Ежегодно "Скоростно изкачване на Копитото"

      

При последното ми минаване по „Пътеката на Боян“ (пътеката под княжевския лифт) някъде по средата й се разминах с две жени. Въпреки ранния час (беше около 08:00 ч. в Неделя сутринта) те вече слизаха докато аз тепърва се изкачвах. Стана дума за наближаващото „Трето Скоростно изкачване на Копитото в памет на Боян Петров“. Направиха ми впечатление две неща – Първо, не знаеха за Събитието и като научиха от мен им хареса идеята и заявиха, че със сигурност ще го уважат.
     И второ, слизаха по Пътеката обратно по същия път и не знаеха за много по-лекия и не толкова стръмен обходен маршрут (който също така е и много красив). Нямаха и щеки, а всеки който се е качвал по Пътеката на Боян знае колко е стръмна и при слизане по нея си е направо опасно, ако човек се подхлъзне. Ако това се случи може да не се размине само с тупване по задник, а да се затъркаля по стръмния наклон надолу. При това в ускоряваща се скорост.

     Затова се замислих и реших да напиша нещо като кратко описание на Пътеката за всеки който се интересува и би искал да посети Събитието или просто има желание да премине по любимата пътека на Боян Петров. Отдавайки по един или друг начин своята почит и уважение към паметта и делата на един истински Човек и достоен българин.

     Кой е Боян Петров?
     Ще цитирам само този откъс от българската Уикипедия в интернет: "Постиженията му във височинния алпинизъм, борбата със заболяванията и гражданските позиции го превръщат в медийна знаменитост в България. На три пъти, през 2014, 2015 и 2017 г., получава Годишната награда на Българската федерация по катерене и алпинизъм, а през 2016 г. е избран за „Мъж на годината“. 

Повече за него и неговите дела можете да прочетете тук ---> Боян Петров в Уикипедия

 

     Защо пътечката под бившия Княжевски лифт е наречена „Пътеката на Боян“?
     По думите на приятелите на Боян това е бил любимият маршрут за подържане на физическата му кондиция и винаги когато е имал възможност (най-често рано сутрин) се е качвал по него до Копитото. С наближаване на някоя от експедициите му е засилвал още повече натоварването като е мятал на гръб и тежка раница. А пътеката и без това не е лека – за има-няма 3 км набира над 660 м. денивелация и си е предизвикателство така или иначе. Съвсем спонтанно след кончината на Боян всички започнаха да наричат пътечката под лифта с неговото име.

     Какво е "Ежегодното скоростно изкачване на Копитото" 

     След изчезването на Б. Петров под вр. Шиша Пангма (8027 м) жената до Боян Петров с помощта на съмишленици и приятели решиха в негова чест да организират ежегодно скоростно изкачване на Копитото в негова чест.
     Повече можете да прочетете за самото Събитие в сайта който е създаден специално за него ---> Kopitoto.bg

 

     Подробности за "Пътеката на Боян"
     Описвам доста подробно самата "Пътека на Боян" с кратки бележки за особеностите по нея, както и обходния маршрут на слизане с добавени много снимки и видео. Всичко това е качено в моя Блог тук ---> "Пътеката на Боян"

 

      Полезни съвети за всички които ще решат да се включат и да уважат събитието:
***отнасят се конкретно за Третото издание (писах ги малко преди него) което се проведе на 09-ти Октомври в студено време (около 6*С) и постоянен дъжд, но повечето препоръки за маршрута които давам важат като цяло.

•  Задължително маратонки или обувки с мека подметка и дълбок грайфер за да не се плъзгате върху камъчетата и пръстта по пътеката;
•  Очаква се хладно време с температура около Нулата (дори и да прехвърча сняг) така че ръкавици, шапка и леко яке/ветровка са задължителни;
•  Силно препоръчвам използването на щеки. Ще са ви от полза и за баланс и за подпомагане при изкачването;
•  Вода/чешма има в началото на маршрута, но ще има осигурени от организаторите бутилки с минерална вода на Финала, както и някакви леки храни (вафли, бисквити). Миналата година имаше и скара бира (тя естесвено срещу заплащане); 
• В края на Събитието има томбола със стартовите номера, така че ще се наложи за желаещите доста голям престой на върха (телевизионната кула). Затова раничка с топли дрехи задължително. Още повече, че ще бъдете доволно изпотени от изкачването.
• Който иска да се разходи докато настане момента за томболата един добър вариант е да отскочи за кафе до ресторант "Момини скали";
• Слизането ще е по обходната пътека (обяснил съм я в статията от Блога), но така или иначе ще е добре обозначена за случая. Слизането по самата пътека както вече споменах е доста рисковано, а и ще идват постоянно изкачващи се хора и разминаването по тясната пътека няма да е лесно;

Приятното изкарване ще е гарантирано!