„Ритуално закриване на Извънредното Положение“ - първо кардио в планината след близо 2 месеца! - ЧАСТ 2

   Първо излизане на  Витоша, в което както обикновено съчетавам „Две в едно“ (Кардио и разходка сред природата). Всъщност, ползите, които извличам са много повече от две - разтоварване от напрежението в града, чист въздух, зареждане на духа и тялото (въпреки физическото натоварване), разговор с добър приятел, с който поради натовареното ежедневие не можем да се засечем...

   Затова, съвсем естествено, това беше и първия маршрут избран след падането на Забраната - традиционният „Бялата река - Златните мостове“ и обратно. Една разходка сред природата, използвана и кардио, може да бъде проведена по различни начини според конретните преследвани цели. За нашата цел, горене на мазнини (Fat burning efect) средно темпо и пулс не по-висок от 140 удара/мин. като трябва да се държи около 1 час. Защо точно такъв пул и тип натоварване ще опиша в друг пост, че ще стане много писаното. А и вероятността да бъде прочетено докрай, знаем, намалява правопропоционално на големината на текста... Тук освен изкачването получаваме и „бонус“ слизането, но понеже е по нанадолнище не го броя. Освен ако не бягам леко наобратно (но това не го правя много често, ама хич, за да не натоварвам колената). За нас тази пътека (по-точно алея) е идеална :

 - Разстояние в едната посока 5 км, общо 10 км, 

 - Денивелация около 450-500 м.; има си своите малко по-стръмни участъци, но като цяло наклонът на маршрута е лек и приятен.

 - Времето за изминаване в посока е около 60-70 мин., което прави идеалното времетраене за преследваната цел.

   Уговорихме се с Роската да тръгнем, както обикновено го правим, колкото се може по-рано и за да избегнем с напредването на деня увеличението на хората по нея. Защото, както споменах, тя е една от популярните „Витошки пътеки“ за софиянци. А и така ни остава след това целия ден на разположение да свършим и нещо друго. Да оставим настрана, че сред Природата рано сутрин и усещането е съвсем различно...

 

   И така в 07:30 ч. с Роската бяхме паркирали на популярната отбивка на пътя и готови за „Ритуала“. Имах леки притеснения, че след такава „двумесечна пауза“ от всякаква аеробна дейност положението ще е зле и че е яко пуфтене, но още от самото начало се усетих „лек“ и поддържането на желаното темпо всъщност се получаваше без особени усилия.
   Хладно, но не студено време, не беше кално и се ходеше приятно. Бързо влязохме в „Зоната на горене на мазнини“ и в разговори, най-вече кога по-дяволите ще заработят фитнес залите отново и други теми от нашите среди. А теми - много...

   Това, разбира се, не ни пречеше да се наслаждаваме на заобикалящата ни Планина... Имаше паднали дървета, което придаваше още хубава, „дива“ атмосфера. Не бих имал нищо против тези нападали над алеята дървета да бъдат оставени, но най-вероятно парковата охрана ще си свърши работата и ще почисти.

    На Златните мостове имаше патрул на Софийска община да връща евентуални желаещи с коли, които биха искал да се качат до голямата поляна на Момина скала. Не че имаше мнго желаещи в това време, но е хубаво, че бяха там.

   Последва преобличане, задължителната фотосесия да си „чекнем“ моментата форма и без размотаване поехме обратно.

   И любимата ми снимка от тази „фотосесия“

   След това поехме бързо надолу, защото както казах вече времето беше хладно и облачно, а ние се бяхме поизпотили добре. На слизане не сме тичали просто бързо ходене и горе-долу го взехме за същото време.

   По пътя надолу вече почнахме да срещаме групички хора, затова не ни изненада препълнения импровизиран паркинг в началото на пътеката.

   В десет и нещо вече бяхме на паркинга и без да се размотаваме се метнахме по колите и отпрашихме всеки по неговия си път до следващата среща... Този Гергьовден започна добре!

   Маршрутът статистически:

- Разстояние:  10.4 км.

- Време:  2:20 ч. (изкачването за 1:07 мин.)

- Надморска височина: Старова - 950 м. / Крайна - 1433 м.