Днес се получи една доста интересна разходка на Витоша, която не бях правил точно по този начин. Комбинирах два отделни маршрута (защото поотделно ми се видяха малки).😄
Тръгнах от Копитото, където разбрах през нощта е имало инцидент. Двама проникнали през оградата както ми съобщи пазача на Кулата, докато се екипирах до колата на паркинга. Разбира се, дойдох рано, към 8 ч. и бях единствената кола.
Поех към х. Момина скала и голямата поляна пред нея. Която според картата се казва Стамболова поляна.
От хижата след дървеното мостче се отклоних по маркировката и заслизах към Боянския водопад. Започна стръмно спускане. Трябва внимателно да се следи маркировката защото “овцете” са цепили кой откъде му хрумне и всичко е отъпкано и оригиналната пътека се различава трудно.
Когато стигнах водопада освен нас имаше само един човек. Нормално за сезона той беше доста изтънял. Виждал съм го много по-пълноводен.
От тук заизкачвах обратно докато попаднах на разклонението за “х. Есперанто - х. Камен дел - з. Кикиш” и поехме по него. Минах по изброения ред покрай хижите.
Хижа Есперанто от години е заключена и не работи.
Хижа Камен дел обаче работи и е много добре поддържана, както и мястото около нея. Имаше хора по масите на верандата пред хижата.
Продължих и накрая стигнах до заслон (хижа) Кикиш. Реших да я подмина, да отида до близкия вр. Кикиш (1434 м) и на връщане да се отбия за нещо набързо, тъй като знам от предишни посещения, че кухнята тук е много добра.
След около 200-300 м от заслона бях на вр. Кикиш с хубавата панорамна гледка. Никъде по пътя, както и на върха, нямаше хора. Ей това компенсира изцяло трудното ранни ставане.
След върха се върнах на заслона. Две от масите вече бяха заети от пристигнали туристи. Оставих щеките и влязох да видя какво предлага менюто днес. За съжаление поради ранния час (около 10:30ч.) тъкмо започваха да приготвят скарата и другите вкусотии. Казаха, че до 20-30 мин. първите кюфтета ще са готови. За съжаление нямах време и затова си поръчах само едно парче домашна торта.
На връщане за да не минавам по същия път, а и за разнообразие, хванах първата отбивка вляво (от пътеката обратно за х. Камен дел) и т тръгнах по нея. Сега вече започнах да се разминавам с най-разнообразни групички тръгнали и те на разходка в хладната планина. Стигнах скоро до следващата изоставена хижа Средец. Която е толкова голяма, че по-скоро прилича на почивна станция. Поредното рушащо се бижу на Витоша.
Скоро след нея вече бях отново на главната алея при хижа Момина скала. Пълно с народ на нея и на голямата поляна. Което е много хубаво стига хората да имат култура на поведение в планината и да пазеха чистота. Защото видимо по боклуците тук и там си личи, че далеч не всички пазят чисто и прибират след себе си… Дано тези които милеят за българската природа да ставаме все повече, а тези които са мърлячи и с безотговорно отношение към общата ни собственост (защото Планината е на всички нас) стават все по- малко и по-малко! Амин! 🙏
П.П. А пътеката към водопада (от хижа Момина скала) и площадката около самия водопад имат нужда от едно мероприятие за основно почистване.🧹🧹
Comments
Post a Comment