Тази седмица бях решил планинското ми кардио да бъде по един от любимите ми маршрути - от началото на Драгалевски лифт до междинната му станция „Бай Кръстьо“. Затова прецених, че няма нужда се подготвям по-специално с екипировката и съответно реших да е максимално олекотена. Без раница с храна, вода, допълнителни дрехи и т.н.. Гети и щеки също не взех - знаех, че пътеката е популярна, скоро не беше валяло сняг и бях сигурен, че ще е утъпкана „магистрала“ нагоре. Като допълнителна връхна дреха взех една лека ветровка за всеки случай, ако се изпотя или ми стане много хладно.
Там наклонът е средно труден, по-стръмен от „Бялата вода - Златните мостове“, но далеч не толкова колкото този на „Пътеката на Боян". Тоест, идеален за моите цели - лесно да поддържам средна интензивност с пулс 140 уд./мин. и да не прескачам максималния който съм си позволил (150 уд./мин.)
Сутринта станах както обикновено по-рано с цел да изпреваря основния поток от хора който ще тръгне по пътеките на Витоша. Времето го даваха по прогноза студено, слънчево и без вятър - тоест, идеално за разходка. Така че очаквах и много други хора да се възползват от открилата се възможност. Докато си пиех кафето и се приготвях слънцето се показа и бях възнаграден със страхотен Изгрев. Денят започваше добре!
Около 08:00 бях паркирал близо до Началната станция на Драгалевския лифт. Паркирах, пуснах фитнес програмата и GPS-а на телефона да записват трака на прехода и без много мотаене потеглих.
Минах покрай лифта и поех под въжената линия за около 20-ина метра и излизайки на асфалтовия път леко вдясно започва и пътеката за хижа "Бай Кръстьо".
Пътеката се движи изцяло в гората, вляво от Драгалевска река. Много е приятно в гората, а на места има направени беседки и пейки за отдих. На няколко пъти пътеката се пресича от други маршрути както и от специални трасета за велосипедисти.
Сняг, както и бях предположил, нямаше много беше твърд и утъпкан, но не беше прекалено хлъзгав или заледен и се ходеше лесно. Скоро отново илзязох под лифта и стигнах до мястото където пътеката пресича асфалтовия път за хижа Алеко.
От тук до Междинната станция „Бай Кръстьо“ която вече се вижда (на долната снимка) се върви под въжената линия на лифта и се стига до нея за около 20-ина мин.
И така, стигнах до заплануваната крайна точка на днешния маршрут. Но времето беше толкова приятно, че още не ми се поемаше обратно. Хора нямаше никакви (бях срещнал всичко на всичко двама човека) и беше много приятно и спокойно. От заведението се разнасяше миризма на приготвени гозби и на запалена печка... Но не ми се влизаше целта ми беше да направя първото ми хранене за деня колкото се може по-късно, а и щеше да се стопля вътре и после да ми стане много студено като изляза.
След размисъл реших да проверя дали има утъпкана партина към не много далечния популярен катерачен обект "Комините". Имах късмет - някой беше минал преди мен и можеше да се ходи спокойно без да се гази в дълбок сняг (защото бях без гети и щеше да ми влиза в обувките).
Така че без да му мисля много-много поех нагоре. Точно над заведението, щом се излезе отново на шосето, то прави остър (почти обратен) завой наляво. Точно в началото на завоя започва пътеката за „Комините". Тясе движи успоредно по склона и е почти равна без наклон. Има едно-две кратки места където минава покрай стръмни участъци и трябва малко по-повишено внимание. Скоро се откри и скалният отвесен масив на „Комините“.
И ето ме на стръмната поляна под „Комините“. Явно тук преди време е паднала голяма лавина по улея от склона отсреща който сега беше огрян от слънцето. Имаше големи буци замръзнал сняг които първоначално помислих за покрити със сняг камъни.
. Реших да мина покрай скалата и да видя какво има в горния ѝ край. Още повече, че следите на групата която беше минала преди мен продължаваха в тази посока и правеха придвижването ми натам възможно.
Решението ми беше възнаградено. Излязох на красива поляна над скалата и пред мен в слънчевия ден се откри прекрасна гледка. Цяла София и Софийско поле полускрити под облаците, а далечината се извисяваше дългата верига на Стара планина и ясно се открояваха вр. Мургаш (1687 м) както и нейният първенец - вр. Ботев (2376 м). Виждаха се и други от високите върхове на Балкана, но тези можех аз да разпозная. Времето беше толкова хубаво, че поостанах малко повечко за да се порадвам още на тази красота и спокойствие. Само се наметнах ветровката защото така стоейки без да се движа може лесно да настине човек. А и така и така си я носех, нека да влезеше малко в употреба все пак.
Решението ми беше възнаградено. Излязох на красива поляна над скалата и пред мен в слънчевия ден се откри прекрасна гледка. Цяла София и Софийско поле полускрити под облаците, а далечината се извисяваше дългата верига на Стара планина и ясно се открояваха вр. Мургаш (1687 м) както и нейният първенец - вр. Ботев (2376 м). Виждаха се и други от високите върхове на Балкана, но тези можех аз да разпозная. Времето беше толкова хубаво, че поостанах малко повечко за да се порадвам още на тази красота и спокойствие. Само се наметнах ветровката защото така стоейки без да се движа може лесно да настине човек. А и така и така си я носех, нека да влезеше малко в употреба все пак.
Минах на слизане по същия път до шосето под Междинната станция. Тук вече се отклоних по широката и с доста по-полегат наклон алея към Драгалевския манастир. Беше толкова удобна, че започнах да тичам за да си спестя време, а и да се посгрея. Естествено, в бавно темпо за да си стоя във „Зоната на горене на мазнини“ каквато ми е основната цел при тези мои преходи на Витоша. Когато наближих Манастира вече почнах да срещам доста хора идващи от към него и преминах отново на бързо ходене. А и вече имаше малки „камикадзета“ със шейни и тичащи след тях татковци, така че трябваше вниманието да е на шест. Показаха се през клоните на дърветата и Манастирските постройки както и пълния паркинг над тях.
След още един завой и излязох пред Драгалевския манастир. Имаше доста народ (както винаги когато съм минавал оттук през почивни дни).
Продължих надолу по алеята-път и скоро бях пред заведението „Воденицата“, намиращо се на гърба на Началната станция на лифта и моята разходка на Витоша приключи.
Запалих колата и докато подгрее, изключих програмите записващи днешния трак и поех доволен към София и следващите задачи в плана за деня.
Всичко ми отне около 3 часа прези които изминах 8-9 км. Ставайки по-рано тази разходка спокойно и безпроблемно може да се вмества в дневния план без да го нарушава или пречи на забързаното ни градско ежедневие.
Всичко ми отне около 3 часа прези които изминах 8-9 км. Ставайки по-рано тази разходка спокойно и безпроблемно може да се вмества в дневния план без да го нарушава или пречи на забързаното ни градско ежедневие.
***** ***** *****
ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МАРШРУТА
Характер на маршрута: Приятен, подходящ за неособено взискателна разходка. Особено подходящ за нашите фитнес цели - или по-бавно темпо за горене на мазнини или при по-бързо темпо - за тестване на физическата и аеробна кондиция.
Сезон - Зима (14.01.2022)
Времетраене - около 3 часа (2:55 ч.)
Изминато разстояние - 8 км
Най-ниска точка - 915 м. (Началната станция на Драгалевския лифт)
Най-висока точка - 1666 м. („Комините“)
Набрана Височина- +1050 м
ORUX MAPS
SPORTS TRACKER
RELIVE
Comments
Post a Comment