Избрахме вр. Драговски камик (1118 м), който заради характерната си пирамидална форма и далечна прилика с емблематичният алпийски връх е познат и като „Трънският Матерхорн“.
Към 16:00 ч. след час и половина шофиране от София, паркирахме на спирката при Драговска махала на с. Филиповци. Знаех, че до върха се стига по два различни маршрута, жълт и червен.
Жаркото Слънце печеше в своята пълна сила и от нас се стичаше пот на ручейчета. Поехме по жълтата марка, за която в интернет пишеше, че е по-опасна с участък с катерене/откатерване и не се препоръчва за хора със страх от височни.
В началото пътеката пое по стръмен открит сипей, след който излязохме на по-равен участък в горски пояс. Стана и по-прохладно. Скоро достигнахме под скалите и започна катеренето по тях. Не беше чак толкова опасно, определено се изисква повишено внимание и концентрация. Както и относително добра физическа форма.
Излизайки на хребета на планината поехме по него и не след дълго видяхме знамето на върха.
Починахме си, този път по-дълго от обичайното, първо, защото жегата ни беше изпила силите (течностите) и второ, гледките във всички посоки бяха впечатляващи. Забавлявахме се да разпознаваме по-близките и по-далечни върхове. Разпознахме със сигурност вр. Любаш, вр. Голяма Стража и може би, в далечината, вр. Руй...
Планът беше да слезем по по-заобиколната, по-лесна (според прочетеното) пътека с червена маркировка. А и не бяхме минавали по нея и искахме да разнообразим нашия преход. Пък и идеята за минаваане през участъка с откатерването не ни ентусиазираше особено.
И така заслизахме внимателно по пътеката. Оказа се доста стръмна, изискваше внимание при всяка крачка за да не се подхлъзнем по наклона надолу. Беше добре обозначена и с малко внимание се следваше без проблем. Около километър продължи стръмния участък.
Наближавайки края на склона започнахме да усещаме усилваща се специфична животинска миризма. Под дълбоката сянка на клоните видяхме коритото на малка река, над която пътеката минаваше по дървено мостче. Вляво на десетина метра видяхме и широкото отвърстие на Бежанската пещера.
Вдясно от нас се открои внушително скалистата снага на върха, от който слязохме току-що.
Скоро стигнахме симпатичната Драговска махала на с. Филиповци и минавайки покрай старата църква „Св. Николай Летни“ стигнахме отново до асфалтовия път и спирката на селото близо, до която бяхме паркирали.
За финал на нашия преход бяхме възнаградени със страхотен Залез.
На самия път в селото има и чешма със студена вода, на която разбира се спряхме, за да попълним нашите запаси, защото двете 1.5-литорви бутилки бяха отдавна пресушени. Видяхме, че тази хубава чешма е дарение на видни жители от селото. Но надписът изкован над чучура... Той казваше всичко!
По-здрави!
П.П. И пазете Природата чиста!
Видео на маршрута от приложението RELIVE
Технически характеристики на маршрута:
Разстояние - около 4.5 км
Продължителност - около 4:30 часа
Най-ниска точка - автобусна спирка на с. Филиповци (727 м)
Най-висока точка - вр. Драговски камик (1118 м)
Трудност - Средна (има участък с повишено внимание!)
Comments
Post a Comment