„ПО ВИТОШКИТЕ ПЪТЕКИ“ - Много живописна и приятна разходка до вр. Кикиш (1435 м) и едноименния заслон
on
Get link
Facebook
X
Pinterest
Email
Other Apps
Прогнозата за времето беше много неприятна - силен вятър, достигащ до 60-70 км/ч по високите открити части на планините. Така че този уикенд отскачaнето до някоя по-отдалечена (от София) планина отпадаше и реших неделната разходка да е някъде в ниските части на Витоша.
Избрах си един кръгов (знаете, че така най обичам) маршрут, по който бях минавал и преди, но не съм сигурен дали съм ви разказвал за него, така че сега ще го споделя с вас.
МАРШРУТ Воденицата - бай Кръстьо - вр. Кикиш и едноименния заслон - Драгалевски манастир - Воденицата
Рано сутринта паркирах на автобусната спирката за Драгалевския лифт. Толкова рано, към 08:00 ч. все още нямаше народ, освен двама-трима раннобудни. Сложих гетите, метнах малката раничка на рамо, разпънах щеките и бях готов. Времето беше доста топло за края на Октомври и тръгнах по потник, а полара сложих раницата. Исках заради пътеписа да мина по официалната пътека, така че поех към Долната станция на Драгалевски лифт и намиращата се зад него механа „Воденицата“
(Драгалевски лифт)
(механа „Воденицата“)
Малко след началото пресякох асфалтовия път за Драгалевския манастир и поех по пътеката нагоре. Изцяло през гора, обагрена в цветовете на Есента. Какво по-красиво!
Изкачването си беше стабилно, на места по-стръмно, но нищо драматично.
Тук пътеката пресича асфалтовия път за хижа Алеко и е нужно внимание, защото е на завой, а и трафикът обикновено е натоварен през уикендите.
Последва последно стръмно изкачване до междинната станция на лифта. Тук има постоянно функциониращо заведение/заслон, където винаги можете да се освежите с чай, бира и/или да хапанете. Има направена и своеобразна „зала на открито“ за маниаците.
(междинната станци на лифта)
(заведението/заслон)
(фитнес площадката)
Тук вече се отделих от официалния маршрут за хижа Алеко. Минах през „фитнеса“ и по пътечката достигнах до гроба на човека, с името на който е свързана едноименната хижа, бай Кръстьо.
Тук е единственият момент, когато трябва да внимаваме да не се объркаме по коя от няколкото възможни пътеки да поемем. Нашата пътека не е маркирана, нито има табела. Точно на 3-4 метра от гроба (без да излизаме на асфалтовия път) поемаме рязко вдясно почти по равно и оттам нататък нямаме проблем. Пътеката е ясна, широка и през цялото време вече се движим по равен терен успоредно на извисяващото се вляво от нас било.
Докато вляво от нас са надвиснали почти отвесни скали, вляво често се откриват панорамни гледки към София и чак до центалния дял на Стара планина.
Пресича се един участък голямо скално свлачище, приличащо на каменна река. Преминаването през него е лесно, но все пак изисква известна препазливост, защото има на места нестабилни камъни. Затова пък гледката вдясно е...
Малко след това пътеката достигна до отклонението за вр. Кикиш (1435 м). То е кратко, десетина метра по видима през храсталака пътека и сме на самия връх с красивата му панорамна гледка.
Въпреки че бях леко мокър от лекият дъждец просто не ми се тръгваше, такова спокойствие и одухотвореност излъчваше това място.
Върнах се отново на пътеката и след може би стотина метра видях едноименния заслон.
Мъжете, които го държат са много симпатични, поговорихме си, поиграх малко с котетата (които вече не са толкова малки) и си взех от „Специалитета на заслон Кикиш“ - овесена бисквитка, домашно производство.
Веднага от изкуственото езерце пред заслона е пътеката към Драгалевския манастир и спускането започва. На няколко места е малко по-стръмна. Пресичаме пътя и след малко сме на алеята започваща от манастира. Тя минава покрай паркинга над манастира, който е голям, но много понеже ги мързи спират досами манастира и се получават задръствания на моменти.
(паркингът над манастира)
(пред манастира)
Пътеката продължи по пътя, след 1-2 завоя го напусна и поех пак през гората. Минах по един мост над Воденицата, стигнах до колата и кръговият ми маршрут завърши.
Comments
Post a Comment