В празничния ден (Първи Май) този път се падна в Неделя и по този повод реших да направя планинското кардио по малко по-различен маршрут. А и отдавна си го бях планирал след разговорсъс случаен човек с когото се заговорихме случайно на „Бай Кръстьо“. Сега имах време, а и условията бяха чудесни, грееше слънце и теренът беше сух и идеален за ходене.
Началото на прехода си беше стандартното - от паркинга на Драгалевския слифт и по маркираната пътека поех нагоре. Изненадах се, че беше сухо и нямаше кал или течащи поточета по пътеката, очаквах от рязкото затопляне и топенето на снега да е по-зле положението.
(Началната станция на Драгалевски лифт)
На „Бай Кръстьо“ имаше хора, както и ентусиасти които тренираха на импровизираната спортна площадка до заведението.
Реишх да седна и да изпия едно кафе докато разгледам новата отсечка по която мислех да поема. За първи път (след толкова минавания) влязох в постройката и останах много приятно изненадан от обстановката и атмосферата която собствениците бяха успели да създадат. Много приятна и планинарска. Изложеното меню за деня беше изглеждаше много изкушаващо и едвам се удържах да не поръчам нещо повече от кафето!
Така че събрах волята си и си поръчах „Чаша горещо кафе“ като помолих да ми го сервират в моята силиконова чаша за да не използват пласмасови чашки за еднократна употреба. Все пак трябва да сме с еко-мислене и на думи и на дела, нали така?
След като разгледах картата, както често в такива ситуации (на нови маршути), най-трудната част е да се намери отправната точка. В случая стана лесно, започваше точно над спортната площадка. Десет метра и ме очакваше първата изненада. Точно под завоя на асфалтовия път под един бор видях гроба на бай Кръстьо и неговата спътница в живота.
Спирка за едноминутно мълчание, отдаване на почит и поех по пътеката. Тя се оказа с равна денивелация и много живописна. Гора, каменно свлачище и панорамни гледки в изобилие. Но определено не е място по което да се минава зимно време с навалял сняг!
Изведнъж пътеката излезе на открито пространство с голямо каменно свлачище и панорамна гледка към София. Трябваше да се внимава при пресичането му защото много откамъните се клатят и не са стабилни.
Отново навлязох в гората и скоро стигнах до малка полянка с табели.
На картата в този участък се виждаше, че някъде наоколо е вр. Кикиш (1435 м.) и трябваше да внимавам да не го подмина. Също така оттук започваше и немаркирана пътека към известния катерачен обект „Комините“.Точно в този момент се показа двойка мъж и жена и аз използвах случая да ги попитам дали има прокарана пътека за върха. Те ми я показаха и след 10-ина метра бях вече стъпил на вр. Кикиш и се наслаждавах на гледката!
Постоях, малко снимки, малко почивка и бях готов да продължа. Излязох отново на основния маршрут и за 10-ина минути бях на пред самия заслон, носещ името на върха от които идвах. Учудващо добро състояние (приличаше по-скоро на хижа, отколкото на заслон), явно наскоро е бил обновен и освежен, заслонът имаше посетители насядали на масите пред него. Една заредена скара разпръскваше апетитна миризма наоколо. До заслона имаше изкуствено езерце, въобще много приятна обстановка.
Оттук започна сериозно спускане към Драгалевския манастир. А той беше пълен с хора, на паркинга до пътя нямаше свободни места за паркиране, имаше сергии със сувенири, природни продукти, въобще празнично и ззначително по-оживено от други уикенди в които се е случвало да минавам.
След него поех отново по маркировката, а не по шосето и скоро бях при колата.
Много приятен маршрут удобен за кардио тренировка, идеален за любимото ми „Две в едно“ (Кардио и разходка сред Природата в едно).
Comments
Post a Comment