Моето участие на НАЦИОНАЛНИЯ ШАМПИОНАТ ПО МЪРТВА ТЯГА (26.11.2023, НСА/София)

    Една свежа пауза в Подготовката ми за Републиканското по екипировъчен лег беше решението ми да се пусна на НационалнияТурнир по мъртва тяга (под егидата на БФСТ). 

   Знаете, че не съм тягаджия и това не ми е силната дисциплина. Но реших да използвам турнира като един вид предизвикателство и възможност да получа една екстра доза мотивация и адреналин за да се опитам да си подобря моментният личен рекорд от 240.0 кг.

   Денят започна странно... Спах добре, станах в 06:00 ч... Няма ток! Какво да правя в тъмното, цъках на телефона до около 07:00 ч. някъде, когато дойде светлината. Започнах традиционния ми ритуал и поредица от действия за навлизане в „Зоната“ за нацелване на максимално доброто ми настройване (физическо и психическо) за предстоящото състезание. 

   Погледнах навън, беше наваляло поне 20-ина сантиметра сняг. И ако исках (а исках) да изкарам колата от подземния гараж за да отида с нея до НСА, трябваше да изрина към десетина метра коридор от него до пътя. Който път е друга драма, стръмен и тесен, снегорин не минава по нашата уличка. Но реших да карам едно по едно. Заех се с пътеката към гаража първо. 

   Принципно ми харесва да рина сняг и го правя с удоволствие. Но този път беше наваляло толкова много, че се чудех къде да го изхвърлям, трупах го по стените и той се свличаше, това ме забави. Усетих, че китките ми се изморят и предмишниците се напомпват от голямата лопата, с която загребвах максимално количество сняг за да стане по-бързо и си тежеше. Както и да е приключих за около 45 мин. и се прибрах за душ и последни приготовления.

   Кантарът ми започваше в 12:30 ч. и трябваше да тръгвам. Слязох в гаража, не беше валяло, но от студа бетона беше хванал ледена коричка. Въпреки това направих една проба, ситроенчето стигна до средата преди да почне да боксува и добре, че успях да върна назад без да задера в някоя от стените, защото поднасяше. Паркирах го обратно и се примирих, че ще ходя с градския транспорт и пеша.

   Свободни таксита нямаше, така че почаках 15-тина минути автобус 67 и с него слязох до Студентски град, от там пеш през кишата и непочистените тротоари до НСА. Поне времето макар режещо студено, беше слънчево и страхотни гледки имаше накъдето и да погледнеш.

   Стигнах към 13:00 ч. в НСА. Цялото крило на сградата, където е залата на тежката атлетика, в която щеше да се проведе турнира беше обновена и освежена. 

   Състезанието вече беше започнало, разбира се още от 10:00 ч. Минах кантара, стрелката спря на 98.6 кг. Отидох да се обличам и да се подготвям за загрявката.
 
   Тук се запознах с един мъж, Иван, дошъл си от Германия специално да участва като това му беше и първо състезание въобще. Не знаеше, че за за тягата по регламент задължително се изискват дълги до под коленете чорапи, но за щастие успя да си намери от други състезатели. Много надъхан, тепърва, живот и здраве, ще се засичаме по състезанията.

   Загрявката мина по ноти, постепенно (както и на тренировка) повишавах тежестта и достигнах до 220.0 кг като направих две единици с разтояние между тях по 15-ина минути. и бях готов за първото си излизане. Заявената тежест още при заявките преди седмица бях решил да е 240.0 кг и не я промених. Това ми беше най-голямата тежест вдигната до момента в подготовката ми, но се чувствах сигурен за нея. Единственият проблем ми беше свързан с предмишниците, които усещах изморени и леко болезнени от работата с лопатата (дори сега вечерта, докато пиша текста си ги усещам направо с мускулна треска). От това усещах хвата си недостатъчно силен, въпреки постоянният стречинг и размачкване, които им прилагах. (Извод: друг път преди състезание няма да чистя сняг, само след него!)

   Стабилен първи опит на 240.0 кг и за втори отидох на поставената за това състезание цел, личен рекорд на 250.0 кг. Стана и той, въпреки че усетих хвата аха-аха да не издържи... Но издържа!

   За момент се зачудих дали да има и трети опит след вече изпълнената задача, но си казах „Защо не“ и заявих на водещия състезанието да запише 255.0 кг. Стегнах се, тежаха, усетих, че ме посгънаха, но опитът стана дори по-сигурен и по-стабилен от предния.

   И така с лично тегло от 98.6 кг успях да направя 3 успешни опита преодолявайки последователно 

✅240.0 кг 🔥

✅250.0 кг 🔥🔥

✅255.0 кг!! 🔥🔥🔥

   Преизпълних поставената цел и съм излючително доволен от себе си! ⚔️💪😊 

ВИДЕО С МОИТЕ ТРИ ОПИТА!

   Какво да кажа за самото състезание... Прекрасната обстановка на реновираната зала, добре отоплено помещение, много хъс и големи тежести (както е традиция на нашите състезания). Но този път имаше и много предметни награди за шампионите, щанд с добавки, фланелки… Многобройна публика, добро озвучаване и водещ… Много, мога да кажа „сладка“, изненада - безплатна торта (всъщност торти) за всички, предоставени от сладкарница “Неделя”… 🍰🍰🍰

   Въобще, едно чудесно изживяване за всички, които присъствахме (като състезатели и публика), а “виновник” и главен мотор на турнира беше Бисер Велиславов, ръководител на клуб MNG gym, който трябва да получи основния дял от суперлативите за организацията и осъществяването на това, мога да кажа, събитие в силовия сектор на спорта! 🙏

   Чудесно състезание, което надявам се ще стане ежегодно!

(за да видите снимките в пълен размер, чукнете върху тях)

Първи опит - 245.0 кг

Втори опит - 250.0 кг

Трети опит - 255.0 кг

НАГРАЖДАВАНЕ

   Прибирането от НСА беше същото като отиването, само че наобратно. Тъкмо наближавах спирката, когато видях отдалечаващия се автобус, затова походих до следващата спирка (не особено добра идея заради непочистения тротоар) и там, докато си чаках, се любувах на Луната. 

П.П. А аз си поставям за цел да повторя тази тежест от 255.0 кг, но този път на Републиканското по екипировъчен лег през 2024-та! ⚔️🙏😄

#nikolabull #nikolabull_2024prep #deadlift #personalchallenge #personalrecord #passion #mnggym #mngteam