Преход №4 (А) - Планински първенец №36 (от 39) - вр. Тумба (1158 м.), планина - Черна Гора

    (Ако кликнете върху снимките ще можете да ги видите в пълен размер)

   Този уикенд пак се очертаваше малък прозорец от хубаво време в дни на постоянни дъждове и реших да го използвам максимално. Оглеждайки картата за първи път си избрах да направя наведнъж два планински първенци. Сториха ми се и лесни като отделни маршрути, в смисъл, че нямаше особена денивелация, а разстоянията на отделните преходи до тях не ми се видяха прекалено предизвикателство. За удобство и яснота ще разделя в отделни статии двата прехода.

   Върховете, които се избрах бяха вр. Тумба (1158 м), най-високият връх на Черна гора и вр. Сирищнишка Рудина (1172 м), първенецът на Рудина планина. Като за втория преход си начертах доста голям кръгов маршрут, трябваше да тръгна доста рано към първия от двата в списъка за деня.

(Поглед от вр. Гарван на път към вр. Тумба)

   Затова рано сутрин при изгрев слънце бях на изходната точка, село Планиница.

   Времето беше идеално за поход. Метнах раницата, щеките ги прецених като ненужни и останаха в багажника. Тръгнах обратно по пътя, от който влязох в селото.

   Вляво би трябвало да има „воден източник“, но бях зареден с една бутилка и впредвид очертаващия се лесен и не особено дълъг маршрут не съм го и търсил. На около 100-на метра вдясно почна широк черен път. Насреща ми според картата виждах гористия вр. Градище (967 м). Пътят направи широк десен завой и започна леко изкачване. Отдясно се простираше широка обрабтваема площ, а отляво храсталаци с полянки между тях.

(полята вдясно, а в далечината обвитата в облаци Витоша)

   Като живописен лек хълм вляво се показа и вр. Орловица (970 м). Не се отбих до него, бях си набелзал вр. Гарван (1100 м), който се издигаще далеч напред и леко вдясно. Пътят си вървеше къде по-разкалян от преминавалите джипове и с големи локви в кратерите направени от тях, къде по-сух и приятен. Като цяло си беше влажно и си личеше, че през нощта беше валяло сериозно. Пътят има разклонения, които не са отбелязани на картите, ориентир си остава високия връх (хълм) Гарвана към който трябва да се придържаме. След отклонение вдясно и леко по-стръмно изкачване бях на първия си връх за деня - вр. Гарвана (1100 м). 

(на вр. Гарван)

(гледката от върха към вр. Тумба, гористия връх леко вляво от центъра на снимката)

(панорамата от вр. Гарвана в посока Витоша)

(част от препятствията по пътя)

   Следи по пътя, явно имаше и друго присъствие освен мен, но предполагам животните са се научили покрай ловджиите да се държат на разстояние от хората. И с право.

   След слизането от вр. Гарвана пътя заобикаля отдясно една гола могила (може и през нея) и се излиза на открито пространство. Вдясно остава гъсто обраслия връх Китка (1118 м), до който аз реших да си пробия път през храсталците. Пътека нямаше, но аз все пак успях да стигна, исках да видя дали няма някакъв знам, табела на него. След провиране 15-ина метра през гъсти храсталаци излязох на малка полянка, на която освен че бяха ровили някакви животни друго интересно нямаше. Препоръчвам ви да го прескочите, не си заслужава да рискувате да си изподерете дрехите за да стигнете до него. 

 (Гордо позиращ на вр. Китка (1118 м)

   Върнах се обратно на пътя и след кратко спускане навлязох в ето този тунел от зеленина в края му който вече стъпих на Първенеца на Черна гора - връх Тумба (1129 м).

(Поглед от върха към други два Първенци - вр. Любаш и вр. Стража)

                                     

                (Поглед от върха към други два Първенци - вр. Любаш и вр. Стража - зумирано)
                                     

   Пътят наобратно няма нищо особено за отбелязване, минах по моите стъпки, времето продължи да е хубаво и забързах към колата за да поема към втория заплануван първенец.

*****     *****     *****

Характер на маршрута:

Сезон - Лято (13.06.2020)

Времетраене (нормално ходене без бързане) - 3:30 мин.

Изминато разстояние - около 14 км

Най-ниска точка - 870 м. (с. Планиница)

Най-висока точка - 1129 м. (вр. Тумба)

Маркировка - никаква

Трудност на маршрута:

   Лек и много приятен, ходи се почти само по равно или много лек наклон и по удобен черен път (освен ако не е валяло и не са минавали джипове). Трябва внимание, защото маркировката и табелите са рядкост (след хижа Орлите). Препоръчвам да се свали трака ми и да се ходи по него. Предварително проучване на релефа за откриване на вр. Гарван и вр. Тумба ще направят объркването невъзможно.

Oruks Maps

 

В Блога тук като „Етикети“, а в Инстаграм и Фейсбук като хаштагове:

 #MyChallengeAll39BulgarianMountains  

#BeProudOfYourself

СПИСЪК на всичките 39 Планини в България и Маршрутите на посетените от мен ---> ТУК!