"39-те планински Първенци на България": Планински първенец №18 - вр. Виден (1487 м), Конявска планина

Моят връх №12 от колекцията! 


    За неделята даваха времето да е дъждовно, но според сайтовете за прогноза, не се очакваха обилни валежи и то не през цялото време. Това ме накара все пак да реша да не пропускам прехода през уикенда. Обаче прецених, че е по-добре да избера маршрут, който ще е по-кратък и не особено труден. И да е до около 100-ина километра от София. И в същото време да не съм ходил досега по него.
   Започнах моето проучване и на всички тези критерии отговаряше маршрутът до вр. Виден (1487 м.), първенецът на Конявска планина, номер 18 в класацията на българските планини.

   Рано сутринта запалих колата и в 08:30 ч. бях на мястото, което си бях определил за начало на прехода. - месттността Стражата. Намира се на пътя Перник - Кюстендил, между селата Драгомирово и Цървеняно. След с. Драгомирово има отбивка за с. Буново. Подминаваме я и след около 100-ина метра отляво виждаме голямо красиво заведение с обширна поляна-паркинг до него. На тази поляна паркирах колата. Заведението още не беше отворило, нарамих раница и поех по асфалтиран път, който започва между поляната и заведението. 

(Изгревът ме хвана някъде след гр. Радомир)

(заведението и поляната-паркинг)

                          (Мокрият път от заведението към махала Клапаровци на с. Цървеняно)

                                          (в далечината вече се вижда махала Клапаровци)

   Защо описах толкова подробно как да се намери изходната точка? Защото съм забелязал, че много често най-трудно е да попаднеш на началото на дадения маршрут и оттам нататък е лесно. Така беше и в този случай. Намерил веднъж правилната посока вече нямах никакъв проблем. Излишно е да казвам, че табела за върха няма.

   До махалата пътят е изцяло асфалтиран и без никакви дупки. В смисъл, без проблем човек може да стигне до нея и с колата, но защо да се лишавам от тези 2 километра удоволствие под свежия лек дъждец? Наклонът беше съвсем лек и ходенето беше леко и бързо. За нула време стигнах и махалата. 
                                                   (махала Клапаровци на с. Цървеняно)

   Тук поех наляво между няколкото къщи (обитаеми), а пътят стана черен и с локви.

   След махалата пътят стана отново асфалтов, макар и не толкова равен колкото преди. Наклонът беше все така лек и спорен, а дъждецът си продължаваше. Дивех се изцяло в гора. На моменти ниски облаци скриваха гледките като в мъгла, на моменти се вдигаха малко. Беше много приятно, истинска планинска атмосфера. Човек не може да се изгъби, въпреки че няма никаква маркировка - движех се изцяло по пътя, а от двете страни почти през целия път имаше опънати електропастири. По едно време разбрах защо са сложени, видях голямо стадо крави.

                                         (дъждецът си ръмеше, но мен това само ме радваше)

                                                  (Гледка - „картичка“ по маршрута)

                                                  (Когато облаците се вдигнеха за малко)


   След един завой се показа чешма, която не работеше, но до нея има скована маса и пейки удобни за почивка. Сещу нея от другата страна на пътя имаше голяма поляна.



   Тук започна единаственият по-стръмен участък от маршрута, но и той не беше нещо собено. Скоро след това пред мен видях, ту скривана, ту показваща се телевизионната кула, за която знаех, че е малко преди върха.





   Точно срещу входната врата на телевизионната кула се откриваше голото било водещо към върха. Откриваше беше силно казано в случая, защото беше скрито в гъста мъгла (облаци). След сверка с GPS-a забих в мъглата. Пътеката беше през камъни и слабо се открояваше. След около 200-300 м. видях и силуета на вр. Виден (1487 м), Първенецът на Конявска планина!  






ТРАДИЦИОННОТО ВИДЕО ОТ ВЪРХА, но този път и с кратко видео на целия преход.




   На връщане няма нищо по-особено за отбелязване, върнах се по същия път, за съжаление няма как да се направи кръгов маршрут тук. Атмосферата на прехода си беше все така приятна, свежа и дъждовна, облаците леко се повдигнаха и на връщане даже видях и Чокльовското блато, което на отиване беше скрито в мъглата. За него бях прочел, че е най-голямото торфено блато на България с площ 1.5 кв. км. и на 880 м.н.в.



   Тук вляво от блатото се виждаше и останалият масив на Конявска планина (вляво на снимката) с другите 2 върха над 1400 м.н.в., отляво надясно - Големия връх (1423 м) и вр. Риш (1442 м).

   Около пътя имаше много плодородни дръвчета (ябълки, сливи, джанки), както и шипкови храсти - всички отрупани с плод.


   Накратко, много приятен и лек маршрут, подходящ за всеки, включително и за малки деца. Без сериозни изкачвания, през повечето време минава през гора с добра сянка за летните дни. А когато почнете да наближавате върха се откриват и много панорамни гледки (аз повечето не ги видях, заради ниските облаци). Определено бих дошъл отново!

   П.П. Относно заведението моите впечатления са следните - много хубаво направено в дървен стил, хубава поляна с пейки. Вътре се продават много домашно приготвени продукти - месни, млечни, мед, мармалади, сладки, билки и още доста неща. Техните цени обаче ми се видяха завишени. Ако минават чужденци по този добре, лично за мен литър сурово краве мляко на цена 6+ лева ми е множко. Цените на скарата и другото готвено смятам, че бяха нормално цени. Единственото, което не ми хареса е, че момичето на щанда ми сервира поръчаното “Мляко с нес” в кафена чашка! :)) Но това въобще не можеше да ми развали хубавото настроение, просто ще знам друг път да си поръчам обикновено кафе.

                                                                          (Менюто)



Relive




Oruks Maps



*****     *****     *****
Характер на маршрута:
Сезон - Есен (20.09.2020)
Времетраене (нормално ходене без бързане) - oколо 4 часа
Изминато разстояние - около 14-15 км
Най-ниска точка - 1020 м. (заведението на пътя)
Най-висока точка - 1487 м. (вр. Виден)
Обща денивелация - 590 м

Маркировка - почти я няма, но трудно човек може да се заблуди, защото през цялото време се движи по асфалтиран тесен път, който няма разклонения.

НАТИСНИ ТУК ---> ТРАК НА МАРШРУТА 


















Comments