ВАКАНЦИЯ В НП „ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН“ - ДЕН ТРЕТИ: Преход от хижа Хубавец до Карловското пръскало (около 1400 м)

 Ден Трети: Преход до Карловското пръскало (около 1400 м) - около 15 км

   За следващия трети ден от нашата почивка решихме да си направим една разходка по маршрута до хижа Васил Левски и близко разположеното до нея известно Карловско пръскало.

   Този път поспахме малко повече, защото бяхме все още изморени от снощното иззкачване до вр. Купена и голямата (1000+ м) предоляна положителна денивелация. Краката ни бяха тежки и мускулите болезнени (особено моите), затова си дадохме малко по-голяма почивка.Дори решихме да закусим от типичната хижарска „закуска за шампиони“ - препържени филийки, сирене и конфитюр. Типична-типична, но когато филийките са направени по специалния метод на Тони, тогава вече говорим за нещо друго!
   П.П. А варените яйца са наша идея за да си вдигнем количеството белтъчини в закуската, все пак сме фитнес маниаци, нали?

   Още една причина за да не бързаме е, че вече бяхме проучили и знаехме, че целият ни път ще бъде в зоната на горите и съответно под дебелата сянка на дърветата. И поради всички тези ние тръгнахме от хижата към 10:30 ч.

   По маршрута като цяло това, което ни направи впечатление беше много добрата подръжка на трасето, множеството мосчета и пейки. Или редовно я почистваха от боклуци или самите туристи пазеха чисто (надявам се да е второто), но за целия път, който не беше кратък, събрахме само няколко мокри кърпички и една-две опаковки.

   През цялото време пътеката следваше р. Голямата река и различни поточета, които я пресичаха.

   Скоро след началото на прехода ни стигнахме до „Гробът на мечката-стръвница“. Историята, която ни разказа Тони е, че тази мечка е станала стръвница и освен домашни животни е посягала и на хора (не знам дали се е стигнало до нещастни случаи). Заложи мъртво магаре натъпкано с отрова, мечката го изяла и починала на мястото, където сега е този гроб. Това се е случило 1950-та година някъде (последната цифра не се четеше).

   Появи се и сградата на хижа Балкански рози (1156 м). Изглеждаше симпатична и няколко човека, които бяха тръгнали преди нас от хижа Хубавец ги видяхме да си почиват на масите на полянката пред хижата.

   Заобиколихме хижата и видяхме мост с жълта перила също водещ към хижата. Понеже видяхме интересен надпис на стената на хижата, преминахме по него и отидохме да го видим отблизо (и естествено да се се снимаме с него).

   Върнахме се обратно по мостчето и поехме отново по пътеката към последната хижа по този маршрут, хижа Васил Левски и Карловското пръскало.

   Малко след хижата видяхме табела, която сочеше към „Казанът“, а за него не бяхме чули нищо, затова отидохме да го видим.

   Продължихме към хижа Васил Левски. имахме още към 1:30 ч. (според табелките). Пътеката продължаваше да се вие около реката, а гледките ставаха все по живописни. На места реката образуваше вирчета, в които успяхме да видим, че в нея има живот. Срещу течението риби заставаха за да прихващат всичко, което то можеше да им донесе за храна.

   Появи се и хижа Васил Левски (1400 м). Спретната с много добре поддържано околно пространство, огряна от слънцето, създаваше много приятно чувство. Влязохме в хижата, много чиста и подредена столова и общо помещение. поръчахме си по една студена бира и седнахме отвън на пейките над хижата. На едната имаше двама възрасни карловци, които вече бяха подредили трапезата пред тях и се заговорихме. Вметвам, че имаха много хубава гроздова ракия, чашка, от която споделиха с нас. 

   Похапнахме и ние от нашата си храна, напълнихме си бутилките от чешмата до хижата и поехме към Карловското пръскало, за което всички ни бяха говорили със суперлативи. До самата хижа имаше мостче, от което тръгваше пътеката за пръскалото.

      Пътеката беше малка и на места трябва да се внимава, защото се върви по стръмния десен бряг на малката рекичка за която на картата пишеше, че се казва р. Голям Башит. И на места пътечката беше пропаднала подяждана от нея. И след около 600-700 м. зад един завой пред се разкри Карловското пръскало в неговия пълен блясък! Наистина напълно заслужаваше всички хубави думи, които бяхме чули за него. В атмосферата, създавана от плътния воден прах образуващ се от падащите от високо води в това сравнително тясно пространство между скалите, имаше нещо магично и мистично. Наистина се усещаше! Надявам се от видеото поне малко да я усетите и вие...

 

   Не ни се тръгваше, но трябваше...

   На връщане излезе да ни изпрати един сладур от хижа Васил Левски и да ни каже да наминем след време пак.

   По обратния път нямаше нещо нещо за отбелязване, освен че преценихме, че имаме достатъчно сили да се отбием до една „скрита красота за избрани“ - Черното пръскало! Казвам скрито, защото до него няма маркирана и ясна пътека. За него научихме от една симпатична възрастна дама, която предния ден премина през през нашата хижа на път за Карлово и седна да изпие една бира и да си почине. Оказа се запалена планинарка и естествено, позната на Тони. От нея научихме ходила с група младежи, които ѝ показали „тайното“ Черно пръскало. И сподели колко красиво било то. И съвсем естествено веднага беше включено в нашия план.
   И така малко трудно намерихме точното място на отбивката за него и тръгнахме по едвам доловимата пътечка. Беше сенчесто и това създаваше подсъзнателно леко тревожна атмосфера.

   Но след поредния завой пред нас се разкри с цялата си красота и вторият водопад за днешния ни преход. Е, права беше възрастната дама за всички хвалебствия, които каза за него.

   След него вече доволни се завърнахме на главната пътека и поехме към хижата. А и гладът вече се обаждаше...

   Този преход ни изненада. Аз лично не очаквах кой знае какво от един маршрут свързващ три хижи, но истината се оказа по-различна. Много приятен, с лек наклон, предлагаш цялата красота на планинския горски пояс на Балкана. Реката покрай която минаваше също допринасяше за хубават атмосфера. Както споменах и по-рано, много добре поддържан маршрут и като чистота и като състояние на съоръженията по него (мостчета, пейки, осигуряване на някои места). А Карловското пръскало... Е, то трябва да се види!

                                            Видеото на прехода от ReLive

 Данните на маршрута чрез ORUX MAPS

                                                          (Част 1-ва)                           (Част 2-ра)

Технически характеристики на маршрута:

Разстояние - около 15 км

Продължителност - около 7:30 часа

Най-ниска точка - хижа Хубавец (990 м)

Най-висока точка - хижа Васил Левски (1400 м)

Трудност - Лека