Тази година, станалото вече традиция, пето поред Скоростно изкачване на Копитото в памет на Боян Петров беше наречено на петия поред изкачен от него 8-хилядник, вр. Манаслу (8163 м).
Малко история за незапознатите - след изчезването на нашия алпинист сред вечните снегове на вр. Шиша Пангма през Май 2018-та година, неговата сподвижница в живота, Радослава Ненова заедно с негови приятели и съмишленици решиха всяка година да организат това паметно иззкачване. А защо именно на Копитото (Телевизионната кула) и то от кв. Княжево (бар „Шишарка“)? Ами, защото това е била една от любимите пътеки в планината, по която Боян най-често, почти ежедневно, рано сутрин преди работа се е изкатервал за да поддържа завидната си физическа форма.
А пътеката е наистина изискваща - въпреки сравнително малката си дължина от около 3 км, движейки се под разрушения княжевски лифт, успява да набере впечатляващите 630 м.н.в... Тоест, изкавачнето си е сериозно и стръмно, а сърцето яко блъска в гърлото, особено пък, ако човек реши да си даде зор и да натисне педала!
Първоначалната идея, но аз мисля, че ще бъде продължена (и трябва според мен), е да се направят 11 поредни годишни изкачвания на Копитото като всяко бъде посветено на по един от 8-хилядниците изкачени от Боян в реда по които са били преодолени.
Всеки път досега предварителните записвания се движеха между 500-600 желаещи, тази година надхвърлиха 700! След приключването на събитието на сайта на организаторите www.kopitoto.bg може да се види, че участие взеха и финишираха 340 мъже (рекорд досега) и 231 жени.
Трасето и условията бяха идеални за участниците - топло, сухо и никакъв вятър. Това със сигурност спомогна да бъде подобрен рекорда на маршрута при мъжете!
На почетната стълбичка при мъжете стъпиха:
На почетната стълбичка при мъжете стъпиха:
1. 70 Никола КАЛИСТРИН АлПиринСки Банско 24:19 -
2. 50 Асен РАДУЛОВ Банско 28:29 +4:10
3. 670 Иво АНДРЕЕВ Фрешовете 29:20 +5:01
На почетната стълбичка при жените стъпиха:
1. 102 Мария ЦОЧЕВА 36:46 -
2. 221 Екатерина МОЖЕЙКО 39:24 +2:38
3. 59 Гергана НИКОЛОВА 39:30 +2:44
(Почетната стълбичка при мъжете)
Отново имаше много мънички герои изминали стръмната „Пътека на Боян“, със сигурност бъдещи големи човеци, които ще обичат и пазят Планината!
Всеки завършил маршрута получи паметни грамота и медал, който желаещите можеха да оцветят по тежен избор и желание. Под две големи шатри имаше маси с боички върху тях и тези, на които им се отдава се заловиха за работа. Останалите гледахме.
След като приключи изкачването, към 13:30 ч. започна и томболата, при която се раздадоха много награди.
Трябва отново да се подчертае, че това не е състезание, а е лично предизвикателство на всеки към самия себе си, както и начин за отдаване на почет на един достаен Българин и Човек!
Аз така съм го почувствал и приел и затова отново догодина ще бъда на Старта за шести пореден път!
Живи и Здрави!
nikolabull
=======================================================================
МОЕТО УЧАСТИЕ
на
V-то Скоростно изкачване на Копитото (вр. Манаслу - 8163 м)
За тазгодишното издание нямах никакво време за по-специализирана подготовка. Имам впредвид повече кардио тренировки, спазване на диета (ограничаване на храната) с цел да съм по-лек (целено тегло 92-93 кг като максимален компромис, който мога да допусна и няма да се отрази на силовите ми тренировки.
Получи се така че между последното важно за мен състезание тази година, Купа „Хасково“ (IPF) по вдигане от лег с екипировка (07.10.2023) и V-то Скоростно Изкачване на Копитото (вр. Манаслу 8163 м), което щеше да се проведе на 14.10.2023 г. имаше точно 7 дни разстояние. А лежанката ми е абсолютен приоритет, особено след незадоволителното представяне на Републиканското по-рано през Юни.
След, мога да кажа отличното ми представяне на Купа „Хасково“ 2023, където станах шампион в моята кат. до 105 кг и А.бсолютен шампион в екипировъчния лег,
След, мога да кажа отличното ми представяне на Купа „Хасково“ 2023, където станах шампион в моята кат. до 105 кг и А.бсолютен шампион в екипировъчния лег,
(Абсолютните шампиони в отделните възрастови групи)
в оставащите 7 дни до проявата в чест на Боян Петров успях да пусна две сесии по 60 мин. на пътеката с максималния им възможен наклон (18%). Те само ми потвърдиха, че не съм в оптимално желаната кардио форма. И нормално - теглото ми след зареждането ми за лежанката беше около 98-99 кг и си оказваше своето влияние.
В тази ми кондиционна форма събота сутринта към 09:30 ч. застанах на старта с мисълта, че до Финала горе на Копитото/Телевизионната кула ще се „умирга“ (повече в преносен смисъл и по-малко в буквален)... Трасето от 3 км с денивелация от 660 м.н.в. и особено, ако натиснеш педалите (а аз щях) не предполага много други опции.
(на Старта)
(отбор „БЪДЕТЕ ЗДРАВИ С НАС“)
Старт и учудващо - първият по-лек участък (от около 1.5 км) до Беловодския път го взех с много леко задъхване. Успях да се адаптирам и да си урегулирам дишането и пулса. След това започна вече сериозния наклон и изкачването. Продължих да се изненадвам приятно от себе си - въпреки че намалих темпото, нормално за мен когато съм по баир, не спях никъде за почивка. Дори на Финала успях да вкарам и лек тръст, пресичайки финалната линия по традиция бягайки.
Време отлично за мен и при условията, които описах по-горе - 54:07 мин., което ми отреди и 116-то място от 340 финиширали мъже (рекорд за петте поредни издания до момента).
Разбира се, задължителните снимки от Финала, няма как - Легендата гласи: „Не си ли се снимал, все едно не си бил там“!
(с фон прекрасната панорама, разкриваща се от Копитото)
(култовата джипка)
Да кажа, че съм доволен от себе си е много бледо изразяване на моето удовлетворение от представянето ми. Както съм казвал, целта ми е да завършвам трасето всеки път за под час като за мен това е много добър атестат за физическата форма на всеки - вземеш ли го за под 60 мин., значи си в отлична физическа кодиция.
А пък, ако слезеш под 50 мин. тогава си, както е казал поета (по друг повод, но важи и за тук) си: „Не човек, а желязо“!
А пък, ако слезеш под 50 мин. тогава си, както е казал поета (по друг повод, но важи и за тук) си: „Не човек, а желязо“!
До следващата година, приятели!
Живи и Здрави!
Живи и Здрави!
nikolabull
Comments
Post a Comment