Този уикенд нямахме много време и затова реших да измисля един по-кратък преход. До сега винаги подминавах вр. Ушите, който се намира в местността Платото над заслон Ушите, леко встрани от популярната пътека "Златните мостове - Платото - Черни връх". Идвайки от Златните мостове върхът се пада леко вдясно на пътеката. „Недостатък“ на върха е, че точно срещу него вляво на пътеката и на същото отстояние от нея се намира популярният вр. Камен дел (1862 м). Макар и малко по-нисък той е надвиснал точно на ръба на планината и от него се открива панорамна гледка към София и цялото Софийско поле чак до веригата на Стара планина. Затова той е любимо място на софиянци като особено през почивните дни на него винаги има хора. Това беше и втората причина да предпочета по-малко популярния му съсед вр. Ушите.
Тръгване от Златните мостове към него със следващо завръщане до колата правеше прехода вече дълъг, затова измислих друго. Бях научил за възможен подход към вр. Ушите/вр. Камен дел, който започва малко преди автобусната спирка „Морените“ на около 200 м. преди нея (изкачвайки се в посока към хижа Алеко). Показвам на снимката:
Наближихме началото на нашия преход, който лесно разпознахме по множеството паркирани автомобили.
(освен моя пръст, на снимката в далечината се вижда и автобусът, който точно е спрял на спирка „Морените“)
Тук вдясно от знак „Влизането забранено“ започва черен път, по който ние поехме. Среден наклон на изкачване, завои и достигнахме до един паметник, който беше отбелязан на картата. След него пътят навлезе в много хубава гора от високи дървета.
В края на гората вдясно от пътя се показа горната станция „Голи връх“ на Драгалевския лифт (неработещ от години).
Малко след лифта има различни разклонения на пътя, като всички те водят до пътеката „Златните мостове - Черни връх“, която е с колова маркировка. Ако имате джипиес (телефон с навигация) можете можете да изберете най-удобното от тях, което да ви изведе на коловата маркировка най-близо до крайната цел.
Съответно ние избрахме най-подходящото отклонение и то ни прекара покрай едно симпатично връхче изддигащо се над околното пространство. То е безименно с кота 1830 м. На него открихме паметна плоча.
Вече излезли на Платото и стъпили на коловата маркировка, поехме надясно с гръб към Черни връх. Който между другото съвсем не беше „черен“, а блестеше в бяло, въпреки че бяхме в средата на Април.
Скоро пред нас видяхме и извисяващия се над Платото вр. Ушите. Приближавайки го взе по-ясно се виждаше особената му силует, наистина наподобяващ донякъде (с голямо въображение) формата на уши.
В основата му видяхме и едноименния заслон. Той е винаги заключен (доколкото знам е всъщност база на ПСС, а не точно заслон), но към него има пристроено предверие, където може да се подслони човек при нужда.
(на преден план е заслона, а зад него вляво е вр. Ушите)
Тук водейки се от картата подминахме заслона и на около стотина метра (където вдясно се отклонява пътека за вр. Камен дел) ние поехме рязко наляво.
(издигащият се вдясно вр. Камен дел)
Заради снежната покривка не се виждаше пътека, но по картата и използвайки терена се заизкачвахме към върха. Минахме през участък от големи камъни, които изискваха повишено внимание заради евентуално подхлъзване и пропадане между тях. Скоро бяхме на върха.
Гледката си заслужаваше, въпреки че точно в този момент облаци започнаха да покриват местността. Виждаше се цялото Плато, покритите със сняг Резньове и разбира се, Черни връх в далечината. Идващите откъм вр. Камен дел облаци скоро закриха всичко.
(малко преди преиждащата от ляво стена от облаци)
(малко позиране на фона на заснежения Черен връх)
(вр. Камен дел вече скрит от облаците)
Традиционното "ВИДЕО ОТ ВЪРХА"
След като Слънцето се скри стана изведнъж студено, затова ние след като си починахме, поехме обратно.
Тук искам да направя ЕДНО УТОЧНЕНИЕ ЗА ВАШЕ УЛЕСНЕНИЕ. След като се изкачихме на върха видяхме друга доста добре утъпкана пътека, водеща към него. Нямаше я на картата, но решихме да слезем по нея, за да не минаваме отново през участъка с камъните. Оказа се много удобна и ни изведе точно зад заслона. Препоръчвам я на всеки, който би решил да се изкачи до вр. Ушите.
И така, поехме с бързо темпо по обратния път, по който бяхме дошли. Отново се получи поредната много приятна разходка, при това съчетана с изкачването до връх, на който не бяхме стъпвали досега.
Видео на маршрута от приложението RELIVE
Данните на маршрута чрез ORUX MAPS
Технически характеристики на маршрута:
Разстояние - около 7 км
Продължителност - 2:00-2:30 часа
Най-ниска точка - автобусна спирка „Морените“ (1780 м)
Най-висока точка - вр. Ушите (1906 м)
Трудност - Лека
Comments
Post a Comment