"39-те планински Първенци на България": Планински първенец №18 - вр. Виден (1487 м), Конявска планина
Моят връх №12 от колекцията!
За неделята даваха времето да е дъждовно, но според сайтовете за прогноза, не се очакваха обилни валежи и то не през цялото време. Това ме накара все пак да реша да не пропускам прехода през уикенда. Обаче прецених, че е по-добре да избера маршрут, който ще е по-кратък и не особено труден. И да е до около 100-ина километра от София. И в същото време да не съм ходил досега по него.
Започнах моето проучване и на всички тези критерии отговаряше маршрутът до вр. Виден (1487 м.), първенецът на Конявска планина, номер 18 в класацията на българските планини.
Рано сутринта запалих колата и в 08:30 ч. бях на мястото, което си бях определил за начало на прехода. - месттността Стражата. Намира се на пътя Перник - Кюстендил, между селата Драгомирово и Цървеняно. След с. Драгомирово има отбивка за с. Буново. Подминаваме я и след около 100-ина метра отляво виждаме голямо красиво заведение с обширна поляна-паркинг до него. На тази поляна паркирах колата. Заведението още не беше отворило, нарамих раница и поех по асфалтиран път, който започва между поляната и заведението.
(заведението и поляната-паркинг)
Защо описах толкова подробно как да се намери изходната точка? Защото съм забелязал, че много често най-трудно е да попаднеш на началото на дадения маршрут и оттам нататък е лесно. Така беше и в този случай. Намерил веднъж правилната посока вече нямах никакъв проблем. Излишно е да казвам, че табела за върха няма.
До махалата пътят е изцяло асфалтиран и без никакви дупки. В смисъл, без проблем човек може да стигне до нея и с колата, но защо да се лишавам от тези 2 километра удоволствие под свежия лек дъждец? Наклонът беше съвсем лек и ходенето беше леко и бързо. За нула време стигнах и махалата.
До махалата пътят е изцяло асфалтиран и без никакви дупки. В смисъл, без проблем човек може да стигне до нея и с колата, но защо да се лишавам от тези 2 километра удоволствие под свежия лек дъждец? Наклонът беше съвсем лек и ходенето беше леко и бързо. За нула време стигнах и махалата.
(махала Клапаровци на с. Цървеняно)
След махалата пътят стана отново асфалтов, макар и не толкова равен колкото преди. Наклонът беше все така лек и спорен, а дъждецът си продължаваше. Дивех се изцяло в гора. На моменти ниски облаци скриваха гледките като в мъгла, на моменти се вдигаха малко. Беше много приятно, истинска планинска атмосфера. Човек не може да се изгъби, въпреки че няма никаква маркировка - движех се изцяло по пътя, а от двете страни почти през целия път имаше опънати електропастири. По едно време разбрах защо са сложени, видях голямо стадо крави.
(дъждецът си ръмеше, но мен това само ме радваше)
(Гледка - „картичка“ по маршрута)
След един завой се показа чешма, която не работеше, но до нея има скована маса и пейки удобни за почивка. Сещу нея от другата страна на пътя имаше голяма поляна.
Тук започна единаственият по-стръмен участък от маршрута, но и той не беше нещо собено. Скоро след това пред мен видях, ту скривана, ту показваща се телевизионната кула, за която знаех, че е малко преди върха.
Точно срещу входната врата на телевизионната кула се откриваше голото било водещо към върха. Откриваше беше силно казано в случая, защото беше скрито в гъста мъгла (облаци). След сверка с GPS-a забих в мъглата. Пътеката беше през камъни и слабо се открояваше. След около 200-300 м. видях и силуета на вр. Виден (1487 м), Първенецът на Конявска планина!
ТРАДИЦИОННОТО ВИДЕО ОТ ВЪРХА, но този път и с кратко видео на целия преход.
На връщане няма нищо по-особено за отбелязване, върнах се по същия път, за съжаление няма как да се направи кръгов маршрут тук. Атмосферата на прехода си беше все така приятна, свежа и дъждовна, облаците леко се повдигнаха и на връщане даже видях и Чокльовското блато, което на отиване беше скрито в мъглата. За него бях прочел, че е най-голямото торфено блато на България с площ 1.5 кв. км. и на 880 м.н.в.
Накратко, много приятен и лек маршрут, подходящ за всеки, включително и за малки деца. Без сериозни изкачвания, през повечето време минава през гора с добра сянка за летните дни. А когато почнете да наближавате върха се откриват и много панорамни гледки (аз повечето не ги видях, заради ниските облаци). Определено бих дошъл отново!
П.П. Относно заведението моите впечатления са следните - много хубаво направено в дървен стил, хубава поляна с пейки. Вътре се продават много домашно приготвени продукти - месни, млечни, мед, мармалади, сладки, билки и още доста неща. Техните цени обаче ми се видяха завишени. Ако минават чужденци по този добре, лично за мен литър сурово краве мляко на цена 6+ лева ми е множко. Цените на скарата и другото готвено смятам, че бяха нормално цени. Единственото, което не ми хареса е, че момичето на щанда ми сервира поръчаното “Мляко с нес” в кафена чашка! :)) Но това въобще не можеше да ми развали хубавото настроение, просто ще знам друг път да си поръчам обикновено кафе.
(Менюто)
Relive
Oruks Maps
***** ***** *****
Характер на маршрута:
Сезон - Есен (20.09.2020)
Времетраене (нормално ходене без бързане) - oколо 4 часа
Изминато разстояние - около 14-15 км
Най-ниска точка - 1020 м. (заведението на пътя)
Най-висока точка - 1487 м. (вр. Виден)
Обща денивелация - 590 м
Маркировка - почти я няма, но трудно човек може да се заблуди, защото през цялото време се движи по асфалтиран тесен път, който няма разклонения.
Comments
Post a Comment