"39-те планински Първенци на България": Планински първенец № 25 - вр. Плоча (1329 м), Еловишка планина

 Моят връх №15 от колекцията! 

(Списък с всички планински първенци на България)

   В очертаващият се студен (-8*С), но слънчев неделен ден, определено трябваше да се използва хубавото време и да се предприеме някой преход. По възможност - до място, на което не съм стъпвал до момента. Най-накрая приключи и сезонът за диви свине в Трънско и реших, че е крайно време за втори опит да се изкача на Първенеца на Еловишка планина.

   Освен Първенецът бях си запланувал и два други „митични“ и култови в планинарския ни фолклор върха, които абсолютно не трябваше да пропускам - вр. Голема Куровица и неговия побратим, вр. Мала Куровица!

   И така - към сутринта към 9 ч. бях отново на същото място място, където бях паркирал и предния път - до автобусна спирка на голямо равно място в селото, най-вероятно неговия център. Както тогава, така и сега ме посрещнаха две дружелюбни кучета, които дойдоха да ме подушат и евентуално да си изпросят по нещо.

   Тъй като вече знаех откъде започва пътеката тръгнах без да се лутам и разпитвам директно към нея. За ориентир - като застанете пред спирката с гръб към нея, тръгвате надясно към издигащия се горист хълм. След десетина метра пътят се разделя - поемате надясно и покрай къщите, които ви остават от дясната страна, а от ляво ви е гористият склон. Тук вече ще попаднете на първата табела и след това само следвате знаците (стрелки и табелки, няма маркировка).
   Върви се по черен път, в началото в усойната му част имаше голям заледен участък, но после излиза на открито и беше сухо. 

   Изкачването е само в началото и докато се излезе на билото. Ту се излиза на черен път, ту се върви по пътека, но както казах, благодарение на поставените знаци, се следи без проблем. Е, аз имах и GPS и от време на време сверявах посоката и с него.

(единият от кучовците ме придружи почти до „Ровините“)

   На билото вече видях на картата, че минавам покрай вр. Мала Куровица, не го открих обаче в първия момент и реших, че на връщане след изкачване на основната цел ще се огледам за него. Петнайсетина метра по-натам видях и табела „Ровините“. Името нищо не ми говореше (на картата изглеждаше просто като обозначение на местност), но реших, че и за него на връщане ще погледна по-обстойно за какво става дума.

(вляво е пътят за вр. Плоча, средният в „Нищото“ - проверено, а десния - за „Ровините“)

   Гледки имаше през цялото време на прехода. Стигнах до място където пътя, по който се движех се съедини с друг път. Тук по картата видях, че е отклонението за върха със звучното име „Голема Куровица“, но и за него реших да се отбия на връщане. 

(вр. Голема Куровица, вижда се и пътеката в ляво на снимката, която води към него)

  Продължих по билото, движех се в гора, пътят се превърна в пътека от листа. Тук-там имаше поставени табелки, следвах ги и скоро видях трибагреник пред мен и разбрах, че съм достигнал своята цел - Първенецът на Еловишка планина, вр. Плоча (1329 м). От три страни върхът е заобиколен от гора, но откритата му страна се откриваше красива панорамна гледка. Въобще трънските върхове може да не впечатляват с голяма надморска височина, но гледките от тях са по правило винаги панорамни и грабващи окото и душата.

(Скованата пейка и красивата гледка, която се открива от върха)

ПАНОРАМНОТО ВИДЕО ОТ ВЪРХА, КАКТО И СБОРНО ВИДЕО ОТ ПРЕХОДА

   Точно на откритата му страна хората бяха сковали импровизирана пейка и масичка, много добре вписващи се в атмосферата на околната природа и в същото време много удобни. Всичко това излъчваше едно много силно осезаемо спокойствие и мир и в добавка слънчевото време предразполагаше човек да поседне и да остане да съзерцава с часове. Аз се насладих на тази атмосфера за половин час.

   Поех назад и се отделих от главния път за върха с „митичното“ име - вр. Голема Куровица (1312 м). За още 200-300 м и бях на него. Оказа се и той в горичка. От него нямаше гледка, гледка имаше всъщност докато изкачвах неговото било. Направи ми впечатление многото нападали дървета и клони по земята. Също така изненадващо видях чакало или може би някаква вишка. А може и да имаше някакво друго предназначение, защото от нея нямаше гледка така разположена сред дърветата. А и изглеждаше стара и изгнила, не пробвах да се кача в нея. 
   Култовият връх имаше нова табела поставена от Трънското туристическо дружество. Нащраках една камара снимки и порх обратно. 

(Нападалите дървета и клони на върха)

(Старото чакало)

   Излязох отново на главния път и с бърза крачка стигнах отново до табела „Ровините“. На нея пишеше, че са само на 100 метра и реших да проверя за какво иде реч. 
   Поех по изоставен обрасъл черен път и след 20-30 метра видях табелка за отклонение вдясно. Тръгнах по нея и буквално след 5 метра видях много странни и неочаквани земни образувания. Не знам от какво и как са се образували. Наистина много интересни и определено атракция на този маршрут. Препоръчвам на всеки да се отбие и да им хвърли поглед. 

   Отново се върнах на главния път и има-няма десетина метра още от пътя отляво видях табелата и на последния заплануван за днес връх - вр. Мала Куровица (1187 м). Направо не знам как не го видях на отиване.
   И от него гледката беше панорамна, виждаше се и селото ниско долу.

(Гледката от върха, вижда се с. Горочевци)

   Поех пак по пътя, Тук е момента да отбележа, че трябва да се внимава да не се подмине мястото, където се отбиваме и поемаме по пътеката за надолу. Няма знак или табела и пътеката не е отъпкана, така че лесно може да не се види и да продължите по пътя... Както направих аз и като се усетих, трябваше да се връщам стотина метра назад. 

   Веднъж вече хванал пътеката за надолу нямаше никакъв проблем до края. И така след 20-30 мин. бях вече при колата и този приятен преход приключи.

   Приятен, с много панорамни гледки, не особено труден, по-стръмно изкачване само в началото, подходящ за деца, просто трябва да се внимава за пътя, най-вече на връщане.

   ТРАК НА МАРШРУТА 

RELIVE

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МАРШРУТА

Характер на маршрута: Много приятен маршрут! Немаркирана пътека! Ще трябва най-вероятно да попитате някой местен откъде почва маршрута, след това има поставени табелки, които доста добре показват накъде да вървите. Все пак, не се разсейвайте и помнете откъде минавате, особено на връщане, защото пътеката не е ясно видима и е възможно да се подведете по някой от многобройните черни пътища и пътеки, които пресичат маршрута! Още по-добре - свалете трака, който съм споделил и го следвайте! Няма водоизточник по трасето!

Сезон - Зима (09.02.2025)

Времетраене - 4 ч. 

Изминато разстояние - 8.5 км 

Най-ниска точка - 910 м. (с. Горочевци)

Най-висока точка - 1329 м. (вр. Плоча)

Набрана Височина - +590 м 

ORUX MAPS