Едно по-различно посрещане на Новата 2023 Година (или „Две в едно“)

(Нова Година от вр. Камен дел)

ЧАСТ ПЪРВА

     За 31-ви Декември времето се очертваше слъчево и спокойно (вятър под 5 км/ч) затова решихме, че е задължително това да не се изпуска и да завършим Годината с още един планински преход. Избрахме си класиката - от с. Железница до Черни връх през спортната база на НСА, познат маршрут на всички обичащи Витоша. В същото време той е и доста взискателен към физическата кондиция първо, защото е едно почти непрестанно изкачване и второ, защото си е доста дългичък - над 18 км.

     За щастие беше студено, почвата беше замръзнала и не беше кално. Първите наченки на сняг започнаха чак от Спортната база нагоре. Ходеше се лесно, снегът беше малко и беше твърд.

     На Черни връх обичайната навалица (докато по пътя до там срещнахме само една жена). Все пак лично аз поради хубавото, направо пролетно време очаквах да има значително повече хора. Това ни накара да се престрашим и да влезем в чайната за да си поръчаме нещо за хапване.
Протеиновите барчета Athletic Protein BG, с които закусихме на Спортната база, където ни беше първата почивка ме бяха заситили достатъчно, но защо да не се поглези човек от време на време? Една порция пържени картофки със сирене и 3 кюфтета си беше екстра!

 
     Чаят се наливаше от огромна тенджера с канела разположена директно върху бумтящата печка и беше безплатен. И тук много приятна изненада - видях се с мой приятел, с който не се бяхме виждали много отдавна. И се пошегувахме, че само по Планините се засичаме с него - сега на Черни връх, а последния път беше на Изкачването на Копитото в памет на Боян Петров (Септември). Той пък беше с цялото си семейство и ние седнахме на тяхната маса. Разбира се, на тръгване се снимахме - те слезнаха към хижа Алеко, а ние поехме по обратния път.

      Навръщане си беше по-опасно поради хлъзгавия терен и по едно тупване върху задните части не ни се размина.

     Единственият неприятен момент беше когато в далечината в края на защитеното Бистришко бранище видях да орат по баира 2 джипа... Които със сигурност бяха минали покрай Спортната база... Защо направо не премахнат табелите изрично забраняващи каквито и МПС да навлизат в територията на Парка, да го обявят за зона за изпитание на джипки и избиване на комплекси и да се приклюва?!?

     С изключение на гореспоменатия неприятен момент, преходчето беше както винаги много приятно, а времето - просто като по поръчка.

     По най-стръмните участъци на изкачване отново се появиха крампи на квадрицепсите. Но аз вече съм подготвен за подобни моменти и благодарение на моята напитка с минерали, която си правя преди всеки по-дълъг преход (за който знам, че ще е над 15 км) и тя винаги действа безотказно, блокирайки крампите още в зародиш.

Технически характеристики на маршрута:
----------------------------------------------------------
Разстояние - около 18 км
Продължителност - 8:30 часа
Денивелация - 3955 м
Най-ниска точка - центърът на селото (1022 м)
Най-висока точка - Черни връх (2290 м)
Трудност - Средна

Relive

ЧАСТ ВТОРА

     Понеже това не ни беше достатъчно, решихме и да осъществим още една идея хрумнала на приятел от фитнес залата. А именно - да посрещнем настъпването на Новата 2023-та година от вр. Камен дел (1862 м)! 

     Прибрахме се някъде към 18:00 ч., последва горещ душ, здраво хапване за възстановяване на силите. Обадихме се на нашия приятел, който ни беше зарибил по идеята и се разбрахме 21:30 да минем да го вземем с колата. Предварително прегледах маршрута и видях, че за вр. Камен дел не е необходимо да се тръгва от хижа Алеко. Оказа се, че има черен път, който почва около километър преди хижата и от него се стига до горната станция на Драгалевския лифт. Това щеше да е единственото изкачване, след това следваше равен участък до самия връх. По този начин спестихме около 1-1.5 км и целия маршрут го сведохме до около 1.5-2.0 км (от първоначалните 3.5 км измерени от хижа Алеко). 
     Сложихме в раницата бутилка шампанско, 3 чаши, пакетче бадеми и най-важното за този нощен преход - челниците! Като естествено  тествахме батериите дали не са изтощени (а за всеки случай взехме и един чифт резервни).

     Тръгнахме и всичко протече както беше планирано. Лесно намерихме отбивката преди хижата, защото когато стигнахме към 22:00-22:20 ч. вече имаше паркирани многобройни автомобили от двете страни на пътя.

     Вече беше тъмно, но лесно се ориентирахме, пътят беше ясно видим, а и имаше достатъчно други хора запътили се в същата посока.

     На върха вече имаше доста хора разположили се по скалите наоколо, не ги виждахме колко точно са, но от светлините на челниците и разговорите ставаше ясно, че това е от любимите места на софиянци и много от тях бяха взели същото решение като нас. Успхме все пак да намерим хубави места с панорамната гледка на цяла София под нас. Оставаха още само 30-40 мин. до настъпването на Новата Година... Наслаждавахме се на красивата гледка пред нас, разговаряхме и така неусетно дойде дългоочакваният Момент. Последва броенето 10... 9... 8... 7... 6... 5... 4... 3... 2... 1... И традиционното шампанско беше отворено... ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА, БЪЛГАРИ!

     Започна спектакълът с фойеверките, който тази година без присъствието на организирана от Софийска община заря си беше направо едно скромно отбелязване. Близо до нас един пусна сигнална ракета, но след възмущението на повечето от събралите се хора, спря и не продължи.  Все пак бяхме в Природен парк, подобни действия са недопустими и неморални. Хубавото е, че групичката се осъзна и не повтори изпълнението си.
     Постояхме към 20-ина минутки, гледайки и разговаряйки като постоянно се поздравявахме за идеята, че вместо да сме в домашна обстановка пред масата и телевизора или пък в душната атмосфера на някое заведение, ние избрахме това емоционално и зареждащо изживяване. Поехме по обратния път доволни и към 03:00 вече бяхме по домовете си. Направих и едно малко видео за да запечатам този хубав момент.

     П.П. А ако искате да се насладите на гледката от вр. Камен дел (при товава облечен в бяла премяна) заповядайте - имам и пътепис (естествено) и за него: