„ПО ВИТОШКИТЕ ПЪТЕКИ“ - „МАЛКИЯТ ВИТОШКИ КРЪГ“ (Вариант 2 с отиване до спортната база на НСА и вр. Голям Купен)

 

„МАЛКИЯТ ВИТОШКИ КРЪГ (Вариант 2)“
(хижа Алеко - Черни връх - Спортна база на НСА - вр. Голям Купен (1930 м) - хижа Алеко)

     Понеже много ми хареса маршрута, който направих миналата седмица, реших да го повторя, но да внеса някои леки промени, хем да ми е по-интересно, хем да запиша още един връх за 2024-та.

   Новият план беше пак да паркирам на хижа Алеко, пак да се изкача по пистата до пътяза Черни връх, но този път да не се отбивам и да минавам през Резньовите (Малък и Голям), а по стандартната пътека („Магистралата“) да се изкача до Черни връх. Там вече да се кача на самия връх (камъните), а не просто да се снимам с мечока до входа на Чайната. После да продължа слизайки по пътеката за с. Железница както предния път. Но сега да сляза чак до Спортната база на НСА (или още както е старото й наименование „хижа Купена“) и да се изкача на върха до нея - вр. Голям Купен (1930 м). И когато осъществя целта си да се върна обратно към хижа Алеко по пътеката под Резньовите както предния път. Този път реших да снимам кратки  видеа за да направя и едно малко видео на самия преход, освен обичайните снимки и текст, както е обичайно при мен.

(хижа Алеко)

   И така към 08:00 паркирах до горната станция на Симеоновския лифт и поех нагоре. Пак беше прохладно (16*С) и приятно, но се усещаше, че този път жегата ще по-голяма. До Черни връх нямаше нищо интересно за отбелязване. Изненада ме че чешмата до изоставената постройка в горния край на пистата имаше много слаба струя за разлика преди седмица. И се зарадвах, че не ме домързя да мъкна бутилката пълна отдолу.

   На Черни връх бяха извадили скарата отпред и вече имаше хора въпреки сравнително ранния час. Покачих се както подобава на самия връх (камъните).

   Не се мотах много и поех по двойната маркировка (жълта и синя). Пред вр. Скопарник тя се разделя наляво (жълта) за с. Железница и надясно (синя) за Чуйпельово и Ярлово. Аз поех наляво.

(среща с граблива птица малко преди да се разделят двата маршрута, в далечината - вр. Скопарник)

   След приятно и бързо спускане към Бистришко бранище не след дълго видях покрива на Спортната база на НСА. 

   На базата имаше доста хора, предполагам повечето студенти, които карат практиката си там. Заобиколих хижата откъм входа и тръгнах да се качвам по склона на върха.  Тук трябва да отбележа, че тази част е малко по-трудна, защото е само ходене по големи камъни и изисква повишено внимание. Пътека няма, така че избирах пътя си според терена. Като не мога да кажа, че правех само добри избори... Накрая стигнах горе и както си спомнях и единственото предишно (зимно) качване тук, гледките си струваха!

ВИДЕОТО ОТ ВЪРХА

   Тук вече, постигнал днешната си цел, постоях повечко, може би към 30-ина минути. Хапнах, наслаждавах се на гледките, стигащи в едната посока чак до Стара планина, а в другата - до Рила.

    След което вече поех по обратния познат вече път и към колата.

(Спортната база погледната на слизане от върха)

(вр. Голям Купен погледнат от пътеката под Резньовите)

SPORT  TRACKER

Данни на прехода:

Разстояние: 14 км

Време: 4:30 ч.

Денивелация: 1500 м 

Най-висока точка: 2290 м (Черни връх)

Най-ниска точка: 1784 м (паркинга пред хижа Алеко)

#ПоВитошкитеПътеки

#nikolabull #vitosha #vitoshamountain #bulgaria #nickmonty #cardio #healthylifestyle #healthyliving #nature #naturelovers #goodvibes #over50style