"39-те планински Първенци на България": Планински първенец №12 - вр. Самовилняк (1736 м), Милевска планина

 Моят връх №11 от колекцията! 

(Списък с всички планински първенци на България)

ВАЖНИ МОМЕНТИ ЗА ВСЕКИ ОТ МАРШРУТИТЕ В ТРЪНСКИЯ КРАЙ
✅ 1. ОБАДЕТЕ СЕ НА ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ предварително за вашите намерения
✅ 2. ИЗКЛЮЧЕТЕ СИ РОУМИНГА (ако е включен), защото автоматично ще се прехвърли на сръбски оператор и ще ви заболи главата когато ви дойде месечната такса.
✅ 3. ИМАЙТЕ ЕДНО НАУМ ЗА ЛОВНИ ДРУЖИНКИ, всичко наоколо са ловни полета.

⛰️🥾 ЛИНК ЗА СВАЛЯНЕ НА ТРАКА НА МАРШРУТА - Вр. Самовилняк (1736 м), Милевска планина

*****     *****     *****     *****     *****

   Време беше да подновя моя Проект "39-те планински Първенци на България" след дълго прекъсване поради различни причини.

   Разглеждах картата на българското Краище, където се намират повечето от тях. Немалка част вече са в списъка ми с изкачени върхове, но има още достатъчно, така че изборът е все още голям.

   Погледът ми хвана Милевска планина и започнах да я проучвам в Интернет. Оказа се, че има 3 различни подхода към върха (като два от тях започват от едно и също село). Другото интересно е, че признатият за Първенец вр. Милевец (1733 м) по последни измервания се оказал, че не е най-високият връх на Милевска планина, а съседният вр. Самовилняк който бил по-висок с 3 метра!

   Избрах си по-дългия маршрут от село Метохия (1050 м.н.в.), който минава през село Пробиен камик.

   Тръгнах от София като разстоянието до селото беше 110 км и трябваше да бъде взето за около 2 часа. Така и стана, около 08:30 ч. пристигнах в селото. Пътят до него беше добър, само непосредствено пред селото се стесни доста ставайки еднопосочен с много трудно евентуално разминаване. И с доста завои като всичко това правеше придвижването бавно. Паркирах пред кметството на селото - малка, поддържана, прясно измазана сграда. До нея имаше чешма с течаща вода.

   Продължих вече пеша по асфалтовия път, който много скоро премина в черен път. Някъде след около километър попаднах на този много красиво скован подслон/беседка, личеше си, че е правен с мерак.

   След още около километър видях тази чешма. В последствие се оказа, че този човек, АСЕН ДЖОКИН,  е направил/възстановил още 2 чешми по маршрута... Да е жив и здрав, ако е жив този златен човек! 
   Отляво на пътя срещу чешмата имаше сковани пейки и масичка.

                                                  

   Маршрутът си продължаваше по пътя, наклонът на изкачване беше съвсем лек и приятен. През цялото време се движеше през широколистна гора под тежка сянка. На два пъти пресичаше потока, покрай който вървеше. След поредния завой излязох на голяма поляна и пред мен видях табелата на село Пробиен камик. От двете страни на пътя имаше площи, които бяха заградени с въжета. Мернах само една къща, определено необитаема. Тук видях и едно много голямо вековно дърво, което снимах.

   Малко след селото се натъкнах на още една чешма, пак дело на Асен Джокин, до която имаше и направена беседка, вижда се на видеото.

   Скоро след това излязох на открито и вече виждах пред мен в далечината моята цел. 

(върхът на втори план, по-вдясно)

   На картата в този момент се виждаха два варианта за подстъп към върха. Първият да продължа по пътя и после да цепя директно нагоре по немаркирана пътека и вторият, да се отклоня вдясно и да навляза да газя в тревата по неутъпкана пътека... Реших да продължа по пътя и после да цепя директно нагоре като по този начин участъкът с трева, който ще трябва да премина, щеше да е по-малък (но пък щеше да е по-стръмно). 
   Впоследствие прецених, че правилно постъпих. Да, видях малко зор докато изкача директния участък с тревата. Но после, на връщане слязох по по-дългия и по-полегат участък успоредно на билото и той беше също изцяло с трева до коляно. Но поне никъде и на двата участъка нямаше тръни. И надолу си беше значително по-лесно. Проблемът бяха туфите трева, върху които глезенът играе и при невнимание лесно човек може да си го навехне.

   И така, на отиване продължих по пътя почти до един заслон, чийто ламаринен покрив виждах пред мен, но на около 200 м пред него свих рязко вдясно от маркирания път по който ходех досега и  поех директно към върха. Скоро бях на него. Между другото той се намира на самата бразда между България и Сърбия и до него има гранична пирамида. 

(тук се вижда как съм се качил до върха по директната немаркирана пътечка)

   Видях и саморъчно спретнато заслонче, което би било много полезно при силен вятър и лошо време, ако ни застигне тук на върха на откритото.

ТРАДИЦИОННОТО ПАНОРАМНО ВИДЕО ОТ ВЪРХА

   Починах си и хапнах, наслаждавах се на гледките във всички посоки и към българско и към сръбско. Но за съжаление не се застоях много защото се събираха от запад все повече облаци и работата отиваше на дъжд.

   Както казах по-нагоре, реших да сляза по втория вариант по билото и тогава да се включа към черния път по който дойдох. Тук номерът е да се движиш (слизайки надолу) отдясно на редичката дръвчета, която не знам нарочно ли е посадена или е самораслек, но вървеше точно по граничната бразда. Отляво беше Сърбия, отдясно България. Снимах редичката дръвчета за да стане по-ясно на всеки от вас, който чете този пътепис.

(ясно се вижда редичката дръвчета - държим отдясно на нея на слизане - снимката е от върха)

   Опрделено този втори вариант по билото бих го препоръчал за зимно изкачване (и слизане), защото директната пътека право нагоре по баира към върха с нейния сериозен наклон изглежда лавиноопасна!

  

   Тъкмо слязох на черния път и си рекох, че зорът отмина, но взе леко да ръми. Всъщност това не ме притесняваше, бях подготвен. Сериозно обаче ме притесни, че започнах да чувам изстрели и то точно оттам накъдето трябваше да мина за да се прибера... Нямах друг вариант, трябваше да продължа. Извадих от раницата мембраната ми която е ярко оранжева и я облякох за да се виждам отдалеч. Да не вземе някой почерпен ловец да ме сметне за глиган. Докато минавах през с. Пробиен камик изскочиха стадо уплашени сърнички (явно от гърмежите), които ми се видяха много слабички... Продължих с бърза стъпка като се оглеждах и ослушвах готов на момента да се хвърля на земята и да почна да викам за да оповестя присъствието си... За щастие нямаше драми и след като взех завоя започнах бързо да се отдалечавам от участъка където все още се чуваха спорадични изстрели. Сигурно общо бяха към 20-ина изстрела, явно бяха попаднали на някое злощастно стадо сърни или свине.

   Голям проблем са тези ловни дружинки за нас туристите, когато бродим по маршрути които са извън Националните паркове... Нямаше и никакви табели, че този ден ден в този участък ще се ловува. И по-добре, че сигурно щях да се върна и да се лиша от този хубав преход. 
   Между другото, така се върнах преди месец-два при опита ми да стигна до първенеца на Верила планина до София - имаше разлепени афиши, че ще се ловува и не носят отговорност... Явно ще трябва да търся възможност да се кача там през делничен ден когато не се ловува.


   Без други вълнения бях при колата си до кметството и всичко завърши благополучно и само с хубави моменти. А дъждът продължаваше да си ръми...

П.П. Около 2 км преди края ми падна батерията на телефона и когато го включих в зарядното на колата програмката би права линия за този последен участък, но това не променя въобще общата картина на данните.

Oruks Maps

*****     *****     *****

Характер на маршрута:

Сезон - Есен (15.09.2020)

Времетраене (нормално ходене без бързане) - oколо 6:30 часа

Изминато разстояние - около 22 км

Най-ниска точка - 1050 м. (с. Метохия)

Най-висока точка - 1736 м. (вр. Самовилняк)

Обща денивелация - +1330 м

Маркировка - почти я няма, но трудно човек може да се заблуди, защото през цялото време се движи по черен път, който няма разклонения.

Трудност на маршрута:

   Лек и много приятен, единственият по-труден участък е непосредствено преди върха и то не толкова заради наклона, колкото заради тревата. За щастие, както казах, няма тръни и драки.