„ПО ВИТОШКИТЕ ПЪТЕКИ“ - До вр. Скопарник (2226 м) - от хижа Алеко

 

  Целта на днешния неделен преход реших да е пак един член от "Витошката дузина" - вр. Скопарник (2277 м). Както разбирате, това е лека вариация на обичайния "Малък Витошки кръг"*

   Няма много да словоохотсвам, говорил/писал съм доста за него в подробности (и със снимки). Сутринта към 08:30 ч. паркирах на големия, все още полупразен паркинг пред хижа Алеко. Елелктронното табло показваше 13*С, вятър почти не се усещаше, идеално време.

   Поех по пистата нагоре (червената маркировка), а не както повечето, които се стремят да се излязат на черния път (коловата маркировка) и по него да тръгнат за върха.

   Чешмата до изоставената постройка този път течеше по-силно. Аз си пълня бутилката, минавайки по този маршрут, винаги от нея.

   Стотина метра след чешмата се излиза на споменатия вече черен път (коловата маркировка) за върха. Нагоре нямаше нещо по-интересно за отбелязване. 

(разстоянието от 3 км до Чайната от хижа Алеко го взех за 1:01 ч.)

   Не се застоях пред чайната. Само помолих едно от момчетата, което обслужваше вече изнесената и запалена скара, ако може да ми отслужи с една празна найлонова торбичка. Смятах от там до края на прехода да събера боклуци, ако видя по пътя.

   Бързо стигнах до разклона където двете маркировки се разделят - на ляво синята за с. Железница и надясно жълтата за с. Ярлово и с. Чуйпетлово. Аз поех право напред между двете маркировки. Виждаше се съвсем ясно утъпкана пътека към върха, който се издигаше срещу мен. Точно пред него има пояс от камъни, който трябва да се премине с повишено внимание. 

(вр. Скопарник )

   На върха малко преди мен стигнаха мъж и жена, които видях да идват леко отляво, значи откъм с. Железница. Естествено се заговорихме, оказа се, че в една от фейсбук групите си бяхме писали под един мой пост за прехода ми до вр. Ярловски купен. Сега те бяха решили да направят и от тук отиваха към него. Поговорихме още малко, направихме си снимки и всеки си пое по пътя. Те към вр. Ярловски купен, аз към подсичащата пътека за да сляза под Резньовете и да се върна към хижа Алеко. 

(статистика: за 1:40 ч. до вр. Скопарник)

(вр. Голям Купен и вдясно от него се вижда покрива на спортната база на НСА)

(ръчно изработен заслон-гнездо за лошо време)

ТРАДИЦИОННОТО ВИДЕО ОТ ВЪРХА

   От върха слязох обратно на "Разклона на коловете" и хванах вече добре познатата ми посичаща пътека. Големият камък, който служи за ориентир за нейното начало, някой младеж (предполагам, че е такъв, защото това е много незряла постъпка) беше изписъл с червен спрей "USA ВЪН"... Лозунг с който съм съгласен, но съм абсолютно категоричен, че мястото му не е там и че който си е позволил да драска надписи в Национален парк трябва да носи съдебна отговорност!... Между другото, тази персона явно се беше качвала и на Скопарник, защото и там на един камък, за щастие малък, имаше надпис "БКМС" със същия спрей...

   От там до хижата вече си имаше нормалния за слъчев почивен ден трафик от хора. Гледките си бяха както винаги много красиви и пълнещи душата.

(началната/крайната точка на подсичащата пътека от долната й страна)

(минава се под лифта от писта Лалето до върха - работеше)

                                                  

   ВПЕЧАТЛЕНИЕ за маршрута: Много приятен, лек, с прекрасни панорамни гледки. Подходящ за деца и хора с базова физическа активност.

   П.П. Това, което ми направи много лошо впечатление и не мога да пропусна да не го отбележа е големият брой боклуци (мокри кърпички най-вече), които събрах. Неприятно се изненадах, защото бях минал и събирал боклука по тази пътека преди около 3 седмици и не очаквах, че толкова много ще има толкова скоро след последния път, но уви!
   Тук има два варианта за изводи, но и двата не са добри:
      - Или че на никой друг не му прави впечатление и не си прави труда да чисти
      - Или че и други хора чистят, но вече има прекалено много мизерници, които ходят в планината и не насмогваме... Както казах, за съжаление и двата варианта не са добри!

("Урожаят" ми по пътеката)

   На паркинга, обичайно, нямаше нито едно свободно място и прииждащите коли обикаляха из него за да хванат, ако се окажат щастливци, някой като мен, който ще си тръгва.

   Днес пътят беше напълно зает от паркирали от двете му страни автомобили не само от хижата до обръщалото на автобусите, но и до началото на пътеката за Голи връх (горната станция на Драгалевския лифт). Че и по-надолу от него. Разминаването между два автомобила е трудно особено, ако някой от двамата шофьори е по-неопитен.
   Полиция, разбира се, нямаше никъде по пътя - нито за да спира трафика нагоре, нито за да го регулира.

Relive

ORUX MAPS

                                  

 Данни за маршрута:

✅ Разстояние - 11 км

✅ Времетраене - 3,30-4 часа

✅ Набрана височина: 765 м

✅ Най-висока точка - 2290 м.н.в. (Черни връх)

✅ Най-ниска точка- 1840 м.н.в. (хижа Алеко)

✅ Трудност - лесен

#ПоВитошкитеПътеки

#nikolabull #nikolabullfitnessttainer #nickmounty #vitosha #nature #bulgaria