Преход №6 (А) - Планински първенец №22 (от 39) - вр. Стража (1389 м.), Парамунска планина

      По прогнозa, времето във високите планини щеше да е лошо - мъгли, пресен снеговалеж върху заледена снежна основа (опасност за лавини), както и силен вятър. След претегляне на възможностите за преход през уикенда изборът падна върху Първенецът на Парамунска планина - вр. Стража (1389 м). Реших да е той като по-познат, тъй като бях идвал преди около две години. 

     И така, в Неделя сутринта, около 08:30 ч. ние бяхме в (поне така предполагам) центъра на с. Лялинци. За селото се хваща отбивка от главния път и се кара около 2-3 км. Този участък, както и главният път за гр. Трън е в много добро състояние.

 
     Паркирахме до едно все още окичено с коледна украса дръвче. 

     Връх Любаш (1398 м.), който скоро ще е наша следваща цел, беше скрит под шапка от облаци.

(вр. Любаш в облаци)

      Днешната ни цел обаче се открояваше ясно. След като се екипирахме, поехме надолу по главния път. След 200-ина метра видяхме и една стара каменна църква, на която не пишеше, но от картата разбрах, че е наречена на моя светец - „Свети Никола“. Снимка и продължихме надолу.

     След около още 150-200 м. трябва да следите за започването на маршрута. Вдясно от главния (асфалтиран) път се отклонява и започва между къщите изкачващ се черен път. Има ясна марка (червена), показваща началото на маршрута. Отделям толкова подробно обяснение за началото, защото забелязах, че при мен това е основния проблем при повечето ми преходи - откъде започва даденият маршрут! Веднъж като стъпи човек на самия маршрут, след това няма проблем да го следва.

     След като преминете покрай две-три къщи и сте в края на селото. Пътят пресича една рекичка. Тук трябва да внимавате - за да не направите като нас! След нея пътят завива надясно, а по него само имаше стъпки на един човек преди нас и ние по инерция го последвахме... Грешка! След малко при сверка с GPS-а разбрах, че сме се отклонили. Полутахме се няколко минути и реших да цепим направо докато излезем на пътеката. Оттам нататък беше бяхме твърдо на нея до самия връх.
     А знакът на маршрута е бил точно пред нас на около 5 метра, поставен върху едно ниско дърво (ако се вгледате в снимката, ще го видите).

(ето тук пътят завива надясно, а пътеката е направо!)

     Започна изкачването, следях GPS-a и постоянно търсех марки по откриващите се под тънката снежна покривка тук-там камъни. Тези полу-показващи се камъни бяха доста опасни, защото бяха хлъзгави и поради малкото сняг лесно стъпалото на човек пропада между тях или може лесно да се подхлъзне. Нищо драматично, разбира се, просто трябва внимание.

    Колкото повече се изкачвахме към върха на планината, толкова повече започваха да се откриват гледки, въпреки облачното време. 

                              

    Скоро обаче върхът пред нас се скри в облаци, които започнаха да се спускат надолу към нас. Не след дълго вече видимостта падна под 10 м. и се появи студен вятър (за щастие не много силен). Вече бяхме отрязани от панорамните гледки около нас. Ние разбира се продължихме към нашата цел. Минахме през красив тунел, образуван от ниски дръвчета. 

    Скоро бяхме на самото било и след около 20-ина мин. видяхме в гъстата мъгла пред нас самият връх.

ТРАДИЦИОННОТО "ВИДЕО ОТ ВЪРХА"

    Само се снимахме набързо, вятърът беше леден, нямаше никакви гледки поради млечната пелена, която ни беше обгърнала. Въпреки че бяхме решили закуската ни да бъде на върха, бързо се съгласихме, че по-добър вариант беше да се върнем до тунела от храсти и на завет да се подкрепим там.

(Времето на върха)

    Слизането мина без никакви проблеми, въпреки коварно скритите камъни. Този път минахме изцяло по маркираната пътека и излязохме пак на черния път в мястото на брода му през рекичката.

    Като цяло много приятен маршрут, който определено препоръчвам и на семейства с деца. 

#Трънскоекрасиво

     

ORUX MAPS

*****     *****     *****

Характер на маршрута:

Сезон - Зима (29.01.2023)

Времетраене (нормално ходене без бързане) - 4:00-4:30 мин.

Изминато разстояние - около 6.0-6.5 км

Най-ниска точка - 910 м. (с. Лялинци)

Най-висока точка - 1389 м. (вр. Стража)

Маркировка - Само наземна по камъни и на 2-3 дървета (просто няма достатъчно дървета, удобни за маркиране. Лятото със сигурност няма проблем да се се следва, виж зимата, ако някой запознат не е минал преди вас, тогава ще е по-трудно.

Трудност на маршрута:

   Много приятен, Сериозен наклон, докато се излезе на билото. Трябва внимание, пътят нагоре е осеян с камъни, по които лесно може да се подхлъзне човек, особено, ако е валяло.

СПИСЪК на всичките 39 Планини в България и Маршрутите на посетените от мен ---> ТУК