ВАКАНЦИЯ В НП „ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН“ - ДЕН ВТОРИ: Преход от хижа Хубавец до вр. Купена (2169 м)

    Ден Втори: Преход до вр. Купена (2169 м) - около 11 км

   Станахме рано, но Тони ни беше изпреварил, генераторът бръмчеше леко и имаше електричество. Беше станал да приготвя закуската на част от почиващите. Вече беше светло и ние поехме към нашата днешна цел.

   В началото тръгнахме по пътеката за хижа Добрила, но след около 600-700 метра пресякохме реката и поехме по немаркирана, но ясно видима пътека и започнахме изкачването. Знаехме, че отиваме към мандра на овчари. И явно овчарите я използваха редовно за да се качват и слизат по нея, имаше и следи на коне, с които сигурно си изкаваха провизиите. пътеката се виеше нагоре през стара широколистна гора. А наклонът на изкачването си беше сериозен.




 
   Излизайки на над пояса на гората отново ни напече силното слънце. Скоро стигнахме и очарската мандра. На табелата пишеше „Дъбенски егрек / Маркова колиба“.



   Очарите бяха изкарали стадото (видяхме ги в далечината). Което всъщност беше добре, защото малко се притеснявах от охраняващитер кучета.

   А още по-хубавото беше, че видяхме чешма със силно течаща студена вода. А ние почти бяхме пресушили и трите 1.5-литрови бутилки, с които се бяхме запасили.


   Поосвежени бързо поехме право нагоре към върха на хълма пред нас, зад който очаквах вече да видим и върха. Точно тук беше точката, в която трябцваше да пресечем синята маркировка, която водеше идваше от хижа Васил Левски. Достигнахме до камъка със синята марка, над който имаше и колова маркировка. Тук направихме и първата си лека закуска. 

   Вр. Купена вече се открояваше пред нас. Вече пътекаа не се виждаше, но посоката беше ясна - напред и към премката между вр. Малък Купен и вр. Купена. Като наближихме се открои и езерцето (безименно) под вр. Купена. На брега му имаше 5-6 коня, предполагам на овчарите.



   Сравнително лесно подсякохме отдясно вр. Малък Купен и излязохме на Премката. Оттам вече се заизкачвахме по склона на вр. Купена. Точно преди да стигнем Въже 1 видях малка усойница, която бързо се мушна между камъните и освободи нашия път нагоре. Придържайки се на места за стоманеното въже изкатерихме последните десетина метра и бяхме на върха. Нарочно подчертавам с червено, защото този участък изисква повишено внимание и съм виждал хора да се отказват на него и да се връщат назад.



   Вече на върха гледката беше внушителна във всички посоки. Хребетът на Стара планина разделя България и от едната ни страна беше Северна България, а от другата - Южна България.


   Постояхме, полюбувахме се на нашата прекрасна българска природа и решихме да тръгваме, вечните мухи на върха, а и задаващата се от долу групичка от четирима ни подсказваха, че е време да поемаме надолу.

   Започнахме спускане по другата немаркирана пътека започваща директно от върха надолу като този път трябваше да минем от другата страна на безименното езерце. В началото имаше лека следа, но после движението беше само по GPS-a като се стремях да се държим върху пътеката, но реално се получаваше лъкатушене вляво-вдясно от нея. Туфите трева ни спъваха и не беше леко спускане, да оставим факта, че и наклонът си беше стръмен. Най-накрая стигнахме отново синята марка и тръгнахме надясно по нея с цел да излезем на мястото, където я пресякохме на отиване и закусвахме. 
   След малко последва много приятна изненада - пред нас се появи поточе, което слизайки по отвесната стена образзуваше малко водопадче. Дойде ни „дюшеш“ - тъкмо бяхме направо пламнали от силното слъце и топлото време. Направо почнахме да се плискаме със студената му вода и да се поливаме целите.



   Вече освежени бодро поехме и скоро стигнахме търсения участък и от него вече поехме пак надолу по същия път, минавайки пак покрай Маркова колиба и слизайки през гората по познатата ни вече пътека. Вече движението ни беше само надолу и много по-лесно. 

   Като цяло се получи сериозен преход с положителна денивелация 1000+ метра. Като ходенето по немаркираната пътека (от Маркова колиба нагоре) си беше сериозно изпитание за краката. Но пък изкачването на емблематичния връх Купена възнаграждава всички трудности и неволи!

   По-здрави! 

                                                                                                                          nikolabull


                                             Видеото на прехода от ReLive




                                                 Данните на маршрута чрез ORUX MAPS


 

Технически характеристики на маршрута:

Разстояние - около 11 км

Продължителност - около 7:30-8:00 часа

Най-ниска точка - хижа Хубавец (990 м)

Най-висока точка - вр. Купена (2169 м)

Трудност - Средна (с участък с повишено внимание - последните метри преди изкачването на върха)











   









Comments