„ПО ВИТОШКИТЕ ПЪТЕКИ“ - „МАЛКИЯТ ВИТОШКИ КРЪГ“ (Вариант 1 с минаване през вр. Малък и Голям Резен)

 „МАЛКИЯТ ВИТОШКИ КРЪГ“
(хижа Алеко - вр. Малък Резен - вр. Голям Резен - Черни връх - Бистришко бранище - хижа Алеко)

      

   

   Тази неделя реших да стана рано за да изпреваря голямата жега (а и го даваха следобед дъжд) и да направя един любим маршрут, който съм си го кръстил “Малкият Витошки кръг”. Имах право, когато паркирах електронното табло до хижата показваше 16*С и си беше дори хладно.

   Този кръгов маршрут си го стартирам от хижа Алеко и оттам катеря нагоре през пистата по официалната червена маркировка. 

   Малко преди да се излезе на пътя за Черни връх има изоставена постройка и до нея чешма с течаща вода.

   Поех по пътя, но малко след това реших да си направя по-труден прехода, затова отбих и поех към пункта на ПСС. 

   Идеята ми бе да запиша и изкачване на вр. Малък Резен (2191 м), един от върховете съставляващи “Витошката дузина”. Него го препоръчвам само на по-подготвени хора и на такива с обувки имащи хубави подметки, нехлъзгащи се по камъни, защото последните 50-100 м си е ходене и малко катерене по обли и гладки камъни. 

   От него поех към по-големия му брат вр. Голям Резен (2277 м), също естествено горд представител на елитната група от 12 двухилядници. Той всъщност е вторият по височина връх на Витоша, отстъпващ на първенеца само с 13 м. 

     (Поглед назад към вр. Малък Резен и показващия между двата му върха вр. Камен дел)

   Интересното при него е, че е бил в територията на секретно военно поделение и достъпът до него е бил забранен. Още стоят останки от колчетата на загражденията и подливата тел. Има и изоставени постройки които явно са били караулните и спалните помещения на личния състав. Има и наблюдателна вишка, както и други помещения. Винаги ме наляга тъга и носталгия като гледам подобни останки на някогашната силна България. А подобни гледки има из цялата страна… 

ВИДЕО С ПАНОРАМАТА ОТ ВР. ГОЛЯМ РЕЗЕН

                                         (Изоставените казармени помещения и вишката)

   Единствената останала действаща постройка е Метеорологичен радар (или нещо подобно).

    Минах покрай него и поех към Черни връх. Можех да го подмина, но няма как, това в все едно “да отидеш до Рим и да не видиш Папата”! 😄

   След кратък престой там и снимка с “колегата” (мечокът до входните стъпала) поех по коловата маркировка за с. Железница. Това са всъщност два общи в началото маршрута, червен за с. Железница и син за с. Ярлово и с. Чуйпетлово. При разделянето им поех наляво по червената марка и слязох до биосферен резерват “Бистришко бранище”.

    От него хванах вече пътеката обратно за хижа Алеко. Тя през цялото време е почти равна и много приятна със страхотни гледки вдясно към Софийско поле, а вляво към надвисналите над нея снаги на върховете през които минах - вр. Голям и Малък Резен.

   Минах през пистата Витошко лале и построения дървен параклис. 

   Тук вече имаше доста хора, групички и семейства с малки деца. Имаше отворени заведения и обособени пространства за игра на децата. След малко бях на паркинга до горната станция на Симеоновския лифт. Всяко свободно пространство на паркинга и около пътя беше заето от автомобили, но без да има задръстване.

    Отново прекрасна разходка! 😊👌

Видео на прехода (Relive)

Orux Maps

Данни на прехода:

Разстояние: 13 км

Време: 4:30 ч.

Денивелация: 860 м

Най-висока точка: 2290 м (Черни връх)

Най-ниска точка: 1784 м (паркинга пред хижа Алеко)

#ПоВитошкитеПътеки

#nikolabull #vitosha #vitoshamountain #bulgaria #nickmonty #cardio #healthylifestyle #healthyliving #nature #naturelovers #goodvibes #over50style