Великденска разходка (25.04.2022) до Шипка и Бузлуджа

 25.04.2022

     Великден решихме, че е точния момент да се разходим до Шипка, това свято за всеко българско сърце място! 🇧🇬❤️🇧🇬

     Случихме на идеалното време (все пак Великден е), нямаше прекалено много хора, даже си бяха малко, което пък беше добре защото за първи път в живота ми успях да вляза вътре в самия храм-паметник. 

 

    Стъпалата към отделните етажчета и покрива са толкова тесни, че може да мине само един човек и то леко извърнат на една страна (освен, ако не е много дребен). Не ми се мисли, ако допуснат повече хора наведнъж какво задръстване би се заформило, но сигурно в такива случаи си има график и начин на действие. 

 Взехме си билети (по 3 лв.) и влязохме. Вътре със самото влизане впечатление правят двете оръдия които по-скоро са скорострелни пушки, нещо като прародителите на картечниците (заприличаха ми на прословутите „Тачанки“). 

  

        Под краката ни се виждаше стаята с костите на героите. Тези неща си ги спомнях бегло от първото ми и единствено идване тук като ученик когато ни бяха довели организирано от училище. 

     Това което не знаех и с почуда разбрах сега е, че всъщност храм-паметникът е обособен отвътре на етажи (при това 3 или 4 на брой) и че дори има възможност да се качим на самия покрив който е направен като кръгова площадка/наблюдателница. От която се откриваше страхотна гледка във всички посоки. По етажите бяха разположени картини (реплики) пресъздаващи битката за Шипка и много експонати-реликви от екипировката и личните вещи принадлежали на войниците и опълченците. Нащраках доста снимки, имаше много за снимане.

     От вътре тази светиня се нуждае от ремонт  - има парчета нападала мазилка, както и на пода на гробницата се виждаше промъкнала се влага, а стъпалата отпред на входа на Паметника са тръгнали да се отцепват от основната постройка... Дано да са предвидени скорошни дейности по укрепването и поддържането му!




     Излязохме и не ни се тръгваше... Пообиколихме околните паметни плочи и места на които са се сражавали нашите опълченци и руските войни и накрая заслизахме по стъпалата бавно отивайки към паркинга.

     Там решихме да отскочим до Бузлуджа преди да обърнем обратно към София... Изненада - пътят които ни показа GPS-а към Бузлуджа започващ точно от паркинга се оказа затворен и блокиран от специално сложени бетонни блокове. Пуснахме се главния път надолу и навигаторът ни изкара алтернативен маршрут. За около 20 мин. бяхме вече пред нашата цел.

     Тук въпреки че бях подготвен от публикации в интернет в какво състояние се очаква да намерим този паметник действителността беше наистина тягостна... Изоставен да се руши от природните стихии този огромен паметник бавно се разпада. 

     Контрастът с детския ми спомен, когато ни бяха водили групово целия клас веднъж от училище с автобуси, е покъртителен. Поводът не го помня естествено, но помня многото автобуси, глъчката, смеха, военните, цялата тържествена атмосфера. Помня каква красота беше вътре, как гледахме от огромните панорамни прозорци и как ни казваха, че при хубаво време и силно зрение можем да видим дори Дунава... 

     Но за да завършим оптимистично, на вратата пишеше, че се извършват дейности по съхранението и рестраврацията на мозайките. А и всъщност бях подготвен за това което ще видя, така че не се разстроих особено. Времето беше прекрасно, разходката чудесна, впечатленията и чувствата от Шипка още не ни бяха напуснали и ние си разговаряхме и се радвахме на красивата събуждаща се Природа. Имаше и други хора с които разменихме по някоя дума. Дори един чужденец с мотор, дошъл специално да види Бузлуджа ни помоли да го снимаме на нейния фон. Оказа се англичанин, живеещ вече над 10 години в България. 

     Скоро след това вече бяхме при колата и поехме по подбалканския път за София. 

     Кратка почивка за хапване и подсилване в центъра на Калофер и към 22:00 ч. доволни си бяхме по домовете!