По Витошките пътеки - До писта Лалето от кв. Симеоново (през Симеоновските езера)

 

    Един приятен горски маршрут с не особено стръмно изкачване, който минавайки през Симеоновските езера, достига до долната част на ски писта Лалето.

     Проблемът е да намерите изходната точка из симеоновските улички на крайната част от квартала (над училището). Няма никакви табели или указания. Аз реших проблема като стартирах WAZE-то и то ме изкара точно на малкия паркинг в началото на маркираната пътека (жълта марка).

     Много скоро се стига до първите от Симеоновските езера. Всъщност, те са съвкупност от общо четири. Първите две са непосредствено едно над друго, като горното прелива в по-долното. Малко над тях в ляво са другите две, тях ги снимахме на връщане.

     В близост до езерата има доста пейки, мостчета, беседка... Въобще личи си, че е едно поддържано място, както и любимо място за разходка. В което се убедихме на връщане, когато вече часът беше по-нормален (около обяд) и видяхме доста хора от всички възрасти да се разхождат около езерата. 

     Продължихме по маркировката и може би след около 500 м. стигнахме до каменен заслон. От тук трябва да поемете по мостчето до него, защото ако се подведете по широката и ясно видима вдясно по-широка пътека, тя ще ви отведе към Бояна.

   Вече след заслона постепенно взе да става бяло и започнахме да стъпваме и по сняг. 

     Скоро след това пътеката стана по-равна и взехме да чуваме шума на Симеоновския лифт. Видяхме и междинната станция на лифта, а точно там и чешмичка с течаща вода.

(чешмичката)

                        (междинната станция на симеоновския лифт)

     Продължихме по пътеката и видяхме пред нас една луксозна хижа, вероятно частна, беше заключена, оградена и с охранителни камери, хижа Северина.

     Пътят ни премина през нещо като заслон (може би), по-скоро приличащ на тунел. 

    И след още 20-ина минути леко ходене вече видяхме и нашата крайна цел за днес - писта Лалето. Тук е и спирката/обръщалото на автобус №166, така че до пистата може да се стигне и така.

   Подкрепихме се, вече бяхме сериозно огладнели. Носехме си обичайният минимум за подобни кратки и неособено ангажиращи преходи - по един протеинов бар (моята любима марка в момента - Athletik XL) и по един пакет оризовки. 

     Починахме малко, то не бяхме и особено изморени, по-скоро се наслаждавахме на околността. На пистата имаше сняг, но покривката беше тънка, показваха се чимове трева и не става определено все още за ски. Машините за сняг са изкарани с поставени маркучи за вода, но не работеха. Имаше 2-3 семейства с малчугани, които се пускаха в най-ниското със шейни. 

     Върнахме се по същия път, по който бяхме дошли, като ходенето вече беше бързо, защото взе да ни става студено. 
     Сега вече видяхме и останалите две езера, които бяхме пропуснали на отиване.

     Точно в 12:10 ч. бяхме при колата (както беше запланувано, че ни чакаха задачки). Така завърши още едно много приятно #витошкокардио и аз добавих в моя блог още един пътепис с поредния хубав витошки маршрут.

     Надявам се, че пътеписите ми са ви полезни и ви давам допълнителни възможностите да се възползвате от даровете, които Витоша предлага щедро на всички ни!

     И един апел: ПАЗЕТЕ ПРИРОДАТА ЧИСТА!
     П.П. Аз и затова винаги гледам да нося и една найлонова торбичка с мен, за да мога, когато видя някоя хартийка или друг боклук, да го прибера... Вярно е, че (надявам се) общата култура на хората се вдига, но все ще се намери някоя опаковка или мокра кърпичка (вярвам, случайно изпуснати).  

Та така,

По-здрави!

Технически характеристики на маршрута:

Разстояние - около 10 км

Продължителност - 3:30-4:00 часа

Най-ниска точка - кв. Симеоново (905 м)

Най-висока точка - долната част на писта Лалето (1509 м)

Трудност - Лека