От Златните мостове до вр. Камен дел (1862 м) - Кръгов маршрут

     Този път реших да променя маршрута на моето седмично #nikolabullMountCardio и да го започна от там къде обикновено стигам. Както знаете обикновено го започвам от Бялата вода до Златните мостове и се връщам. Сега реших да го започна от Златните мостове и да се разходя до вр. Камен дел (1682 м). Разстоянието когато го изчислявах предната вечер ми излезе пак горе-долу толкова, около 5 км в посока. Речено-сторено!

     За целта трябваше да се кача до началната точка с колата. Прецених, че ако тръгна достатъчно рано ще избегна задръстването което обикновено се получава. И така в 08:00 бях вече паркирал и поех нагоре. Времето беше студено, около -3*С, без вятър.

     Имаше добре проправени пъртини, снегът беше много удобен за ходене - твърд, без да е заледен и хлъзгав. На поляната на Златните мостове децата бяха направили над една дузина снежни човеци, някои от тях доста забележителни.

     Имаше и едно доста добре направено Иглу (детски размер).

     От тук вече навязох в гората и пътеката започна да се вие между големи широколистни и иглолистни дървета, разположени на разстояние едно от друго,създавайки по този начин светла и приятна атмосфера.

                                                    (отклонението за хижа Боерица)

                                                             (Почивен дом Бор - изоставен)

                                                              (Гьоревска чешма)

                                                                 (дървото с аптечката)

      След като Слънцето огря направо си стана топло. Бях по полар, носех си и ветровка, но тя така си и остана сгъната в калъфа. 

     Излизайки от гората започва местността Платото. Слънцето силно напичаше и снегът блестеше. Пъртината продължаваше по коловата маркировка. Когато наближих върха видях, че към него се отклоняваше много добре утъпкана пъртина.

     Гледката от вр. Камен дел (1862 м) е обширна и докъдето стига поглед - в подножието му лежи цяла София, а на север се издига веригата на Стара планина. Във видеото зумирам върху вр. Мургаш (1687 м) който сега като гледам на картата е висок почти колкото върха на който бях аз. На Югоизток пък се виждаше ясно първенецът на Витоша, Черни връх (2290), както и пъртината която хората бяха проправили към него (във видеото също зумирам в негова посока). Зад мен се разстилаше Платото и над него откроявайки се на около 500 м от мен вр. Ушите (1906 м). 

                                 (в далечината  първенецът на Витоша, Черни връх (2290 м)

      Снимки, селфита, видеото и наслаждаване на гледката след което бързо поех назад, защото в разрез с обичая ми тази Неделя бях поел две персонални тренировки.

     Тръгнах по същия път назад и когато преминах платото и навлязох в гората реших да почна да тичам за да се постопля. Както казах снегът беше много подходящ за ходене (и за тичане). При Гьорева чешма реших да отбия и да тръгна към хижа Тинтява. 

                                                                      (хижа Тинтява)

                                                    (Почивен дом „Родина“ - неработеща)

                                                                (хижа Момина скала)

    Също много добри условия за ходене. Продължих да подтичвам и само когато се разминавах с хора преминавах в ходене. Така стигнах до ресторант Момина скала. От там вече основно ходех защото беше пълно с групи хора и малки деца.

                                                           (ресторант Момина скала)

                                                       (отклонението за хижа Септември)

     На Златните мостове вече нямаше нищо от тишината и спокойствието на сутринта - глъч и смях на пързалящи се деца, разговори и смях... народ, коли.

     И тук всъщност единствения неприятен момент от целия преход - невероятно задръстване от постоянно прииждащи отдолу коли (часът беше около 11:00 ч.). Почти никакъв шанс да се промуша аз и още няколко коли които исках е да си тръгнем... Разминаванията бяха невъзможни, постоянно затъвахме в снега отстрани в опита си да се разминаваме. Пътят в целия участък при Златните мостове беше заледен до излизането му след завоя в основния път. Спрелите отстрани на пътя коли правеха пътя еднопосочен... Някъде за около 30 мин. изминахме този участък от 500-600 м!

     За първи път ми беше качването с кола на Златните мостове и се зарекох, че това ще ми е ПОСЛЕДНОТО КАЧВАНЕ С КОЛАТА!! 

ДАННИТЕ НА МАРШРУТА:
1. Разстояние - около 9.5 км
2. Време - около 2:30 ч.
3. Денивелация - 800 м
4. Най-висока точка - вр. Камен дел (1862 м)
5. Най-ниска точка - паркингът на Златните мостове (1380 м)

ИЗВОД: Много подходящ маршрут за поддържане на постоянно темпо и пулс в зоната на горене на мазнини. Препоръчвам го за тази цел! 🎯🙂👌
Хубавата Природа и панорамните гледки от върха са един голям БОНУС! 💚💚💚