ПРЕХОДИ В РИЛА - До вр. Мечит (2567 м) от с. Говедарци

     Реших да започна да си записвам върховете, които ще успея да изкача през Новата 2025-та година. Честта по „откриване на сметката“ се падна (естествено) на любимата Рила с един много красив връх:

„ВРЪХ НОМЕР 1 за 2025-та“ - вр. Мечит (2567 м), Рила

   Прекрасно време за разходка тази неделя (19.01.2025) - слънчево, много слаб ветрец, температура около -5*С... Перфектни условия за преход. Точно като бяха казали и в емисиите за времето по телевизиите - идеално време за излет в планините и инверсия (по-студено и мъгла) в котловините, особено в Софийско поле и София.

   Тръгнах от над село Говедарци. В ДжиПиЕса на колата (използвам WAZE) вкарах „Бунгала Говедарци“. Уличката в селото, по която трябва да се отклоним от главния път за Мальовица няма как да я уцелим по друг начин, няма никаква табела или друг ориентир. Принципно, поемаме по пътя за лифта и за хижа Мечит, но няма какво да ни опъти и ориентира из лабиранти от селски улици. Както винаги казвам - най-трудният момент на почти всеки преход по българските планини е да уцелиш началната точки, после е лесно... 

   Излизаме над селото и продължаваме по черния път, който след около 200-300 м след последната къща на селото навлиза в борова горичка, сред която има много почивни вили и къмпинг. Минаваме покрай вила и ресторант „Шишарката“ (има голяма табела), продължаваме още около 500 метра вдясно зад последната вила имаше разчистено равно място за паркиране. Въпреки ранния час вече имаше паркирани около десетина коли. Браво на селската управа (или който друг се беше погрижил) за осигуреното място за паркиране. Обичайният стар паркинг (по-скоро поляна), отстоящ на 20 метра по-нагоре вляво от пътя и на който всъщност бях решил да паркирам се оказа затрупан със сняг.

   Паркирах колата, закачих снегоходките на раницата, котките си бяха сложени от предната вечер в нея, разтегнах щеките и поех към днешната цел. Началото на маркираната пътека започва от стария паркинг. Разбира се, пак няма табела, че именно от там се тръгва, но имаше вече добре отъпкана пъртина. Снегът не беше дълбок и беше твърд, така че се ходеше лесно. 

   Всъщност, най-тегавата част на този преход е за мен този начален етап от прехода докато се стигне до хижа Мечит. Яко изкачване през борова гора, която между другото е много красива, защото е непипана (поне не скоро) от „санитарна сеч“ и си е в естественото диво натурално състоние.

   В един момент се излиза и продължава по пистата, а след това и по заобиколния черен път и накрая се стига до хижата. 





(Новата хижа)

(Старата хижа)

   На хижата се разминах с голяма организирана група туристи, които тъкмо поемаха надолу към селото. На самата хижа беше тихо и само трима-четирима човека имаше на верандата. Слънцето току-що беше огрялото хижата и част от голямата поляна пред нея.

   Продължих бързо за да изпреваря, ако някой от хижата бяха решили да тръгнат и те към върха.

   По пътеката нагоре беше минала моторна шейна, а и се виждаше, че определено си има трафик от хора и си беше като утъпкано много добре. Нямаше никаква нужда от снегоходки за момента. 




   До вр. Малък Мечит (2171 м) беше така, от там нататък имаше само пъртина от пешеходци и тук таме имаше пропадания. Аз си сложих снегоходките, така и така бяха с мен, но можеше и без тях.

(вр. Малък Мечит - 2171 м)

   Проблемът беше, че направената пъртина не следваше официалната пътека, а първопроправилият я беше цепил право нагоре по баира и бая зор видях, докато изкача целия склон до върха. 

   Преди самия връх, сложих котките за всеки случай, защото беше малко по-стръмно и нямаше защо да се рискува излишно.


   На върха заварих двама мъже с които си поговорихме и си направихме снимки един на друг. Хапнах и си починах. Не ми се тръгваше, толковахубави бяха гледките във всички посоки, а и времето както споменах беше идеално. Сигурно можех да остана поне още час. Но нямаше как, трябваше да се тръгва обратно към „цивилизацията“ и инверсията...

(Наближавам върха)
                                               

(На върха, а на заден план се вижда Първенецът на Балканския полуостров, вр. Мусала - 2925 м)





СБОРНО ВИДЕО ОТ ПРЕХОДА И ТРАДИЦИОННОТО ПАНОРАМНО ВИДЕО ОТ ВЪРХА

   Препоръчвам на всеки този маршрут като много приятен, със страхотни панорамни гледки и природа. А на хижата винаги може да разчитате да похапнете или да пийнете нещо. 

   Лятото предполагам, че може с висока кола или джип да се стигне до нея (казвам го за  хората в по-лоша физическа форма).

ТРАК НА МАРШРУТА


ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МАРШРУТА

Характер на маршрута: Приятен, по-сериозно изкачване е изкачването до хижа Мечит. Страхотни панорамни гледки.

Сезон - Зима (19.01.2025)

Времетраене - 7:30 ч. 

Изминато разстояние - 15 км 

Най-ниска точка - 1320 м. (Паркинга на бунгалата)

Най-висока точка - 2567 м. (вр. Мечит)

Набрана Височина- +2085 м 


ORUX MAPS






#nikolabull #nickmounty #mountynick #hiking #hikingadventures #rila #mechit #mountains #bulgaria  




Comments