За първи път - Републикански шампион и по класически Силов Трибой (IPF) 10-11.09.2022 г.

Както често се случва нещата стават най-добре, когато най не очакваш! Така се получи и с тазгодишното ми участие на Републиканското по класически Силов Трибой.
Както повечето от вас знаете, аз съм състезател специализирал се върху вдигането от лег (и то екипировъчният вариант) като най-силна моя дисциплина. Не се бях пускал на състезание от 2018-та, когато станах за трети път шампион по екипировъчен лег. Тогава изкарах подготовката на обезболяващи заради силните болки в рамената. Затова след края на надпреварата взех решение да прекъсна състезанията (не знаех дали временно или за постоянно). От тогава имах периодични опити да се върна към активна състезателна и дори спечелих Power Cup (Румъния) в моята категория. Но болките в рамената си бяха постоянни, просто с различен интензитет.

Дори от Ноември 2021-ва спрях напълно Вдигането от лег и го заместих с Повдигане на дъмбели от наклон. При това упражнение нямах неприятни усещания в рамената и можех да вдигам наистина големи за мен тежести, дори постигнах лични постижения в това движение.

---------- "ПОДГОТОВКАТА" ---------

В началото на Август след тренировката ми за гърди (с типична културистична постройка) реших да легна на лежанката и да пробвам да видя как ще са рамената. С празния лост направих 10-ина повторения, без никакви от обичайните болежки. Сложих по една десятка от всяка страна на лоста и отново направих няколко повторения и пак нищо. Сложих по още една десятка (станаха 60 кг) и пак пробвах 2-3 повторения - и отново нищо! Тук реших да не насилвам късмета си и да спра като на следващата тренировка да пробвам пак и евентуално да сложа още малко тежест на щангата. Така за няколко тренировки (до края на Август) при Лега стигнах до 140 кг лег.

В същото време видях, че датата на Републиканското по Трибой тази година щеше да е на 10-11 Септември. Имах още 2 седмици в които да повдигна резултата си на лега. Разбира се, всичко подчинено на това да щадя и пазя рамената. Казах си, че ако успея да преодолея за това кратко време 150 кг, което приемам за една прилична тежест, тогава ще се пусна на Републиканското. И седмица преди Датата успях. Беше решено - ще се ходи!

Клекът и тягата си ги тренирах стремейки се към силов прогрес, но без да се форсирам особено.
При тягата след близо 6 месеца се борих със сумото уж като допълнително упражнение, което да ми помогне индиректно за тягата засилвайки слаби места по веригата. Приключих го с успешен на 230.0 кг и неуспешен на 240.0 кг.
Бях почнал отново тягата преди около 2 месеца. До този момент я бях възстановил до два успешни опита на 230.0 кг и неуспешен на 240.0 кг.

Клека бях започнал да тренирам отново след около (мисля) 2-годишна пауза заради болките в рамената които не ми позволяваха да си извия ръцете за да хвана лоста. Тук в момента бях стигнал до единици на 170.0 кг. Все още нямам пълната мобилност в раменната става, което не ми позволява да пускам ниско и клекът ми е по-скоро „щангистки“, с високо поставена на трапеца щанга. А и наколенките са ми обикновени, а не неопренови (състезателни). Две седмици преди състезанието приятел ми отслужи с неговите, кросфитърски, нещо средно между моите и състезателните. Веднага усетих разликата и успях да клекна на последните 2 тренировки 180.0 доста стабилно и сигурно.

Явно това щяха да са тежестите към които щях да се стремя на Републиканското. Точно в този период ми попаднаха нормативите на Белоруската федерация по трибой и сравнявайки по тях моите силови възможности в момента видях, че за Първи разряд ми трябваше 565 кг трибой. И така това реших да са ми целите:

- Да вдигна тези най-големи тежести които бях постигнал в трите движения на тренировка

- Да гоня покриване на Първи разряд по Белоруската силова нормативна система

Следваше да си избера категорията. Аз съм „старо куче“ и с лично тегло от 95-96 кг бях на границата между кат. до 93 кг и обичайната ми кат. до 105 кг. Изчаках да видя заявките и реших, че ще се пусна в кат. до 93 кг. Понеже крайните заявки излязоха късно, 1 седмица преди състезанието, тук също имах предизвикателство - трябваше да сваля около 2.5-3 кг за 6 дни. Можех да намаля рязко храната (най-вече въглехидратите), но се притеснявах това да не се отрази на силата ми, а и това означаваше глад, а не бях настроен за такова нещо. Така реших да направя „Водната помпа“, но в трибойски вариант (максимално щадящ силовата кондиция).

--------- СЪСТЕЗАНИЕТО --------

С отбора се разбрахме, че ще спим в Горна Оряховица събота вечерта на хотел, за да сме отпочинали и навреме за кантара, който започваше в 10:00 ч. Хотелът се казваше „Амбарица“ и беше с доста странна архитектура от много нива и коридори.
Замотах се в София и успях да тръгна чак към 20:00 ч. По пътя на моменти валя много силен дъжд, който ме забави допълнително, но към 22:30 ч. бях благополучно паркирал пред хотела. Бързо се разпределихме по стаите и легнахме, че отиваше вече към полунощ, а на следващия ден имахме работа за вършене.

Легнах с тегло от 93.8 кг и знаех, че с постоянните ставания през нощта на сутринта ще съм в категория... Но лекото притеснение винаги си го има, защото всичко се случва, човешкият организъм се влияе от много фактори и лесно може да бъде разстроен.

На сутринта първата работа беше да стъпя на кантара иии... Бях в категория вече!

Бях толкова „изпилен“, че нямаше как да не запечатам за спомен тази форма на „Ветеран Група М1“!

Сега вече можех да изпия едно-две кафета спокойно, както и да пийна малко вода. Събрах багажа, освободих стаята и се запътих към зала „Никола Петров“ където Републиканското вече беше започнало с леките категории. Пред залата нямаше място за паркиране, останах изненадан, не очаквах чак толкова много народ.

Кантарът ми мина естествено без проблем и започнах внимателно да зареждам и да подготвям тялото за това, което предстоеше. Хапнах заплануваното и отидох в къта за загряване. Малко тесничък, но с добра организация и взаимно уважение между състезателите всичко вървеше гладко. На база загряването ми за екипировъчния лег, където постоянно бях зависим от отбора и екип момчета, които да ми помагат, сега си загряввах буквално сам и нямах нужда от никой. Което беше много облекчаващо. Въобще, в това отношение класическият трибой е „песен“ в сравнение с екипировъчния.

КЛЕК

Постепенно набирах скорост и навлизах в ритъма на състезанието. Бях готов. За първото движение, клека не направих промяна на началната тежест и излязох на 165.0 кг. Леки и сигурни!

За втория опит заявих 175.0 кг. Те винаги са ми критични и на тях никога не съм спокоен. Тежестта леко ме натисна напред, но за щастие съдиите ми дадоха 3 бели светлини.

За последния трети опит отидох най-голямата тежест която бях клякал на тренировка, 180.0 кг. Подходих концентрирано, достатъчно „взрив“ от долна позиция и тежестта беше преодоляна. Дори стана по-добър опит от втория.

ПОВДИГАНЕ ОТ ЛЕГ

Започна загрявката за лежанката. Рамената ги усещах добре. Плътни и еластични, без притеснителни сигнали. Първата ми заявена тежест беше 140.0 кг. Реших да си остане, излязох на нея. Нямах никакви проблеми.

За втория опит заявих 150.0 кг, тежест която вдигнах на последната си тренировка. Концентрация. Тежи щангата, но стабилно вдигане.
За последния опит заявих най-голямата ми тежест, вдигана (и то веднъж) от мен в тази „Подготвка“, поисках 155.0 кг. Тежко вдигане, но стабилно и щангата беше фиксирана горе! Бях толкова доволен, почувствах се направо окрилен, с моето движение отново бяхме „Комбина“ и се разбирахме чудессно! А рамената? Все едно не бях направил току-що максимално усилие, а съвсем лека разгрявка, работеха перфектно като взети от Т-1000 (подобрената версия)!
(Леко отклониение: Тази тежест от 155.0 кг не я бях вдигал от поне 2-3 години. Понеже се готвя само за екипировъчен лег, а и без екипировка ме боляха рамената, за да не ги дразня или вдигах с РАМ (еластична лента) или като стигнех до 130.0 кг обличах фланелката. Така че реално без екипировка не ги бях вдигал много време.)

МЪРТВА ТЯГА

При тягата имах колебания - принципно не ми е проблемно движение, в смисъл колкото си мога си ги вдигам, а и с хвата проблеми нямам. Този път обаче чувствах известна слабост и как да го кажа, „податливост“ към травма в кръста от около месец. На тренировка имах два пъти дръпнати 230.0 кг и неуспешен на 240.0 кг. Дори на последната тренировка исках да стигна до 230.0 кг за да се подсигуря, че са „моя тежест“, но стигнах само до 220.0 кг, „усетих“ кръста и се отказах. Оставих по-големите тежести за Републиканското.
Знаете:
„Ако нещо ще ви заболи, то по-добре това да се случи на състезанието, а не преди него и евентуално дори да ви откаже от участие“!

От казаното, ясно беше, че първият ми опит ще е на 220.0 кг. Излязох на подиума, хванах лоста, No Problemo.

За втори опит заявих най-голямата тежест, която успях през последните тренировки, 230.0 кг. Тежко, но пак без проблем. Обаче поусетих кръста натоварен доста... Тук вече имах колебания дали да правя трети опит. Събраният трибой ми гарантираше първото място и шампионската титла и можеше да не рискувам по-нагоре... От друга страни ми се искаше малко по-престижен трибой и тяга. Вярно, че дойдох най-вече заради лежанката, но все пак...

Повъртях се, повъртях се и реших - така и така съм дошъл, кръста съвсем леко го усещах и чувствах, че ако се концентрирам и го задържа стегнат, с хубав технически опит ще се получат нещата. Още повече, че усетих известен аванс в предишния опит. Пък и винаги съм приемал за себе си, че за някой да се нарече „силов трибоец“, тяга 2.5 пъти личното тегло е еталон. А при лично тегло 93 кг тежест от 240.0 кг на щангата точно преминаваше тази разделителна линия... А и се дразнех, че през тренировъчния ми цикъл 2 пъти не успявах на тази тежест. А няма по-подходящ момент от разбиване на моментно плато от това да застанеш на подиума пред трима съдии и пред погледите на публика и приятели! Това за мен винаги е голям стимул и ми дава една екстра мотивация и енергия. По дяволите, на мен така ми действа дори самото присъствие на състезания, когато просто съм отишъл да гледам! Затова винаги, когато имам възможност не пропускам да присъствам и да се заредя с мотивация за месеци напред от наелектризиращата енергия на атмосферата им. Така че решението „Сега или Никога“ лесно беше взето. Останалото е история...

За статистиката, мощно и стабилно дърпане „без драми“ и 240.0 кг най-накрая бяха преодоляни!

Сега вече дойде време за заслужено разпускане, снимки и разговори в очакване на награждаването на всички категории състезавали през този втори ден от Републиканското първенство.

На снимката - Подиумът, на който излизаха атлетите с претенции да са сред най-силните мъже на България

Купите и медалите за призьорите

Едно трико с много красив дизайн издържан в български дух

С почетния шеф на клуб „Олимпия-Морава“ и шампион в кат. 93 кг, Ветерани Група М3 (!!) - Кольо Колев

Започна награждаването и за първи път съм и Републикански шампион по силов трибой - първи в кат. до 93 кг (Група М1) с 575.0 кг трибой!

Обобщено:

- Много съм доволен от представянето си! При тази минимална подготовка съм доволен от тежестите, които успях да запиша.
- Доволен съм от факта, че това което бях вдигнал последните 2-3 седмици преди състезанието успях да повторя и на самото Републиканско. Като на Тягата дори дръпнах щанга с 10 кг повече от тежестта, на която 2 пъти не успявах през подготовката.

- Доволен съм как направих „Водната помпа“ и хем свалих около 3 кг за 5 дена без да намалявам храненето, хем запазих максимално формата и силата си.

- Доволен съм от факта, че направих „9 от 9“ успешни опита.

- Доволен съм, че след състезанието освен лека умора в кръста, не усещам никакви други признаци от натоварването на максимум, нещо което преди винаги се усещаше доста време след състезание.

- Въобще, доволен съм от цялостната си работа и разчета на натоварването - от момента, в който реших, че ще участвам, до момента на пускането на щангата на пода след третия опит на тягата.

А най съм доволен, разбира се, от факта, че стабилизирах раменете си, заради състоянието на които бях принуден въобще да спра да правя лежанка за повече от 6 месеца. А сега успях да вдигна 155.0 кг. Дори чувствам, че ако имах време за по-дълга подготовка преди състезанието, без проблем раменете щяха да понесат и по-голяма тежест.
Даже си мисля, че и сега можех с още 5-10 кг, но защо да форсирам излишно?!? Нито щях да изляза на по-предно класиране, нито щях да спечеля нещо друго, освен чесане на егото. Но пък щях да рискувам излишно да влоша току-що оправилите ми се рамене... Защо?!? Живот и Здраве, може догодина пак да реша да направя една подготовка и за Републиканско 2023-та, защо не? Тъкмо ще имам повече време за по-плавно и максимално безопасно форсиране на машината. Сега голямата цел беше „Да участвам и да изляза без щети“ и успях.
Наложи се да променя дори самата си техника на вдигане, да преосмисля целия си подход към тренировъчния процес, но накрая успях. Еми, без да скромнича излишно, ДОВОЛЕН СЪМ!

Ето и любимата ми снимка с Отбора, отляво-надясно: Колю Колев (М3 - шампион в кат. 93 кг), Борислав Борисов (М - шампион в кат. 83 кг и втори в Шампион на шампионите) и моя милост, Никола Ночевски (М1 - шампион в кат. 93 кг)

Ето и мъжете в другите категории от този Ден втори на Републиканското по класически силов трибой 2022. За тези, а и за повечето снимки тук основна заслуга има Веселин Вешев, голям човек, голям състезател и голям фен на силовия трибой! И не си мислите, че тези 3 качества вървят заедно, често се наблюдават само по едно от тях в даден човек, но при Веско са „3 в 1“. Благодарско за хубавите снимки!

Ето и линк към протоколите: РЕПУБЛИКАНСКО ПО СИЛОВ ТРИБОЙ 2022 - ПРОТОКОЛИ

Кат. до 74 кг