(Подзаглавие: Или какъв ценен урок научихме при този преход)
Съвсем изненадващо на 29-ти Декември приятел ми се обади предлагайки ми да придружа него и още две момчета на следващия ден в преходът им до вр. Ком (2016 м). Тъй като не бях ходил до този връх, а както се оказа и останалите от групата, се съгласих веднага.
Започнах с приготовленията веднага тъй като на следващата сутрин се разбрахме в 06:30 ч. да тръгнем от София. Първата ми работа беше да проверя какво е времето в момента и още по-важно - какво ще бъде времето на следващия ден когато щяхме да предприемем нашето изкачване. Даваха го слаб снеговалеж (до 5 см покривка) и на следващия ден без снеговалежи, много слаб вятър, но с облачност. Тази облачност не ми хареса защото в Планината почти винаги „Облачност“ е равнозначно на „Мъгла". Прецених, че това е пресметнат риск и че така или иначе винаги можем да се върнем, ако условията на терен не са добри.
Втората ми работа беше да прегледам какво има качено в Интернет за маршрутите на подстъпите към върха. Преглеждайки 3-4 различни маршрута си извадих определени точки и моменти които щяха да са ми ориентир и ми дадоха представа за терена и маркираните маршрути които бихме могли да ползваме.
На сутринта тръгвайки София ни изпрати с лек дъждец. Времето беше меко, ясно и за щастие нямаше почти никакъв трафик. Навлизайки обаче в Подбалкана времето се промени, появи се ниска облачност и впоследствие почна да превалява. Колкото повече наближавахме проходът Петрохан, толкова по-бял почваше да става терена.
Когато стигнахме до изходната точка (заведението до язовира) вече беше натрупало доволно и се стелеше мъгла, но не особено гъста. Разбира се, решихме да тръгнем и да решаваме в движение докъде ще стигнем.
Сложих снегоходките и тръгнах напред да водя тъй като само аз имах GPS и снегоходки. Навлязохме в гората.
В началото тръгнахме по път който знаех, че води до телевизионна кула в района (бях прочел за нея в пътеписите). До отбивката за хижа Ком пътят беше разчистен от минала преди това шейна, но оттам нататък вече трябваше да се бие партина.
Тръгнах отново напред. Пътеката започна с леко спускане което беше малко неочаквано след като се очакваше, че ще трябва да вървим с постоянно изкачване. Някой беше минавал наскоро със снегоходки по пътеката и следата все още не беше съвсем затрупана, така че имах следа по която да се движа. Тук-там имаше и маркировка по дърветата и ние бързо набирахме километраж. Скоро обаче от постоянния и силен снеговалеж следите започваха да изчезват и се налагаше все по-често да вадя телефона за да сверявам с картата дали се движим по маркировката и не сме се отклонили. Преминахме през голям открит участък на който вляво видяхме ловджийско чакало. След него отново навлязохме в гората и започна отново лекото изкачване. Минахме покрай едно вековно дърво със закачена интересна табела.
Малко след него маркираната пътека напусна черния път и вече стана пътека. Ориентирането вече беше по-трудно, но все още възможно. Тук там имаше марки, а и се показваха следите на човека минал преди нас.
Най-накрая излязохме над горския пояс. Пред нас се откри голямо пространство, но скрито от гъста мъгла. Забелязах в покрития от сняг релеф нещо като черен път и тръгнахме по него. Разбира се, почти постоянно сверявах с картата дали стоим на пътеката и не се отклоняваме. Търсехме постоянно с поглед колове или табели, но нищо не се виждаше... На картата имаше отбелязана в близост до нашето местоположение чешма която открихме. Оказа се дори с течаща вода.
Пихме по глътка, напълнихме запасите и решихме тук да хапнем, че от сутринта не бяхме спирали. Подкрепихме се и въпреки лошата видимост и непознатия маршрут решихме да продължим още малко надявайки се, че може би мъглата ще се вдигне или ще видим ориентири които да следваме. Пътят по които се движехме свърши пред една бариера (или поне нейните остатъци) при която GPS-ът показваше, че маршрутът го напуска и поема вляво нагоре. Завихме и ние наляво, но пътека не открихме... Продължихме да се движим приблизително в посоката която ни задаваше, но не откривахме ориентир и в опитите си да я налучкаме пропадахме постоянно в клекове (или някакви други храсти).
(за добиете представа за мъглата която ни посрещна на билото)
След псуване и сумтене така около 30-ина минути спряхме да обсъдим ситуацията. Мъглата ставаше все плътна, не намирахме точно къде върви пътеката в резултат постоянно да затъваме до над коляно, а времето напредваше... Това и най-вече, че всеки от нас за първи път беше тук и не познавахме района и маршрута наклони везните за решението, че най-правилно е да се върнем и да опитаме друг път при по-подходящи условия.
Всъщност, това е основната извод и поука според мен: Да знаеш кога да подтиснеш Егото си и да се върнеш назад неизпълнил първоначално поставената Цел... Защото както казват опитните планинари „Хубаво е да изкачиш Върха, но още по-хубаво е да можеш след това да се прибереш при близките си хора у дома! А Върхът, той си е там, няма да избяга!“
Така че се обърнахме и поехме по следите си назад. И дори за това кратко време новият навалял сняг в комбинация с вятърa почти бяха заличили стъпките ни. И добре, че приятелите ми нямаха снегоходки (е, за тях не беше добре определено) защото дори вървейки в моите следи затъваха по-дълбоко, така че техните следи все още се виждаха. Връщането обратно премина без премеждия.
А да, интересен момент - когато при табелата за хижа Ком излязохме на пътя водещ към телевизонната кула засякохме моторна шейна слизаща откъм нея. Човекът спя до нас и се заговорихме. Оказа се предприемчив мъж който тепърва стартираше свое бизнес начинание. Каза ни, че ще предлага екскурзии с моторни шейни по трасирани маршрути в района с продължителност 2-3 часа. Идята му ни хареса и си разменихме координатите. На тръгване ни даде и фирмени сувенири (бандана, запалка и химикал) с логото на фирмата. Въобще сериозно се е заел човека и съм сигурен, че ще има успех. На който би му било интересно, това е неговият сайт на който ще можете да свържете с него, ако имате интерес:
След като стигнахме до колата, оставихме раниците, преоблякохме се и хапнахме в крайпътното заведение преди да поемем към София. А навън продължаваше да си вали...
Comments
Post a Comment