Последен планински преход за 2024-та.
За неделята (29.12) прогнозните показваха, че времето ще е слънчево и със слаб вятър, така че нямаше как да се пропусне такава възможност.
Очакваше се да има много сняг, така че снегоходките бяха задължителни, взех и котките за всеки случай. Точно поради тази причина (дебела снежна покривка) реших да използвам за първи път лифта за да си запазя силите, ако ще трябва да се гази в дълбок сняг.
Целта ми беше вр. Харамията (2465 м), но не на всяка цена, щеше да зависи от условията, които ще заваря.
Стигнах навреме точно за пускането на лифта. Цената за в двете посоки беше 30 лв. За тези които се интересуват и като мен никъде не могат да намерят инфо съм качил снимка с пълния ценоразпис.
Лифтът ми направи впечатление, че е доста бавен, измръзнах докато ме довлачи до горната му станция.
Сложих веднага снегоходките и се поздравих, че съм ги взел. Снегът не беше слегнал, беше т.нар. “Пудра” и се потъваше доста. Партина имаше и поех по нея. При старата хижа “7-те езера” партината зави към нея и оттам нататък на мен се падна съмнителната чест да бия пъртина към Харамията. Завих по ръба на Рибното езеро и поех по зимната (коловата) маркировка към основата му.
(Горната станция на лифта)
Бяха ме предупредили по-опитни планинари, че зимната маркировка в този участък е малко подвеждаща, тоест в определени ситуации може да е лавиноопасен участъка. Затова да се държа колкото се може по към основата върха и до камъните. Така и направих. Доста се затъваше в този участък, а и по камъните снегоходките се хлъзгаха защото снегът там не беше толкова дълбок. Затова свалих снегоходките и сложих котките. С тях се потъваше повече, но поне не се хлъзгах.
(вр. Харамията)
Накрая се изкачих на премката на Харамията.
Обаче реброто на върха по което трябваше да се кача догоре ми се виждаше много опасно - стръмно, страните му бяха силно скосени, покрито със сняг. Бях го качвал само веднъж преди години и то лятно време и не бях сигурен дали ще намеря правилната линия нагоре…
Докато се чудех и почти се бях отказал, по пъртината която бях направил дойде група от две момчета и две момичета. Много симпатични. Те ме убедиха да ги придружа догоре и да изкачим заедно върха. Момчето, което ги водеше познаваше пътя и тръгна напред. Внимателно и бавно стигнахме горе.
Панорамата, която се откри беше “Снежно царство”. При това хубаво ясно време се виждаше много надалеч, на Запад се виждаха планински вериги в Сръбско, на север Витоша и чак Стара планина. Всичко под нас беше снежно-бяло с минимални следи от човешко присъствие, сигурно заради скорошния снеговалеж.
Между другото, приятно ме изненада, че нямаше хора за езерата , иначе скиори и сноубордисти имаше много, но те си бяха по пистите, към езерата не идваха.
Постояхме известно време на върха, нащракахме доста снимки, аз направих традиционното си “Видео от върха” и поехме още по-внимателно обратно надолу.
Към 15 ч. вече се возехме с лифта надолу към паркинга.
Comments
Post a Comment