Разходка до вр. Петровски кръст (1206 м), първенецът на Чепън планина (06.05.2025)

Случайно видях в интернет познат да споделя снимки от разходката със семейството си до непознатата за мен Чепън планина. Разрових се за нея и се оказа, че се намира до гр. Драгоман и се извисява над Драгомаското блато. Тоест, отстоеше на някакви си 40-45 км от София, така че не ми трябваше много да си го набележа и да влезе в моите планове.

Разбрах, че всъщност Чепън не е самостоятелно обособена планина, а е разклонение и дял от Западна Стара планина. Представлява продълговат куполовиден масив, който е изграден от окарстени варовици.

Също така разбрах, че там има и останки от старо тракийско светилище, което било посветено на тракийския бог на слънцето Сабазий. Светилището е било построено през втори век преди новата ера от тракийското племе Меди. стар тракийски каменен кръст и новопостроен параклис.

На върха има и стар каменен кръст, на който е наречен и върха. Според легендата той е поставен там от роднини на драгомански чорбаджия на име Петър, който е бил отвлечен и убит от разбойници по време на Османското владичество.

Прочетох, че до него има направена Екопътека „Чепън“. Оказа се, че не е нужно като наближа Драгоман да се оглеждам за нея - има я вкарана както в Google maps, така и в Waze.

И така, на Гергьовден, тъй като беше почивен ден запалих колата и към 9 ч. бях в началото на Екопътеката. Имаше малко обособено паркингче и под него виждах малко гробище. Екопътеката представляваше черен каменист път. Билото на хълма (планината) Чепън беше голо, само с тревна растителност. Времето беше слънчево и сянка нямаше. Но времето беше приятно хладно и не печеше силно. Лятото обаче шапка, слънчеви очила и сънцезащитен крем ще са абсолютно задължителни. Както и една-две бутилки вода. Особено като се има впредвид, че вече бях прочел, че никъде по маршрута няма водоизточник.

(Началото на Екопътека „Чепън“ със счупеното табло)

(Някой добър човек е събрал отделните парчета и може да се прочете текстът на табелата)

Имаше само една кола с групичка от трима човека, които тъкмо бяха паркирали и те. Бързо се приготвих и тръгнах за да взема преднина. Веднага пътеката започна с изкачване и с по-лек или по-стръмен наклон така се оказа, че е през цялото време. Но не кой знае колко предизвикателен, ходеше се без особена умора. Панароманите гледки започнаха веднага във всички посоки. На места по пътя имаше сковани пейки. Така хората могат хем да си почиват, хем да се наслаждават на гледките.

Екопътеката се оказа не особено дълга, някъде около 2 км и скоро пред мен видях параклисчето. Личеше му, че е или ново или много добре поддържано. Прясно бядисано, стъклата бяха с много красиви стъклописи, всяко едно от тях беше с изрисуван различен светец. Гледката от него беше страхотна - Драгоман, блатото и цялата околност се простираха пред мен. Малко по над параклиса видях и каменния кръст. До него имаше отново скована пейка и маса, на които човек може да поседне. Което и направих.

Както вече казах, времето беше страхотно, гледките и те, и на мен не ми се тръгваше обратно. Жалко, че нямаше до къде другаде да се разходя, иначе с удоволствие щях да го направя, защото не се чувствах въобще изморен.
Нащраках много снимки, постоях доста повече от обичайното, но накрай трябаше да тръгвам обратно... Поредното прекрасно кътче от нашата Родина, до което имах щастието да се докосна!

(Петровски кръст)