Разглеждайки какво ново има в планинарските групи попаднах на пост, че e организирано и е извършено почистване на пътеката от къмпинг Бор до връх Бричебор (Рила) от Mountain kolektiv и доброволци.
(Тук искам да отбележа, че доброволците са свършили отлична работа и в маркирането, и в почистването на пътеката от нападалите дървета по нея. Доста усилия са били хвърлени и резултатът е много добър!)
Не бях чувал за този връх до момента и си казах “Защо не - в Рила е, пише, че от него се разкриват много хубави гледки, районът там около Рилския манастир и Кирилова поляна ми харесва много… И решението беше взето.
Проверих маршрута и в Интернет - средна дистанция (по моята класация), разстоянието до върха е около пет-шест километра, денивелацията доста сериозна (над 1500 м), което означава че си е бая изкачване. Даже прочетох, че не се препоръчва за неопитни планинари и хора в лоша физическа форма. Още една причина да го направя.
Проверих в Waze и се оказа, че къмпинг Бор го има наличен, така че го зададох като крайна точка.
Но ви съветвам когато наближите да следите вдясно от пътя за табелата към него, защото на навигацията крайната точка е зададена по-нагоре по пътя и се наложи да се върна малко назад.
Пресякох моста и вдясно видях голям официален паркинг. Паркирах и поех вляво по покрит от листа черен. След може би 150 метра видях пред мен оградата на къмпинга.
Тук пътят се разделя и продължава в няколко направления - над и под заградената територия на къмпинга и завива рязко надясно правейки обратен завой. Моят преход започваше в последната от изброените посоки.
Почти веднага видях друг къмпинг/лагер от стари изоставени да се рушат бунгала. Пътеката минава през неговата територия. В края му беше и първата марка, прясно боядисана и добре видима, поставена от доброволците.
Изкачването започна. Пътеката беше ясно видима и се следваше лесно. Марките бяха поставени на подходящите места за да не се обърка човек и да поеме в грешна посока.
Стигнах до момента, в който пътеката към върха се разделяше на две части. На самата карта на hiker.bg (приложението, което използвам в момента) дясното отклонение имаше знаци с предупреждения, че пътеката е обрасла и аз някак си по подразбиране, тръгнах по лявото отклонение. Което се оказа впоследствие грешка първо, защото е постоянно стръмно изкачване и второ, защото това не беше почистеният и наново маркиран участък. Препоръчвам за по-неекстремните личности да предпочетат десния вариант на маршрута, който хем е почистен и маркиран, хем не е толкова стръмен. Въпреки че и той си има участък с доволен наклон преди достигането на самия връх.
Характер на маршрута: Сериозно предизвикателство за физическата форма на човек. На разклонението на пътеката дръжте дясното отклонение, което почистено, маркирано, а и с по-постепенно набиране на височината.








.jpg)

















Comments
Post a Comment