Разходка до Вр. Половрак (1186 м), Лозенска планина

      Впредвид лошото време, което прогнозираха по високите планини - буреносен вятър със скорост над 65-80 км/ч, трябваше да намерим някаква друга алтернатива някъде на по-ниско и повече на завет... Поне през повечето време. 

     След кратко обсъждане дойде ред на дълго отлагания (като прекалено близък, прекалено нисък, като предполагаемо не особено красив) маршрут до вр. Половрак, първенецът на Лозенска планина. Тук правим уговорката, че всъщност според геолозите, Лозенската планина не е планина в истинския смисъл на думата, но използвам това опредение, защото е приело гражданственост.

     В 07:30 бяхме в колата и поехме към с. Лозен. Паркирахме до Учебният център на БЧК. Вместо да поемем напред по маркираната с червена марка официална пътека, ние поехме нагоре по асвалтирания път.

(учебният център на БЧК)

     Вдясно от този заслон на лозенската ловна дружинка и по табелката, насочваща моторизираните посетители на Лозенския манастир поехме по пътя нагоре. Скоро пътя премина във черен, но без неравности. Без проблем до манастира може да се стигне с автомобил.

                                  (черният участък от пътя беше в много добро състояние)

     След един завой вдясно от нас се показа една почти отвесна скална стена. Малко след нея пътят беше пресечен от маркираната пътека и ние поехме вече по нея.

(скалната стена)

     Пътеката се движеше сред хубава широколистна гора, като на места се откриваха панорамни гледки сред оголените клони на дърветата.

     Mинахме покрай една голяма чешма с пейки около нея. За съжаление, чешмата не работеше, всъщност по маршрута никъде няма течаща вода, така че го имайте впредвид, когато тръгнете по него.

     И неусетно скоро пред нас се показа Лозенския манастир „Св. Спас“. Много добре поддържан, личеше си по всичко - и по освежените стени на пристройките, рисунките на светците, подреденото околно пространство.

     От манастира поехме нагоре по пътя към върха. След 10-ина минути излязохме на голяма поляна с панорамна гледка към снежните върхове на Витоша. Като имаше и голяма беседка и по огнищата около нея си личеше, че е често посещавана.

     Пак навлязохме в гората и след около километър вече бяхме на върха, който трябва да отбележа, че беше доста добре поддържан, макар и да си личат белези на недостиг на средства за да е всичко отлично. 

      Първо пред на се показа Мемориалът на неизвестният четник от Хвърковатата чета на Бенковски

     Малко за него излязохме на открито силният вятър щеше да ни събори! Поне беше топъл... Но при гледката, която се разкри всичко друго остана на заден план!

     Въпреки силния вятър направихме много снимки, селфита и не ни се тръгваше... Но трябваше, както обикновено ни зовяха задачите на ежедневието, дори и в Неделя. Върхаме обратно на завет при паметника, седнахме на пейките и се подкрепихме и след това с бодра крачка поехме надолу.

    Докато на отиване не срещнахме никого, сега вече поради предполагам по-нормалния час, започнахме да се разминаваме с различни групички хора тръгнали по пътеката. 

     За около час вече бяхме на паркинга пред Учебния център на БЧК и поехме с колата към София.

     В заключение мога да кажа, че маршрутът ме изненада много приятно и съжалявах, че не съм го направил по-рано (поради изброените по-горе напълно погрешни очаквания). Оказа се много красив и с чар маршрут. Определено в този район се усеща една силна положителна енергия.

     Препоръчвам ви го и на вас да му се насладите!