Чаках тази втора тренировка с Катана с голямо нетърпение и известна доза нервност. Тя щеше да ми покаже дали предишното първо обличане на фланелката случайно се получи толкова добро. Затова за тази тренировка си бях поставил две цели:
Цел 1: Да успея да пусна същата тежест на същата височина (3 дъски - 12 см). Като се стремя да усвоявам все по-добре усещането на фланелката и да правя движението все по-контролирано и стабилно.
Цел 2: Ако повторението на най-доброто постижение от миналата тренировка мине успешно, тогава да се опитам да спечеля още малко от пътя на щангата надолу. Но трябваше да почувствам дали досегашната тежест е достатъчна да ме „натисне“ достатъчно за да спечеля още няколко сантиметра. И въобще, всичко щеше да зависи от това как се чувствам и най-вече как усещам рамената.
Започнах с много добра загрявка която продължи към 30-ина минути. Тя вече взе да се превръща в нещо обичайно за мен. Говоря за нейната продължителност. Да, досадно е, но се стремя да си налагам да я изпълнявам стриктно и без претупване защото наистина усещам, че ми помага много да запазя ставите си (и най-вече рамената) при тези натоварвания. Съвсем съзнателно си пренастроих мисленето и отношението към нея - преди често я съкращавах, да не кажа, че направо я прескачах. Правех няколко маха с ръцете и започвах със загряващите серии. Но сега вече не е така! И мога да кажа, че вече виждам позитивите от този ми нов подход... Може би при интерес по-нататък да направя и едно видео за начина по който се подготвям за тренировката ми и как протича вече една моя Загрявка. Но затова по-нататък.
Сега да се върнем на тренировката. А тя прротече много добре. С Тошето вече така сме се синхронизирали и напаснали, така добре се познаваме, че обличането на фланелката е много точно и тя се наглася по мен идеално, а ваденето на щангата е много премерено и тя застава на идеалната стартова ппозиция, щадайки по този начин ротаторите на раменните ми стави.
Първата цел, Повторението, стана без проблем. От тук вече, окуражен от лесния опит и сигурното ми спускане и мощно изтласкване, реших да атакувам и втората цел - да пробвам за първи път пускане на тежестта на следващото по-ниско трупче (или другояч казано, на „две дъски“), тоест щангата да слезе на 8 см.
След почивка с достатъчно време за събиране на кураж, подготвяйки се и визуализирайки опита, легнах на лежанката. Тежестта беше същата, бях я усетил достатъчно голяма за да ме натисне надолу и да преодолея тези допълнителни нови 4 см. Така и стана, удържах на съпротивлението на Катаната, запазих траекторията на хода на щангата и щом докосна трупчето мощно и сигурно я изтласках нагоре!
След този опит реших това да ми е последната серия с фланелката. Чувствах, че мога още, но мисълта за щадене на рамената е водеща при мен - правя само това, което съм запланувал и нито серия, нито дори повторение повече от това. Защото знам, че само запазвайки се без травми и болежки до състезанието ще мога да дам най-доброто на което съм способен. Отдавна мина времето на безрасъдствата и „геройствата“, всичко вече е „трезва мисъл и хладен ум“!
Много съм доволен и от тази втора тренировка. Всичко върви по план. Рамената са под контрол, има лека болка и възпаления, но са леки и лесно ги турширам.
Живи и здрави!
nikolabull
Comments
Post a Comment