Моят връх №14 от колекцията!
(Всъщност, това не ми е първото изкачване на Мусала, но е първото откакто започнах Предизвикателството „39-те планински първенци на България“)
За този уикенд времето го даваха идеално за преходи в планините и тъкмо се чудех накъде да поема, когато получих покана от една групичка, с която бяхме запознали преди време на вр. Харамията, ако нямам някакви планове, да ги придружа в техния преход до Първенеца на Балканския полуостров. Много малко ми трябваше за да реша да се присъединя към тях и бързо разместих няколко ангажимента за да си освободя неделята.
Понеже хвърлях по едно око на информациите за времето през седмицата знаех, че сняг не е валял цяла седмица, което от своя страна означаваше, че ще има добре утъпкани пъртини и няма да се затъва. Така че прецених, че снегоходките ще останат вкъщи, а ще взема само котките и то най-вече имайки ги навпредвид за участъка с въжето (а и където другаде се наложеше).
Уговорката беше да се съберем в 6:45 ч. и в 7:00 ч. вече бяхме на път. Решението на компанията беше да използваме лифта, но и преди да ми го кажат, поради сравнително късния час на тръгване, аз вече се досещах, че ще сме с него. До момента от няколкратните ми качвания до Мусала само един път (първият ми) бях използвал лифта, тъй като тогава още бях новобранец и не бях и чувал за Мусаленската пътека.
Бяхме на паркинга на лифта (кабинков лифт „Ястребец“) точно навреме - петнайсетина минути преди да го пуснат в движение. Имаше сериозна опашка вече, но за щастие когато отвориха вратите на станцията, тя започна бързо да се движи. Качихме се. Колкото и бавна да беше скоростта на лифта, в 09:40 ч. вече бяхме разпънали щеките итръгнахме по зимната пътека.
Бърза снимка на отбора в рамката поставена до горната станция на лифта и поехме по паршрута (точно под надписа "Borovets" се вижда нашата цел - вр. Мусала).
Спускайки се по склона заобиколихме пистите (Маркуджиците 1, 2 и 3) от долния им край и се заизкачвахме към хижа Мусала - хижата, разположена на най-голяма надморска височина (2389 м) в България. До нея партината беше широка и добре утъпкана, както и предполагах. Така че стигнахме сравнително бързо и без да се уморим особено. На хижата, както е обичайно, цареше оживление - групи се подготвяха за тръгване към върха, други се приготвяха да се прибират. Направи ми впечатление, че масово хората тръгваха по лятната, така че си го отбелязах наум за на прибиране. Определено снегът не беше много и лавинна опасност нямаше.
Кратка почивка и продължихме по зимната маркировка. Тук за бързо уточнение - от хижата тръгвайки и заобикаляйки езерото от ляво поемаме по зимната маркировка, а тръгвайки надясно между езерето и новата хижа се хваща лятната пътека. Так че ние поехме, ккто и всички останали, по коловете на зимната.
Пъртината продължи да е много утъпкана и удобна за ходене. А времето все така слънчево и без вятър. Скоро се показа и острия връх на покрива на заслон „Ледено езеро“ (2747 м).
(вече се показа острия връх на покрива на заслона)
И тук имаше немалко хора, но бързо го подминахме, защото тези които сте минавали по пътеката знаете какво е положението около заслона...
До каменните останки от стария заслон сложихме вече котките, защото малко след него започваше изкачването по билото към върха (участъкът със стоманеното въже).
(оттук започва изкачването по въжето, а котките са от препоръчителни до задължителни)
(заслонът остана далеч под нас)
(а при изкачването по въжето се изисква доста внимание, особено на определени участъци)
(най -накрая пред нас се показа покрива на метеорологичната станция)
Горе на върха беше пълно с народ, групи от Сърбия, Македония, Румъния... Дори имаше и една група от България! И не малко „самосиндикални“ туристи като нас. Снимки не съм правил много защото се стремях да правя видео основно, което можете да видите малко по-долу. А и при толкова народ нямаше какво толкова да снимам, върхът за секунда не оставе без някой да позира пред него. Няма лошо, особено чужденците, повечето от тях сигурно нямаше да имат възможност да дойдат втори път, така че нека се порадват на момента хората.
(забележете докъде е стигнал снега на върха)
(групата гордо позира стъпила на най-високата точка на Балканския полуостров)
ВИДЕОТО ОТ ПРЕХОДА И ПАНОРАМНОТО ВИДЕО ОТ ВЪРХА
На слизане всичко беше нормално. Времето все така слънчево и приятно. На хижата решихме и поехме по лятната пътека започваща от горния на сградата. При пресичанията през пистите, въпреки че техните лифтове работеха все още, имаше само единични скиори и минахме без проблеми. Точно в 16:15 ч. бяхме на горната станция на лифта. Направи ни впечатление големия брой скиори на опашката за кабинките и се чудехме защо не се спускат до долу, а аи губят времето да чакат наредени пред входа...
Много приятен преход в идеални условия за разходка.
ТРАК НА МАРШРУТА
RELIVE
ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МАРШРУТА
Характер на маршрута: Приятен, по-сериозният участък където трябва да се внимава е участъкът обезопасен с металното въже. В зимни условия котките са задължителни! Страхотни панорамни гледки.
Сезон - Зима (26.01.2025)
Времетраене - 7:30 ч.
Изминато разстояние - 15 км
Най-ниска точка - 1320 м. (Паркинга на бунгалата)
Най-висока точка - 2567 м. (вр. Мечит)
Набрана Височина- +2085 м
ORUX MAPS
Comments
Post a Comment