Тази седмица реших през почивните дни да си направя един по-дълъг преход, който да ми е последен до края на Септември. Защото сега навлизам в решителната последна фаза от подготовката ми за Републиканското по Класически Силов трибой, което ще се проведе на 19.09.2025 в Кърджали. А след по-изискващи преходи много ми се изморяват краката. Пък и цялостната умора е много голяма и вече ми е нужно по-дълго време за възстановяване след такова натоварване. Какво да правим, природни дадености са това, възстановителните ми способности не са каквито бяха преди 15-20 години и трябва да се съобразявам с това.
Затова си избрах този преход да е до най-високият ни връх, вр. Мусала в Рила. Като естествено ще го изкача като всеки себеуважащ се планинар пеша от Боровец без да ползвам кабинковия лифт. Разбира се, основната причина беше, че исках да изпреваря тълпата от хора, която се изсипва от лифта и тръгва към върха от х. Ястребец. Защото на каква планина си тръгнал и на разходка сред природата, ако около теб е многолюдно и шумно все едно си в градския парк?
Което от своя страна наложи много ранно ставане и тръгване от София, но в 06:30 ч. вече бях паркирал близо до входа на Царска Бистрица и бях поел по Мусаленската пътека. И тук едно предупреждение за тези, които не са запознати с порядките в Боровец. На много места е забранено паркирането по пътя, следете знаците, че слагат скоби и после разправии. Вариантите са, ако не знаете кои места са разрешени за паркиране, може да паркирате на някои от паркингите на хотелите, където са ми казвали други туристи, че струва около 20 лв. за цял ден.
Хванах сравнително добро тем като за мен (тоест, не особено бързо) и успях да стигна бариерата преди Маркуджик 2, която се води като край на Мусаленската пътека. Според навигацията ми е около 6 км. Така че всеки може да си направи сметка за колко време би взел това разстояние (имайки впредвид, че е постоянно изкачване с вариране на наклона). От тук-нататък започна пътеката през клековете към хижа Мусала.
На хижата така сладко замириса на пържени филийки, а аз още не бях закусвал (никога не ям преди преход освен една лъжица кокосово масло) и вече бях порядъчно гладен. Носех си сандвичи, но мисълта за препържените филийки надделя. Влязох и си поръчах двойна порция. Порцията се състоеше от 2 филийки, мармалад (мисля, че беше ягодов) и парче сирене. Съответно за мен от всичко по две. Взех си чинията и седнах отвън на пейките с гледка към Долно Мусаленско езеро и издигащите се над него на преден план вр. Иричек и на задден план първенецът на Балканския полуостров.
Добре си похапнах и понеже видях, че някои туристи вече тръгнаха по лятната маркировка (отдясно на езерото и покрай безумното нещо, наречено хижа Мусала - нова), аз реших да поема по зимната маркировка, която минава отляво на езерото и между него и Каракашевото езеро. На него видях, както и предната седмица на Седемте Рилски езера, хора от Бялото братство (аз всички с белите дрехи ги наричам така) да танцуват тежните си ритуални танци в кръг.
По зимната пътека имах приятна изненада - тръба, от която течеше силна струя вода (има я на клипа). Облях се целият и ми подейства много ободряващо. Същото направих и на слизане, тогава имах още по-голяма нужда. Изкачването по камъните продължи, но пътеката се следва без проблем.
Тъкмо видях купола на заслон Еверест (заслон Ледено езеро) и тук новата приятна изненада. Или както аз му казвам „Един от Бонусите на ранното ставане“ - две диви козички пасяха спокойно точно на пътеката. Ето това е хубавото и възнаграждаващо за това да се вдигнеш в почивен ден толкова рано от леглото - дивите обитатели на планините още не са подплашени от шума на многото хора, кучета и музика. Да имаше и музикално озвучаване на слизане обратно (да „похваля“ - пак от наши хора, български туристи, не от чужденци).
На тръбата под заслона течеше вода, реших да я опитам, че моите запаси намаляваха рязко в жегата. Обаче една глътка и я изплюх. Имаше леко горчив, машинен вкус, който остана дълго след това в устата ми. Чудно ми е тази вода става ли за пиене?
На заслона имаше групички хора, продължих без да спирам. Малко преди да почне участъка със стоманеното въже се обърнах назад да снимам панорамната гледка с Леденото езеро и заслона и тук видях единственото грозно нещо за целия преход - трима примати се къпеха в единия край на езерото, който остава скрит от пътеката. Не знам как да нарека такава постъпка - нуважение към порядките, неуважение към Планината, малоумщина, избиване на комплекси... Но при всички случаи трябва да се вземат мерки и то бързо, защото това почва да придобива постоянен характер и да става ежедневие във всички езера по националните паркове и забранени зони. Изрично пише, че е забранено, има табелки, но но когато няма последствия, тогава за хората със слаби задръжки и възпитание няма възпиране.
В началото на участъка с въжете също има две опции - или по него нагоре (зимната маркировка) или под него по лятната пътека. Избрах летния маршрут, по зимния бях минавал в кра на Януари когато имаше сняг и беше задължително да се минава по него.
На върха имаше само 3-4 човека. Направих си традиционното „ВИДЕО ОТ ВЪРХА“ (сложих го в края на пътеписа), както и немалко снимки. Дойдоха и две момчета, първите, които бяха от лифта и с тях си нащракахме взаимно още снимки.
Постепенно започнаха да прииждат първите групи хора от лифта, още много се виждаха да идват по виещата се пътека и реших, че е време да поемам обратно. На места малко се затрудняваше разминаването, чуваше се всякаква реч, чужденците преобладаваха.
Ставах все по-доволен, че сутринта успях да тръгна рано. Горе със сигурност щеше да е отново както по снимките във Фейсбук, които се качват от време на време с дългите опашки от хора, които си чакат чинно ред да се снимат на върха за спомен.
Страхотен преход както винаги. Пълен с хубави гледки, пак срещнах и говорих с позитивни хора, заредих „батериите“ с положителен заряд за дни напред. Но краката... Е, няколкло дена няма да се тренира!
ПАНОРАМНОТО ВИДЕО, КАКТО И СБОРЕН ВИДЕО ПЪТЕПИС ОТ ПРЕХОДА
Comments
Post a Comment