И така сутринта в 08:00 ч. бяхме на паркинга до горната станция на Симеоновския лифт. Още от тук започнаха хубавите гледки. Докато в началото нямаше никакъв сняг наоколо, то над Бай Кръстю вече пътят стана заледен и започна да става бяло около нас.
(в началото на пътя)
(някъде близо до хижата)
(на паркинга)
Приготвихме се и тръгнахме. Исках да се качим по маркираната пътека, минаваща директно по пистата, но се оказа, че няма пъртина по нея, а не ми е много позната и не исках да рискувам пропадания, излизайки извън нея.
Затова се върнахме назад и хванахме пътеката за Платото и вр. Камен дел. Тук вече имаше пъртина и не беше проблем да се следва. Минахме над Морените, полюбувахме се за малко на гледката и продължихме.
Скоро бяхме на Платото и се прехвърлихме на коловата маркировка към върха. Времето беше слънчево и без вятър, точно както беше по прогноза, но откъм Стара планина прииждаха облаци и скоро покриха целият път от вр. Малък Резен и Черни връх изчезна от погледа скрит в тях.
Слънцето се скри, но вятър нямаше, снегът беше твърд и сух и се вървеше лесно (през повечето време). Тръгнахме нагоре, видимостта беше 3-4 колчета напред. Движейки се по пътя, първо минахме покрай вр. Лъвчето (2052 м), който се падаше отдясно на нас. Той е един от „Витошката дузина“ и се намира във вододелно-санитарната част на Витоша, в която навлизането е забранено, но въпреки това група от четирима пантаджии навлезе в зоната и мина под него. Виждат се на снимката.
Изкачването беше малко затруднено от падналия през нощта около 5 см нов сняг, но това не ни забави особено и скоро видяме заскрежената сграда на Чайната.
Влязохме само за по чаша чай, както обикновено в такъв ден и час беше пълно с хора и вътре беше прекалено топло. Подкрепихме се с любимата ми в последно време закуска (протеинов бар Athletic XL и пакет оризовки), направихме си задължителбните снимки и поехме без много бавене обратно. Както споменах, времето ни беше ограничено този уикенд.
При слизането обратно надолу единственото неудобство беше разминаването с прииждащите вече на групи нови туристи. Разминахме се и с един образ, по бански и с розов спасителен пояс-фламинго (снимката не е моя, качена е от други, имали същия „късмет“).
Този път хванахме първата колова маркировка, която видяхме вдясно от нас да се отклонява към хижа Алеко и така съкратихме първоначалния ни маршрут, по който дойдохме. Навлязохме отново между иглолистните дървета отрупани със сняг. Красиво...
Наближавайки хижата и лифта пред нас, видяхме много малчугани с родителите си да се пързалят с шейни и въобще да си играят в снега. Цареше много приятна атмосфера.
Бяхме вече при колата, преобуване, не защото зимните трисезонки бяха мокри (както винаги краката бяха абсолютно сухи), а защото са с твърда подметка и не може да се кара с тях.
Въпреки че имаше доста спрели коли и на паркинга и покрай пътя, слязохме съвсем нормално до Драгалевци. Заслужава си да се отбележи, че докато слизахме, се разминахме с 3 изкачващи се автобуса на градския транспорт, което означава, че е редовен и начесто, което е много добре.
По-здрави!
Технически характеристики на маршрута:
Разстояние - около 10-11 км
Продължителност - 3:30-4:30 часа
Най-ниска точка - хижа Алеко (1840 м)
Най-висока точка - Черни връх (2290 м)
Трудност - Лека до средна
Comments
Post a Comment