рафтинга. Заформи се голяма опашка защото освен нас имаше и други групи записани за днес. Денят въпреки прогнозите се очертваше слънчев.

(лодките и склада е екипировката зад тях)

     Натоварихме надуваемите лодки на джиповете и поехме към горния ръкав на реката. Оказа се, че ни очаква истинско офроуд-преживяване, имаше изкачвания и стръмни слизания по черен път с много завои на места минаващ покрай стръмни участъци. Но шофьорът ни беше опитен, личеше си, че с лекота управлява стария Дефендър.

     Накрая достигнахме до мястото от което щяхме да започнем нашето спускане надолу. Предстояха ни 25 км забавление.

(държа да отбележа, че екипировката беше червена, розовият цвят е зрителна измама от телефона)

    Оказа се, че всъщност стартираме по река Тара, в която по-надолу се влива идващата от Черна гора река Пива образувайки се така вече голямата река Дрина. Прибрах телефона в сухата торба. Във всяка лодка, явно по тяхна преценка, се качиха по 1-2 човека от организаторите и всичко премина много весело и приятно. Имаше и бързеи, имаше и гребане, хареса ми определено. Някъде по средата на дистанцията спряхме на нещо като дървен бар в който предлагаха напитки крайно належащи за сгряване от хладната вода!

    Към 16:00 ч. пристигнахме на кейчето на нашия комплекс и изнесохме на ръце лодките до склада. Баня, късен обяд и почивка. Около 21:00 ч. се събрахме за късна вечеря и сега вече в трапезарията беше коренно различно. Беше пълно с групи дошли специално за уикенда, цареше шумна и весела атмосфера. Към 23:00 ч. запозна живата музика, атмосферата се нажежи и купона започна...

ДЕН 3 (Събота)

     Нощта заваля. На закуската ръмеше леко и проведохме съвещание какво да правим. Решихме да отидем  и там според времето да решим окончателно. До мястото откъдето щяхме да оставим бусовете и да тръгнем пеш имаше към 30-ина км пътуване. Няколко човека останаха да се наслаждават на спокойствието в комлекса, останалите решихме да си пробваме късмета. А той беше с нас. Докато пристигнем небето се поизчисти и спря да ръми, показваше се от време на време и слънцето. Май така с облаците даже беше по-красиво отколкото, ако бяхме нацелили изцяло слънчев ден. На влизане в парка имаше бариера и на нея момче в униформа продаваше билети за достъп до парка. И ето, че бяхме вече на обособения паркинг в подножието на върха.

     Над нас се издигаше връх Маглич (2386 м), изглеждаше доста внушителен. Директно от паркинга може да се поеме към него по маршрут тип „виа-ферата“. Ние поехме по заобиколния път към върха който минаваше през Търновачко езеро, което бяхме решили, че ще е основната ни цел за деня.

(връх Маглич)

(ВИДЕО от подножието на върха)

     Поехме по живосписна пътека, а гледките които се откриваха бяха приказни.

(границата между Босна и Черна гора)

     След известно време навлязохме в гора и за около 2-2:30 часа стигнахме до езерото.

     Страшно красиво място, имаше само 3-4 човека освен нас, а заслонът се стопанисваше от назначен там човек който изглеждаше не много общителен. Веднага попита за лични карти и билетите. Доколкото разбрах от Тони повечето от стопанисващите хижи и заслони там са назначени бивши военни и имащи право за носене на оръжие. Принципно, одобрявам идеята за това, а и тук си беше граничен район. Докато човекът вече успокен, че сме редовни ни заприказва, направи на който искаше турско кафе (между другото тук основно такова пият, в комплекса беше същото положение). Имаше също бира и безалкохолни. Докато почивахме мина млада двойка, но нещо не беше наред с тях (или документи нямаха или билет не разбрахме), скараха се и той ги изгони. С една дума - "уставняк" беше човека.

     Започна отново да приръмява и нашият водач прецени, че изкачването към върха ще е много опасно по мокрите камъни и стръмния наклон. Пък и от време на време се чуваха далечни гръмотевици, така че си направихме снимки за спомен, насладихме се още веднъж на панорамата и поехме с бърза крачка по обратния път. Дъждът се засили, извадихме дъждобраните и якетата, но след 20-ина минути спря отново. Въобще, извадихме късмет с времето. Върнахме се при бусовете в добро настроение и отпрашихме към „Дрина Тара“ и вечерята която ни чакаше.

    А там след обилното похапване отново се завихри познатия от предната вечер купон този път с други музиканти.

ДЕН 4 (Неделя)

    За съжаление настана моментът за прибиране. На никой не му се тръгваше. Някои къде на майтап, къде на сериозно говореха, че мислят да закупят някой стар имот в близкото село... Отново обилна закуска, след това събрахме багажите и освободихме бунгалата. Връщахме се по същия път с леко отклонение да посетим последната цел от тази екскурзия, а именно - ДЪРВЕНИЯТ ГРАД НА КОСТУРИЦА, в близост до курортното село Мокра гора. Той представлява група от 20-30 дървени къщи всяка различна и в същото време допълващи се изграждайки едно селце като от приказките. Много беше красиво! Както и цялата природа наоколо. Останахме около час за да разгледаме всичко спокойно. Въпреки че дъждът отново си ръмеше ние обикаляхме и разглеждахме, а с нас и още доста други хора. Някак си  дъждът си беше съвсем на място и се вписваше хармонично в атмосферата. Накупихме си сувенири, пихме по кафе в едно от няколкото заведения и се върнахме до бусовете за да продължим към Родината.

     Останалата част от пътя мина нормално (е, отново имаше катастрофа и задръстване), трафикът си беше нормален, спирахме от време на време на някоя бензиностанция за кафе и цигари, митницата преминахме без проблеми и към 22:30 си бяхме в София.

     В заключение мога да кажа - много приятна дестинация за бягство от забързаността на ежедневието, екскурзия с интересна програма, чудесна природа, гостоприемни хора, хубав комплекс за почивка и релакс... Накратко, препоръчвам „Дрина Тара Рафтинг клуб“ и съм убеден, че всеки който го посети ще остане доволен! 

     Благодаря на „Приключенски екскурзии“ за добрата организацията и приятното изкарване!

Координати на „Приключенски екскурзии:

Фейсбук - Приключенски екскурзии

Инстаграм - Приключенски екскурзии