"39-те планински Първенци на България": Планински първенец №23 - вр. Бели камък (1356 м), Кобилска планина

Моят връх №13 от колекцията!

(Списък с всички планински първенци на България)

Втора поредна седмица за почивните дни го даваха да вали. И пак слаби валежи с разпокъсани превалявания. За Трънско сайтовете предсказваха добро време докъм 12:00-15:00 ч. след това валежи и при това с гръмотевици.

Което означаваше ранно тръгване и по-кратък маршрут за да мога към 12:00-13:00 ч. вече да съм слязъл от билото и да съм в ниското под защита на гората.

На тези условия, след проучване се оказа, че отговаря Първенецът на Кобилска планина, вр. Бели камък (1356 м). И разбира се, аз не бях го изкачвал.

И така в неделя сутринта към 08:30 ч. паркирах пред „кметството“ на село Сушица. Тази сграда се намира веднага вляво (гледано идвайки от Радомир).Намира се на кръщовището за с. Трекляно (надясно) и с.Злогош (надясно). Сградата е занемарена отвън и няма никакъв знак, че е действащо кметство. Но е единствената там, която има някакъв административен облик. До нея има чешма.

("кметството" и чешмата вляво)

(разклонението вляво)

След внимателно разучаване на картата, защото няма никакъв ориентир за начало на маршрута, поех през селото по асфалта надясно към Трекляно.

(разклонението надясно по което поех)

Имаше няколко домашни песа с които се погледахме лошо и ме полаяха, в този ранен час бях единствената им атракция и те ми отделиха нужното внимание. Но не бяха прекалено агресивни.
Както беше написано в интернет след около 500 м и два-три завоя стигнах до едно мостче и чешма след него. Пак според според прочетеното до тях започва черен път, по който би трябвало да поема изставяйки асфалтираното шосе. Огледах се, точно над чешмата имаше нещо като отбивка на черен път, но цялата беше обрасла и въобще не изглеждаше да се използва редовно. Приличаше по-скоро като място от което да се влезе в двор на някоя от няколкото занемарени къщи и приличаше по-скоро на широка пътека. Затова я подминах и продължих още малко нагоре оглеждайки се за черен път... Изминавайки няколкостотин метра не намерих нещо друго, което да прилича на черен път, така че се върнах назад и реших да поема по първоначално видяния и да видя дали е нещо без изход или все пак това е описвания „черен път“. Бях готов, ако се окаже, че навлизам в нечий двор да се върна веднага назад.

Черният път по който поех приличише по-скоро на широка пътека, изоставена и обрасла. Минаваше покрай запуснати дворове със стари къщи, които изглеждаха необитаеми или хайде да кажем, рядко посещавани.

В един момент до последната ми отдясно къща стигнах до паднало дърво, което препречваше пътеката. Имаше малка дупка, но изглеждаше като от там да преминават животни, най-вероятно кучета, отколкото хора... Затова реших да се върна назад и да търся друго продължение на пътеката. Върнах се 10-ина метра и видях вдясно едно отклонение между две „къщи“ (полу срутени постройки) и си помислих, че това ще е пътеката. Уви, след малко свърши в един двор и се наложи да се върна назад.

Чудех се какво да правя... Реших все пак да се върна отново до падналото дърво, да се промуша под него за да видя дали все пак това е пътят или той рязко свършва в „задънена улица“. Ако и той не водеше доникъде, щях да се върна в селото до колата и ако имам късмета да намеря някой да ме упъти би било добре, ако не - щях да се прибера безславно...

Буквално пропълзях под падналото дърво и продължих по едва видима пътечка между мокрите храсти. Отляво имаше дере, в което се чуваше да ромоли слаба рекичка. За щастие пътеката започна да става все по-ясна и видима. Маркировка или табели, разбира се, нямаше.

Скоро изкачвайки се по склона излязох от гъстата горичка и пред мен започнаха да се откриват гледки. Плътно вляво от мен беше дерето с рекичката, склоновете се откриваха все повече и повече.
В един момент пътеката зави наляво, пресече деренцето и изчезна... Започнах изкачването по склона към билото. Единственият ориентир ми беше навигацията на телефона като гледах, използвайки възможностите на терена, да се движа в посока към билото и да изляза на него колкото се може по-близо до върха.

Постоянно поглеждах назад и си набелязвах знаци, по които да открия началото на пътечката, от която излязох на билото. Защото иначе щях да се забия в гъстата горичка от бодливи храсталаци и нямаше да бъде никак приятно преживяване.

И така с внимание и бодра крачка крачка се изкачвах към билото като често се обръщах назад да се наслаждавам на гледките. А облачното и предвещаващо разваляне време предоставяше постоянно сменящи се пейзажи.

(с поглед нагоре към билото - снимка 1)

(с поглед нагоре към билото - снимка 2)

(поглед назад - долу под бялата пелена е селото, от което дойдох)

(вр. Шумнатица, 1107 м)

Близо вече до билото видях стадо сърнички (има ги във видеото), които избяха в горичката, която се виждаше горе на билото вляво от мен. Там някъде трябваше да е и търсеният от мен първенец, така че се запътих и аз натам. Тук-таме ми се струваше, че из между тревата виждах отстанки от пътека, която се опитвах да следвам... Но дали беше дивечова пътека или от хора не се разбираше, а и се губеше постоянно. Въпреки това тревата беше много ниска вече поради напредналата есен и се ходеше лесно (ако се абстрахираме от постоянния баир). Почти под самото било попаднах на нещо като стар черен път, който навлизаше в гората. Тръгнах по него.

Изведнъж голям бонус - току в началото на горичката видях на камък синя стрелка!!

Някой беше маркирал (оказа се впоследствие) до самия връх. Което беше много полезно, защото новоткрития черен път в един момент завиваше наляво и слизаше надолу, а аз трябваше да изляза от него и да продължа през гората. Което без стрелките щеше да е неприятно провиране през гората, която беше тип „трънлив шубрак“.

Скоро стигнах открито пространство и видях дългоочакваната цел - вр. Бели Камък (1356 м), Първенецът на Кобилска планина!

ТРАДИЦИОННОТО ВИДЕО ОТ ВЪРХА (плюс видео от прехода)

На върха както обичайно направих панорамното видео (което включих в общото видео за прехода), подкрепих се, починах малко и бързо тръгнах обратно. Защото времето видимо се влошаваше, облаците ставаха все по-гъсти и плътни, а и по прогноза трябваше скоро да почне да вали. Не исках да съм на голото било, ако това се случи и по-лошо - ако почнат гръмотевици.

Излязох от горичката и заслизах по билото. Виждах в далечината долу групичката дървета, които бях запомнил като знак къде е входа за пътечката, по която през гората да се върна в селото. Започна да ръми, но преди да премине в истински дъжд, аз вече бях в ниското по пътеката.

(входът на пътеката е в основата на „горичката“ която се вижда полевия склон на деренцето)

До кметството на селото имаше неочаквано оживление. Седем-осем коли и джипове и около тях доста хора и кучета. Оказа се ловна дружинка, която или тъкмо приключваше или сменяше ловното поле. Не бяха особено разговорливи когато ги заговорих, надявам се това да е заради пропуски при лова.

Какво да кажа за този преход? Поредният приятно изненадващ маршрут, разкриващ нови непознати кътчета от нашата Родина. И всяко едно си има своята индивидуална красота и чар.

ОБАЧЕ: Това е първият ми маршрут БЕЗ АБСОЛЮТНО НИКАКВА МАРКИРОВКА и табели. Намирането на началото на маршрута беше още по-трудно от обичайното. Както обичам да казвам, много често най-трудната част от нашите маршрути е да нацелиш откъде точно започват!

Без навигация не виждам как човек би се оправил, а ако е по-неопитен то по-добре въобще да не го пробва, ако е сам!

Силно препоръчвам преди да тръгнете към вр. Бели камък да си свалите трака на моя преход и да го инсталирате в програмата занавигация на вашия телефон!

RELIVE

ORUX MAPS

***** ***** *****
Характер на маршрута:
Сезон - Есен (06.10.2024)
Времетраене (нормално ходене без бързане) - oколо 4 часа
Изминато разстояние - около 10 км
Най-ниска точка - 830 м. (кметството на село Сушица)
Най-висока точка - 1356 м. (вр. Бели камък)
Обща денивелация - 737 м
Маркировка - няма такава, освен в последните 400-500 м до върха.
НАТИСНИ ТУК ---> ТРАК НА МАРШРУТА

=======================================================

ВТОРИ ПРЕХОД ДО НОВАТА ПО-ВИСОКА КОТА

След като споделих пътеписа в интернет мрежата се появиха коментари, че вече има открита нова по-висока с 6 метра кота на Кобилска планина и връх Бели камък се измества с около 250 м. Че на всичкото отгоре дори имало и табела... Е, как да не се върна втори път до Кобилска планина отново?! И при положение, че ми хареса много първия път защо да не направя отново?
И така ето ме отново в село Сушица. Но този път паркирах на самата чешма на пътя и тръгнах от нея. Така си спестих към 500-600 метра ходене по асфалта и тръгнах направо по черния път. Като минах покрай „кметството“ видях отново ловджийската дружинка ги попитах дали ще ловуват към върха, казаха ми „Не“ и аз вече с леко сърце продължих.

Няма да разказвам подробно целия преход, препокрива се напълно с написаното от първото ходене.
След като стигнах до старата кота на върха последвах синята марка, която продължаваше по добре видима пътечка сред дърветата. И съвсем скоро бях вече на Кота 1362 м. и вече официално приет за вр. Бели камък, Първенецът на Кобилска планина.
(Под сурдинка да споделя, че гледката от старата по-ниска кота на върха е с много по-понорамна гледка, защото тук върха беше почти изцяло обвит от гората.)